РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ*

„Всяко поколение трябва да решава своите проблеми и да не натоварва следващите поколения с тях”.

Герхард Шрьодер, ексканцлер на ФРГ (1998-2005 г.)

На 31.12. 1887 г. приключва първото преброяване на населението в Княжество България след Съединението. То установява, че общият брой на жителите на княжеството е 3 154 375 души, като 81.2% живеят в селата, а мъжете са с 1% повече от жените⁴⁰. Преброяванията след 1900 г. показват, че жителите на страната непрекъснато нараства. Темпът на нарастване са запазва независимо от войните за национално обединение, водени в периода 1912-1918 г. Увеличаване на населението се запазва и след 1946 г., за да достигне през 1985 г. своя пик от 8 948 649 души. След това се наблюдава трайна тенденция в намаляването му. За около 16 години  то спада спрямо 1985 г. с  1 584 070 души, за да достигне към началото на 2011 г. 7 364 570 (таблица 1)²⁸. 

Таблица 1

Динамика на населението на България в периода 1900-2011 г.

Към 31.12.2013 г. е регистриран нов спад с около 120 хиляди и населението на България достига 7 245 677 души.

Тенденцията за намаляване на населението на страната съвпада с политическите и социално-икономическите промени в страната след 1989 г. и според редица автори се дължи на засилената емиграция на българските граждани^2,3,4,19.

Известно е, че миграционните процеси се намират в сложни взаимоотношения с други демографски явления - раждаемост, смъртност, естествен прираст на населението, структура на населението по възраст, пол, религия, етническа и религиозна идентичност, образование, социална принадлежност, трудова заетост и др.^9,11.

Посочените сложни връзки дават основания на някои автори да прогнозират неблагоприятно, включително катастрофично развитие на демографската ситуация в страната – изчезване на българското население, циганизиране на държавата, обезлюдяване на определени региони, срив на пенсионната и здравноосигурителна система и т.н.^{2,4,12,16,19,29,30}. Катастрофалните събития, които очакват България се тиражират и от печатните и електронни медии. Като пример може да се посочи вестник „Преса”, брой 360 от 10.01.2013 г. Той уведомява читателите за 10-те „печални” демографски събития през 2012 г. -  намаляване на населението  под 7 милиона, спадане на новородените бебета до 17,0 на 1000 души население, първо място в Европа по смъртност, 183 напълно обезлюдени села, малцинство на българите в 26,2% от всички селища в страната, европейски шампион по безработица, . разходите от бюджета за издръжка на ромите в размер на 3,2 млрд. лв., на 140 място в света по благополучие, нарастване с 21% на социалните конфликти в държавата спрямо 2011 г. и намаляване на интелигентността на нацията.
В тази връзка е необходимо да се подчертае, че демографските процеси, в историята на третата българска държава не се развиват само и единствено във възходящ тренд. Например през 1922 г. раждаемостта се покачва до 40,5 ‰, което не се е случвало след 1914 г. Тогава е регистриран  първия следвоенен бум в раждаемостта (след двете Балкански войни) – 45,1 ‰  и изключително висок естествен прираст -  24,4 ‰. Пет години по-късно, през 1927 г. раждаемостта спада със седем пункта до 33,2 ‰,  а естественият прираст се срива до 12, 9 ‰. Световната икономическа криза от 30-те години на ХХ век също оказва влияние върху демографските процеси в страната. Раждаемостта през 1935 г. спада до 26.4 ‰, а естествения прираст до 11.8 ‰. Тези процеси съвпадат и с сериозната политическа криза, довела до 19-то майския преврат през същата година¹⁴.
Катастрофални прогнози за демографското развитие на страната не липсват и в онова време. Например през 1943 г., при приемане на Закона за многодетните български семейства, народният представител от Враца  и председател на Съюза на многодетните Димитър Сараджов споделя от парламентарната трибуна опасенията си, че при запазване на темпа на спадане на раждаемостта, през 1950 г. и дори още през 1945 г. естественият прираст на българското население ще изчезне. Данните от таблица 1 показват, че прогнозата се оказва невярна¹⁴.

