24 май дойде и си отиде. Ден на българските букви и
език. С награди за дейците на настоящето просвещение, щастливи деца, оркестри,
знамена, транспаранти, гвардейци, венци пред паметниците на Светите братя.....
И речи. На нелитературен български език. Като
необходимостта да се водят адекватни „политики” (в българският език думата е от
ж.р. и има само единствено число!) или пожелания и надежди за „успяваща и
просперираща държава”. Последното ако го преведа, ще прозвучи така - „успяваща и успешна държава” („успяващ”,
деепричастие - случвам, смогвам да направя имам успехи, и „просперитет”,
съществително, от лат.prosperitas ”- преуспяване, благополучие, успех). Поради
почивните дни, в т.ч. и за властта, не чух думата „входирах/м”, сиреч „внесох в
деловодството на..(някаква официална институция)”. Питам се не е ли време
литературоведите от БАН да я обявят за дублетна форма на посочения израз.
В този светъл празник се присетих и за други
„словоблудства” с българския език. В областта на военното дело, в която работя
почти 40 години. Словоблудство от обикновени преподаватели и от лица,
претендиращи да са учени. В подкрепа на думите си ще цитирам извадки от статия,
публикувана в списание „Военен журнал” – „стратегическият мениджмънт” е свързан
“с инженеринга, функционирането и развитието на системата за национална
сигурност” и в неговата основа е “управлението на промяната”..., процесът на
управление има “особености и различия” тъй като се реализира “в непозната
сложна система от системи”...., “националната сигурност е управлявано състояние
на позитивен динамичен баланс на превъзходство на способностите на националната
система за сигурност над нейните потребности за реагиране на проявленията на
предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност, което
гарантира постоянна защитеност на жизненоважните интереси и развитието на
личността, на обществото и на държавата”.
Ще продължа с езиковото словоблудство във военното
дело. Като това с:
- “възможностите за прилагане на всеобхватен подход при изграждане на отбранителните способности на Българската армия”, като не е ясно, какво точно се „всеобхваща”;
- „интелигентната отбрана”, като на практика става дума за коопериране на ограничените финансови ресурси между отбранителните ведомства държавите от алианса;
- „дизайна на операцията”, а казано на български - замисъл за провеждане на операцията;
- „трансформация” на въоръжените сили, като думата служи за параван на съкращенията на персонала, обозначавани като “оптимизиране” и на местенето на военни формирования на принципа “тука има, тука нема”;
- „обучение, изградено на базата на специално синтезирана конструкция от знания, които са подбрани, систематизирани и подготвени за преподаване на базата на комплексна експертна оценка на тяхната актуалност, значимост и приложна стойност”, звучи твърде наукообразно, но какво означава?;
- „приоритизиран списък на необходимите оперативни способности, които щабовете и войските трябва да изграждат и развиват” и т.н.
Езикът ни легитимира като личности. Българският – като
личности, принадлежащи към народ с хилядолетна история.
Имам обаче чувството,
че в стремежа да се представим като най-правоверните евроатлантици (да бъдем
„по-големи светци от папата”), скоро ще се срамуваме да говорим на книжовен
български език. Което няма да е нещо ново в собствената ни страдална история.
Ако не ми вярвате прочетете книжката „Начало на
Българското възраждане” от професор Боян Пенев. За първи път е публикувана в
поредицата „Походна войнишка библиотека”№ 46, 1918 год. Поучителна е!
* - и тази публикация е стара, но откакто прочетох за встъпителните речи при откриването на учебната година във ВА съм бесен....
Няма коментари:
Публикуване на коментар