РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. ЕМИГРАЦИЯТА В Р БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ПРЕХОДА – СТРУКТУРА И ПРОБЛЕМИ*

Емиграцията е част от историята на нашия народ от времето на попадане на България под османско владичество.  Тя е типична и за развитието на страната ни и след възстановяване на българската държавност². Емиграцията в Третата българска държава до края на Втората световна война е в основната си част трудова, т.е. има икономически основи и е от типа на временната или сезонната, когато престоя в приемащата страна е  рамките на определен срок. Гурбетчийските временни преселения са бекярски, или се състоят само от мъже – сезонни, спорадични – и не водят до трайни промени в демографията на България. В миналото процесът е означаван като „гурбетчийство”. Гурбетчиите  обикновено са мъже, които заминават за чужбина без семействата си. Приема се, че този факт, както и временното им пребиваване в чужбина и последващо завръщане обратно в страната са фактори, които не водят до сериозни демографски проблеми².

Специфична форма на временна емиграция е заминаването на български граждани в чужбина с цел получаване на висше образование или специализация. Тя нерядко се съпровожда от бракове в приемащата държава, като емигрантите се завръщат след края на обучението си в страната със своите съпруги².

След 09.09.1944 г. за страната е характерна т.нар. политическа емиграция. По същество това е принудителна емиграция заради несъгласие с установения обществено-политически строй. Тя има много ограничени размери и също не оказва влияние върху демографските процеси в страната². Масова, по-често принудителна и по-рядко доброволна емиграция в България е регистрирана през 80-те години на миналия век. От страната емигрират мюсюлмани с турско етническо самосъзнание, най-често със семействата си, които се изселват в Р Турция, несъгласни с „възродителния” процес провеждан в България.

За разбиране на емиграционните процеси в съвременни условия е необходимо да се анализира обществено политическата и икономическа обстановка  в страната след 1989 г. Следващият анализ е основан на достъпна информация в средствата за масово осведомяване и собствени наблюдения. Добре известно е, че на 10.11.1989 г. в ръководството на БКП е извършен вътрешнопартиен преврат и е свален от власт Тодор Живков. Превратът е отражение на дълбоката криза в т.нар. социалистическа система и случващите се събития в Москва. Както ще стане ясно доста години по-късно, той има за цел да трансформира политическата власт на висшата партийна номенклатура в икономическа такава.  По същество на България, както и на останалите страни от съветския блок и предстои да поеме по капиталистически път на развитие. Нещо, което е непознато в съвременната човешка история. Процесите на трансформация на властта  умело са прикривани зад лозунги за демокрация, многопартийна обществена система, свобода на словото и печата, примат на права на човека в системата от обществени отношения, равнопоставеност на собствеността и т.н. Премълчава се фактът, че процесът на преход от една към друга система не може да се осъществи без първоначално натрупване и преразпределение на капитала, който до момента той е съсредоточен в ръцете на държавата-партия. Първоначалното натрупване няма как да се извърши само и единствено чрез реституция на заграбеното от режима след преврата от 09.09.1944 г. За целта е извършена ускорено, в значителна си част криминално по своя характер раздържавяване на основната част на държавната и почти изцяло - кооперативна собственост. Под различни форми те преминава в частни ръце. За изкривяване на процеса на приватизация допринасят: липсата на предприемачески дух и морал във висшия ешелон на партийния апарат, които успешно са унищожени в годините на социализма; алчността и стремежът за бързо, и на всяка цена забогатяване в новопоявилия се, а иначе казано партийно назначения български бизнес елит и стремеж за ползване на натрупаното богатство за задоволяване предимно на личните потребности, а не за разширяване на бизнеса и т.н.

Посочените промени нанасят сериозен удар  върху  българските  индустриални и земеделски възможности. Процесът е подпомогнат и от разпадането на икономическия съюз на социалистическите държави. В резултат България губи нормативно установените от Москва пазари в т.нар. братски страни и сателитите на социалистическия лагер от третия свят. Едновременно с това продукцията, основно на българската промишленост се оказва неконкурентно способна на пазара на Западна Европа. Подобно явление е регистрирано за втори път в историята на България. Добре известен е фактът, че непосредствено след Освобождението през 1878 г., българското занаятчийско производство губи пазарите си в Отоманската империя и е в основата на стопанската криза в края на ХІХ век.

Като цяло след 1989 г. страната изпада в перманентна икономическа криза, за което допринасят и кризисните процеси в европейски и глобален мащаб. Основни белези на българската криза са: деиндустриализация на държавата; сриване на селскостопанското производство; масово обедняване и  социално разслоение на обществото; нарастване на безработицата.

Тези процеси се оказват в основата на българска емиграция след 1989 г.. По същество става дума за емигранти по икономически причини, които се подразделят на: преселници; дългосрочни трудови емигранти (за повече от 1 година); краткосрочни трудови емигранти (за по-малко от година).

 По мнението на редица автори стопанската миграция и икономическата криза в страната се намират в т.нар. „порочен кръг”. Емиграцията води до влошаване на демографските процеси и е обективна причина за задълбочаване на икономическата криза, а задълбочаващата се икономическа криза води до увеличаване на емиграционните процеси^2,3,12,21,37.