Демографските процеси имат важно значение състоянието на държавата, нейната националната сигурност  и устойчивото развитие.

В световната теория и практика е добре известен феномена на т.нар. пропаднали държави, които не са в състояние да контролират собствената си територия, да осигуряват приемливи за обществото механизми на преразпределение на общественото благо, добро равнище на живот на своите граждани и да разработват и внедряват  приемливи норми за обществено поведение⁷.

От общо дванадесет индикатора на т.нар. Failed States Index (FSI) – социално-икономически и военнополитически, пет са свързани с демографски процеси или дейности, осигуряващи адекватно развитие – високи равнища на епидемична заболеваемост, неосигуреност на гражданите с необходимите здравни  и образователни услуги, насилствено вътрешно преместване на лица по етнически или религиозен признак, ръст на миграцията и изтичане на мозъци, безработица и т.н.⁷.

Устойчивото демографско развитие е и в основата на националните интереси, които съществен елемент на националната сигурност. Съгласно приетата стратегия в тази област с времеви хоризонт до 2020 г., една от ключовите задачи на държавата е преодоляване на негативните демографски процеси, на значителните диспропорции в развитието на регионите и изграждане на социално-икономическа среда, осигуряваща условия за развитието на поколения български граждани, способни да гарантират на Република България достойно място в ЕС и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси [36].

Демографските процеси са в и основата и на устойчивото развитие на държавата. Понятието „устойчиво развитие” се появява на конференцията в Рио де Жанейро през 1992 г. и отразява такова състояние на обществото, което отговаряйки на изменените условия на вътрешната и външна среда е способно да установи ново, съответстващо на тези изменения равновесие както вътре в себе си,  така и в цялата среда на своето съществуване. В този смисъл устойчивото развитие е обществена потребност за бъдещо развитие на човечеството и няма политическа алтернатива. Подобно разбиране предполага демографско развитие в синхрон с изменящия се продуктивен потенциал на природните екосистеми и обществени изменения в предварително зададени икономически, екологически и социални граници⁴¹.

Миграцията (от лат. буквално  - преместване, придвижване) е понятие, широко използвано в науката. В биологията с него се означава придвижването на живите организми поради промяна на условията на съществуване или изменение на жизнения цикъл – миграция на птици, риби, растения, клетки, във физикохимията - преместването и преразпределението на химическите елементи в земната кора или самопроизволно преминаване на енергията от една към друга частица, а в икономическата наука  - движението на капитала между икономическите субекти (отраслово, между отраслово, вътрешно държавно, междудържавно). Терминът се използва и в информационните технологии^16,19,34.

Тук и по нататък понятието се употребява от гледна точка на неговия демографски смисъл. Демографията (от гр. демос - народ и графос – описание, буквално народоописание) е наука за  населението, която се занимава се с изучаване на динамиката на човешката популация в държавата⁹.

Основните показатели, които характеризират динамиката на човешката популация в държавата и се наблюдават от демографската статистика са: обща численост и прираст (естествен и общ) на населението;  средна възраст на населението – общо и по пол; структура на населението по възраст, пол, религия, етническа идентичност, образование, социална принадлежност; брачност и разводимост; раждания; средна възраст на жените при първото раждане; майчина смъртност; детска смъртност; умирания – общо, по пол, възрастови групи и причини; възрастова зависимост  - брои на лицата от във възрастовата група под 15 и на 65 и повече години на 100 лица от населението в „независимите” възрасти от 15 до 64 години; полово съотношение - броя на жените на 1 000 мъже и обратно. миграция на населението^8,18.
На основа на динамиката на човешката популация се извършват демографски прогнози. Използват се различни сценарии,  в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната – реалистичен (относително устойчиво социално-икономическо развитие), оптимистичен (ускорено социално-икономическо развитие) и песимистичен (забавено социално-икономическо развитие)¹⁸. Някои автори твърдят, че са възможни  достоверни средносрочни прогнози - до 20-30 години и дългосрочно - до 50-60 години, което зависи от устойчивостта в развитието на обществената система в перспектива²⁵.

Приема се, че миграцията на населението има важно значение за динамиката на човешката популация. Тя се подразделя на емиграция и имиграция. С първото понятие се означава постоянно или временно изселване на лице или група лица в друга/и страна/и по различни причини или съвкупността от изселилите се лица. Второто понятие са използва за  постоянно или временно заселили се чужденци в дадена страна или тяхната съвкупност^10,17,31. Производни на емиграция и имиграция са съответно категориите емигрант и имигрант.

За категорията емигрант е прието определението на ООН, според което това е всяко лице, което сменя страната, в която обичайно живее^16,26 .

Анализирането на миграционните процеси е невъзможно без наличието на достоверни статистически данни. По определението на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН с тази дейност се занимава миграционната статистика²⁶.                                        

Задачата на миграционната статистика се явява събиране на информация за: количествени параметри на миграцията; качествена характеристика на мигриращите и направленията на миграционните потоци.

За измерване на  миграцията е необходима система за регистрация на всички премествания на населението в момента на тяхното осъществяване. Най-пълна миграционна статистика се получава от регистрите на населението, в които са отбелязани всички промени в местата на живеене.  Регистрите дават информация както за вътрешната така и за външната (международната) миграция с много добро качество²⁶.

За нуждите на миграционната статистика  могат да бъдат използвани и други източници, които обаче не обхващат цялото население: избирателни списъци; база данни от пенсионните и здравноосигурителни фондове и база данни на данъчните и приходни агенции.

За международната миграция могат да се използват списъци на пасажерите или декларациите, които подават пасажерските въздухоплавателни и морски съдове. Информацията, събирана за пресичащите зелената граница е доста неточна, тъй като трябва да се отделят лицата, които се различават от мигрантите – например тези, които нямат намерение да мигрират или от участници в транзитна миграция. За отчитане на миграцията могат да се използват издадените входни и изходни визи и разрешения за работа.

При преброяване на населението обикновено не се получава достатъчно достоверна информация за емиграционните потоци. По-точна е информацията за пребиваващите на територията на страната имигранти.

 Ако прякото изчисляване на миграцията е невъзможно, то могат да се получат косвени оценки – например разликата между общия  прираст на населението за определен период и естествения прираст за същия период [26].

Източник на данни за динамиката на човешката популация в Република България са данните от системата за гражданска регистрация и административно обслужване на населението и тези от периодичните преброявания .  Информацията от системата за  ГРАО с съответните известия за: раждане; сключен/ прекратен граждански брак; смърт; адресна карта за настоящ адрес и др.^28,29,30.При анализа на миграционните процеси се използва и т.нар миграционно салдо. То показва чистата миграция на населението за изследвания период и се определя по формулата⁸.
При изследването на емиграцията е важно да бъдат установени причините, поради които хората вземат решение да напуснат страната на постоянното си местоживеене.
Основните теории, обясняващи явлението са т.нар. трудови теории на Е. Ли, С. Йоберг, У. Люис, Д. Меси, Пиор (Lee, E. S., Öberg, S., Lewis, A. W., Massey, D. S., Piore, M. J.)¹⁶. 
Според теорията на Е. Ли (теория за факторите на отблъскване/ привличане  - push&pull, описана през 1966 г.), емиграцията се дължи на отблъскващи фактори в собствената страна и привличащи такива в страната, в която емигрантите смятат да се установят¹⁶.
Към отблъскващите фактори се отнасят: война или друг въоръжен конфликт; глад или суша; болести; бедност; религиозна нетърпимост; природни бедствия.Основните привличащи фактори са: по-високи доходи; по-добър климат; по-добри условия за труд; по-добри здравни услуги; по-добра пенсионна система; по-добро образование;  семейни причини;  стабилност на политическата система; по-висока религиозна търпимост; търпимост към групите с различна сексуална ориентация; по-голямо уважение към личността и индивидуалните права и свободи и т.н.^11,161.,18.

През 1996 г. С. Йоберг доразвива теорията на Ли, като добавя т.нар твърди и меки фактори. Към първите отнася хуманитарните кризи, военните конфликти и екологичните катастрофи, а към вторите – бедността, социалното неравенство и безработицата¹⁶. Според неокласическата макроикономическа теория (Д. Меси) трудовата емиграция се развива в рамките на общия процес на икономическо развитие. Различията в работната заплата, предизвикани от разликите в пропорциите между труда и капитал стимулират работниците в държави с ниски работни заплати да емигрират в такива с високи, стремейки се да увеличат индивидуалните си доходи. Теорията е съсредоточена изключително върху пазара на труда, а различията в ставките на работната заплата се приемат за независими променливи. Някои учени приемат, че това е опростенчески подход  и не обяснява фактите за обратно връщане в родината или емигриране в страни, в които липсват сериозни разлики в работната заплата¹⁶.

Неокласическата микроикономическа теория смята, че на пазара на труда бъдещите емигранти правят своя рационален избор на основата на съотношението разходи и резултати от миграцията. Ако очакването повишаване на работната заплата е преимущество, значение имат и загубите. Те могат да бъда разходи, свързани със: процеса на преместването; пропуснати ползи от заплати в периода на търсене на работа; необходимостта от адаптация – научаване на нов език; усвояване на нови културни и поведенчески модели; загуба на приятели; психологически преживявания за останалите в родина близки.

Интересна е и теорията за двойните пазари на труда (The dual labour markets theory) на Пиор. Според нея пазарът на труда е изкуствено сегментиран, като местните жители избират за себе си по-престижни професии, а останалите, които не са престижни и крият по-висок трудов риск са за имигрантите¹⁶.

Като цяло може да се посочи, че сред емигрантите преобладават повишени очаквания за приоритет на личните свободи и възможност за пълно реализиране на собствения им потенциал. При прогнозиране на страните, към които могат да се насочват емигрантските потоци, трябва да се има предвид, че това са обикновено са държави, в които те очакват да повишат качеството си на живот в сравнение със страната, в която обичайно живеят.

Посочените трудови теории на емиграцията не дават отговор на редица въпроси. Например: завръщането на успели емигранти обратно в родината им; емигриране от една в друга  развита страна; емигриране на квалифицирани специалисти от развити страни в неразвити такива, макар и това количество емигранти да е незначително¹⁹.

Най-вероятно в тези случаи се задействат определени психологически фактори: престижност на новата работа или на новата фирма; възможност за професионално развитие и кариера; културни и/ или конфесионални потребности; откриване на нови, непознати възможности;  проверка на собствените сили, желания за приключения и т.н.¹⁹.

В този смисъл фокусирането само и единствено върху икономическите фактори не е съвсем издържано, тъй като те не са в състояние да обхванат широкия социален контекст, в който хората вземат решение за емигриране^16,19. От тази гледна точка е нецелесъобразно определени емиграционни тенденции да бъдат екстраполирани в средно и дългосрочен план. Независимо от известните резерви към трудовите теории за емиграцията не може да се отрече фактът, е обикновено това са трудово активни хора. Ето защо при анализиране на емиграционните потоци е необходимо населението да бъде разделяно в групи, съобразно неговата трудоспособност: под трудоспособна възраст – до 16 годишна възраст; в трудоспособна възраст - от 16 до 60–65 годишна възраст в зависимост от законоустановената възраст за пенсиониране и над трудоспособна възраст - над 60–65 годишна възраст^27,43.

По своя вид емиграцията може да бъде: безвъзвратна, при която емигрантите заминават за постоянно живеене в приемащата страна; временно-постоянна, когато престоя в приемащата страна е  рамките на една до шест години; сезонна – престоят не надвишава една година и обикновено е свързан с работа в сезонни отрасли на стопанството; ежедневна – всеки ден емигранта преминава от едната страна в другата и обратно; нелегална – незаконно влизане в друга страна в процеса на търсене на работа и влизане на незаконно основание с последващо нелегално трудоустрояване; „изтичане на мозъци” – емигриране на високо специализирани кадри.
От гледна точка на вида на миграцията и в зависимост от характера на работата емигрантите биват: сезонни работници; временни емигранти, чиято работа е свързана с определен междудържавен или международен проект; емигранти, работещи по конкретни договори, които определят характера на работа и времето за трудова заетост; временно работещи, които изпълняват работа за определен срок, но могат да сменят работодателите си и да продължават разрешенията си за работа без да напускат страната приемник; работещи емигранти, които след определен срок на пребиваване в страната приемник получава разрешение за постоянно живеене и работа; висококвалифицирани имигранти – при тях ограниченията обикновено са минимални, могат да сменят работодателя си и да си събират със семействата си в страната приемник.
Приема се, че емиграцията оказва пряко и неблагоприятно влияние върху раждаемостта, смъртността и естествения прираст на населението.
В демографската наука, раждаемостта се определя като брой родени, а смъртността - като брой починали, а естествения прираст - като разлика между раждаемост и смъртност за отчетния период. Той обикновено обхваща времето от 01.01 до 31.12. на календарна година. За нуждите на демографската статистика не се използват числа, които характеризират посочените показатели, а съответните коефициенти на:  раждаемост; смъртност и  естествен прираст в промили -  определени на 1000 души от средногодишния брой на населението.Когато показателят за смъртност надхвърля този за раждаемост естествения прираст е отрицателно число. 
Според класификацията на Урланис⁴² естествения прираст за календарна година е: отрицателен – под 0‰ (Русия, Германия, Литва, Унгария и др.);много нисък - от 0 до 2,9‰  (Италия, Япония и др.); нисък - от 3 до 5,9‰; среден - от 6 до 9,9‰ (САЩ, Китай и др.); висок - от 10 до 19,9‰ (Бразилия, Турция и др.); извънредно висок - от 20 до 29,9‰ (Мексико, Парагвай и др.); максимален – над 30‰ (Саудитска Арабия, Конго и др.). В таблица 2 са показани данни за отрицателен естествен прираст в някои европейски държави.

Таблица 2

Отрицателен естествен прираст на население в някой държави от Европа за 2009 г. 

Коефициентите на раждаемост, смъртността и естествен прираст на населението се използват за оценка на възпроизводството на населението. При оценката се използват и други показатели като тотален коефициент на плодовитост, коефициент на брачност и разводимост, средната възраст на жената при сключване на брак и при раждане на първото дете, коефициент на абортите, половата и възрастовата структура на населението. За оценка на възпроизводството, населението са дели на три групи: до фертилна – до 14 годишна възраст; фертилна – от 15 до 59 годишна възраст и извън фертилна – над 60 годишна възраст^9,42,43.

Подобен подход за оценка на възпроизводство на населението може да се оцени като механичен, тъй като не отчита сложността на процеса по непрекъсната смяна на поколенията. Върху възпроизводството влияят фактори с най-разнообразна природа - биологични; социално-икономически; природни; културни; исторически; психологически.

Към социално-икономическите фактори се отнасят: стандарта на живот, обществената заетост на жените, степента на урбанизация, социално-икономическото развитие на отделните региони на страната.

От социално-културните, психологическите и политически фактори значение имат: брачността и разводимостта, психологическата нагласа на семействата за броя на децата, репродуктивното поведение на семействата, демографската политика на отделните правителства, регулирането на раждаемостта чрез използването на противозачатъчни средства, здравната осигуреност на населението, общата и детската смъртност и други.

Мирчев дефинира възпроизводството като: основна обществена потребност; съвместяване ролите на човека вътре и извън семейството - партньор и родител, дете и наследник, работещ професионалист с кариера, публична личност, политическа активност, светска изява; обществено регламентирана и организирана дейност и отношения в бита и семействата на хората; отношения между поколенията - вътре в семейството и родовите общности, в съответните социални слоеве и трудово-професионални общности, в публичния живот и политиката и т.н.²⁵.

Върху възпроизводството оказват влияние регламентите за подпомагане на  доброто родителство, майчинството и бащинството, младите семейства, устойчивостта на брака и семейството, пълноценното израстване на децата, тяхната социализация и интегриране в икономиката и публичния живот²⁵.

По тази причина и при оценката на възпроизводството е нецелесъобразно, както при оценка на емиграцията, да се екстраполират моментни, настоящи тенденции бъдеще време.

Изложеното дава основание за следните изводи:

1. Емиграцията е сред основните показатели за динамиката на човешката популация в държавата и оказва влияние върху числеността, възрастовата структура и възпроизводството на населението.

2. Достоверни източници за изучаване на емиграцията  и останалите демографски показатели са регистрите на населението. Могат да бъдат използвани и данни от периодични преброявания, избирателни списъци, база данни от осигурителни системи и др., като се отчита, че тяхната информация не е съвсем достоверна, тъй като може да не обхваща цялата популация.

3. Съществуващите трудови теории за миграцията сравнително пълно обясняват различни аспекти на явлението, но не са в състояние да обхванат широкия социален контекст, в който хората вземат решение за емигриране. В този смисъл екстраполиране на емиграционни тенденции на основата само на икономически анализи може да се окаже неточно.

4. Отрицателният естествен прираст на населението не е положителен фактор за устойчиво развитие на популацията, но значението му не бива да се демонизира. Добре известни са проблемите, свързани с висок естествен прираст на населението в съчетание с ниска икономическа развитост на държавата.

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ - РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, ЕМИГРАЦИЯТА В Р БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА – СТРУКТУРА И ПРОБЛЕМИ)

 Библиография**

1.Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. - 2030 г.), <http://www.mlsp.government.bg>, последно посещение 02.09.2014

2.Алтънков, Н., Емигранти, имигранти и бъдещето на нацията, <http://www.bgdemography.eu/index.php/publikatzii>, последно посещение, 05.09.2014

3.Ангелов, Г., Зв. Ванкова, Българската трудова миграция: има ли смисъл от ограничения в ЕС?, Институт Отворено общество, Policy Brief,  ноември 2011 г. София

4.Българи в Испания не искат децата им да се връщат у нас, <http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo>, последно посещение 05.09.2014

5.Бюджет на Националната здравно осигурителна каса, ДВ., бр. 105, 2006, бр.113, 2007, бр.109, 2008, бр.99, 2010, бр.99, 2011, бр.101, 2012, бр.106, 2013

6.Гаджев, Ив.,  Трябва ли на българската емиграция министерство?, <http://www.eurochicago.com>, последно посещение 05.09.2014

7.Гладченко, Л., „Несостоявшиеся” государства в планах Вашингтона, <http://topwar.ru>, последно посещение 31.08.2014

8.Демографические показатели, <https://ru.wikipedia.org/wiki>, последно посещение 02.09.2014

9.Демография <http://bg.wikipedia.org/wiki> , последно посещение 04.09.2014 г.

10.Дойновска, Р., Н. Колев, Ст. Узунов, Управление на здравната система, издателство Военна академия „Г. С. Раковски”, София, 2013

11.Емиграция, <http://bg.wikipedia.org/wiki>, последно посещение 02.09.2014

12.За емиграцията ни с любов!  <https://www.facebook.com/ideyazabulgaria>,  последно посещение 03.09.2014

13.Защо емигрират българските лекари?,  <http://www.investor.bg/analiz>, последно посещение 06.09.2014

14.Иванов, Ант., Българските политики за закрила на майчинството, насърчаване на брачността и раждаемостта и за подпомагане на многодетните семейства, публикация на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, 2008 г. <http://www.nccedi.government.bg>, последно посещение 23.08.2013 г.

15.Лекции по икономика, Същност на устойчивото развитие, <http://www.bg-ikonomika.com>, последно посещение 04.09.2014 г.

16.Мария, Р., Факторы международной миграции: современные тренды, <www.socionauki.ru/journal/articles/132587>, последно посещение 04.09.2014

17.Маркова, З., Виена става Мека за по-богатите българите, които искат просто нормален живот, <http://kafene.net/analysis>, последно посещение 05.09.2014

18.Методология за изследване на населението <www.nsi.bg/sites/default>, последно посещение 05.09.2014

19.Миграция, <https://ru.wikipedia.org/wiki>, последно посещение 04.09.2014

20.Миграция рабочей силы. Международная миграция рабочей силы,  <http://www.ereport.ru/articles/mirecon>, последно посещение 11.09.2014

21.Миграцията: опит за демографско и национално самоубийство. <http://www.assa-m.com/katalog1111.php, последно посещение 03.09.2014

22.Минасян, Г., Икономика на българската емиграция, <http://money.bg/columnist>, последно посещение 05.09.2014

23.Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Отчет за 2008 г., таблица 10, <www.mrrb.government.bg >, последно посещение 1.09.2014

24.Министерство на труда и социалната политика, Национален доклад за България – 2011 г., Втори  преглед и оценка по изпълнението на Международния план за действие по застаряването на населението от Мадрид, 2002 г. и на Регионалната стратегия за Европа към него, <http://www.unece.org/fileadmin/DAM/pau/age/country_rpts>, последно посещение 02.09.2014

25.Мирчев, М., Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. „М-8-М", С., 2009, с. 25-44.

26.Многоязычный демографический словарь (второго русскоязычного издания), Издание на ООН, Департамент по икономически и социални въпроси, <http://ru-ii.demopaedia.org/wiki>, последно посещение 06.09.2014

27.Национални стратегии - Национална здравна стратегия 2008 - 2013 и План за действие, ДВ. бр.107, 2008 и Национална стратегия на Р България по миграция и интеграция (2008-2015), Протокол № 22.21 на Министерския съвет от 05.06.2008 г

28.Национален статистически институт, Преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г., том І, Население, Книга 6, Миграция, София, 2012

29.Национален статистически институт,  Население и миграция - окончателни данни за 2012 година, <http://www.nsi.bg/bg/content/8945>, последно посещение 02.09.2014

30.Национален статистически институт, Преброяване на населението и жилищния фонд в Република България, Общо представяне, <http://www.nsi.bg/census2011>, последно посещение 02.09.2014

31.Национален статистически институт, Структура на населението по местоживеене, полово съотношение и възрастови коефициенти на възрастова зависимост,  <http://www.nsi.bg/bg/content/2991>, последно посещение 02.09.2014

32.Около 3 млн. души са българските емигранти, <http://www.dnes.bg/obshtestvo, последно посещение 02.09.2014

33.Професор прогнозира 8 млн. роми и 300 000 българи след 90 г., <http://www.kaldata.com/forums/topic/166267>, последно посещение 07.09.2014

34.Речник на чуждите думи в българския език, Издателство на БАН, София, 1982 г.

35.Статистически данни за миграцията и мигрантите (данни на Евростат), <http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained>, последно посещение 08.09.2014

36.Стратегия за национална сигурност на Република България,  ДВ. бр.19, 2011

37.Социалното въздействие на емиграцията и вътрешната миграция село-град в Централна и Източна Европа, Резюме, България, Април 2012 г., <ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=8837&langId=bg>, последно посещение 02.09.2014

38.Талеб, Н.,Черният лебед, Издателство ИнфоДАР, 2011.

39.Тольц, Марк, Традиционалист Сталин, реакционер Хрущев и либерал Брежнев, "Совершенно секретно", № 8/291, <http://www.sovsekretno.ru>,  последно посещение 21.08.2013

40.31 декември: първото преброяване на България приключва, били сме 3154376, <http://agroplovdiv.bg/15943 >, последно посещение 10.09.2014

41.Устойчиво развитие, <http://www.nsi.bg/bg/content/5301>, последно посещение 04.09.2014 г.

42.Урланис, Б., Рост населения в Европы (опыт исчисления), М., ОГИЗ-Госполитиздат, 1941

43.CIA, The World Factbook, Europe: Bulgaria, <https://www.cia.gov/library/publications>, последно посещение 03.09.2014

 * - СЪВМЕСТНА РАЗРАБОТКА С Г-Н ЕМИЛ ГРИГОРОВ

**- БИБЛИОГРАФИЯТА СЕ ПУБЛИКУВА САМО ТУК.