Да се гледа на емигриращите само от стопанската гледна точка e неправилно. След 2000 г. се оформя една прослойка от заможни хора, които могат да си позволят да живеят извън България.. Те напускат страната си не по икономическите причини, а местят живота си на друго място с цел е да осигурят на себе си и на семействата си по-високо качество на живот [17]. И за разлика от доскорошните колонии в Швейцария, Италия или Кипър те не се крият от някого, нямат неплатени данъци или пък анонимни банкови сметки. Новата емиграция включва още една група българи, които.

Данните за напусналите България след 1989 г. са противоречиви.

Според Маркова¹⁷за четвърт век те са нараснали до 2,5 млн. души. Данните й частично кореспондират с информацията на ЦРУ за общата численост на населението към юли 2014 г. - 6 924 716  души [43], ако се приеме, че са изчислени спрямо данните за 1990 г. (виж таблица 1 в първа част на публикацията).

Според други изследователи емигрантите са около 1,2-1,5 млн. души. Това е около 16-20% населението на страната (спрямо общата численост към 31.12. 2008) или 25-31% от населението в трудоспособна възраст на България . Основната група емигранти са със възрастовия диапазон от 20 до 40 годишна възраст. Обратния поток на връщащите се от емиграция е около 10% от мигриралите²¹.

Алтънков, базирайки се на доклади на ООН твърди, че предстои страната ни да загуби 2 153 000 души (28.5% от населението си) и от 7 545 000 души през 2009 год. и да остане през 2050 г.. с население от 5 392 000 души¹. И тук има разминаване с данните на ЦРУ. За достигане на посочената обща численост на населението след близо 36 години е необходимо да емигрират само около 1,3 млн. души при общ прираст на населението в посочения период около нулата.

Според списъците на гласоподавателите, лицата имащи право на глас на парламентарните избори през 2009 г. са 6 949 120, на извънредните парламентарни избори през 2013 г. - 6 919 260, а на европейските избори през 2014 г. 6 533 828. Ако прибавим към тях лицата не навършили 18 годишна възраст, които не са гласоподаватели – около 1, 17 млн. души излиза, че общата численост на населението за периода 2009-2014 г. се движи в границите от 8,119 до 7,744 млн. Тези данни дават основание да се приеме, че годишно страната ни се напуска от не повече от около 130 000 души, което съвпада и с данни на НСИ²⁹.

В заключение на коментарите за броя на емигриралите от България трябва да се подчертае, че те не са достатъчно точни поради: ненадежност на източниците за получаване на първична информация; безкритично ползване на данни, разчитайки на авторитета на институцията (например ЦРУ) или  некоректно поднасяне на информация с цел по-добра защита на авторови тези.

Подобни съждения се отнасят и за останалите коментари върху емиграцията и останалите демографски показатели за страната.

Структурата на миграционните потоци е показана в таблици 3, 4, 5, 6 и 7. В тях са отразени: миграционните настроения по възрастови групи, регистрирани български граждани, напуснали България за повече от 12 месеца, разпределение на емигрантите по образователен ценз и по семейно положение и направление на емиграционните потоци^21,28.

Данните от таблица 3 показват, че най-високите емиграционни настроения са регистрират във възрастовата група от 18 до 29 годишна възраст. Спрямо 2003 г. те са нараснали с 14 пункта. Това е и групата с най-ниски анти-емиграционни настроения, които почти не са се променили през изследвания период.

Таблица 3

Възрастов профил на потенциалните емигранти и на лицата, които не желаят да емигрират в България 2003-2007

Данните за емиграционните настроения се потвърждават и от реално емигриралите българи по възрастови групи (таблица 4).

Таблица 4

Регистрирани български граждани, напуснали България за повече от 12 месеца

Видно е, че броят на емигриралите от групите 20-25 и 25-29  годишна възраст за повече от 12 месеца е 24 743 души, което представлява 35% от всички напуснали страната. Сред групата на 20-25 годишните регистрирано и най ниското равнище на обратно завръщане в родина. 

Посоченото явление във възрастовите групи 20-29 годишни може да се обясни със затруднената реализация на трудовия пазар в България и едновременно на по-големите очаквания за реализиране на чуждия трудов пазар заради младата възраст (таблица 5).

Таблица 5

Структура на емигрантите по образователен ценз към 01.2012 г.

Данните от таблицата дават основание да се предположи, че най-големи затруднения се срещат сред лицата със средно образование, които представляват  48,90% от емигриралите, следвани от тези с висше образование - 30,40%.

Влиянието върху емиграционните настроения  и практики при възрастовата група от 20 до 29 години на фактори, извън трудовите трудно може да бъде преценена, поради липса на достатъчно информация. На този етап със сигурност може да се твърди, че влиянието на семейното положение вероятно има малко значение. Това е видно от данните за структурата емиграцията според семейното положение показана в таблица 6, според която делът на несемейните и семейните емигранти в общия емиграционен поток е почти изравнен, съответно 51 и 49%.

Таблица 6

Структура на емигрантите по семейно положение към 01.2012 г.

Във възрастовата група от 30 до 49 годишна възраст емиграционните има тенденция за изравняване изравнени с антиемиграционните такива, макар че групата е сред на многобройните – 47% от емигриралите. В тази група е сравнително висок и делът на завръщащите се обратно в страната.

Ниските емиграционни настроения (9% от желаещите да емигрират) и практики (18% от емигриралите)1 както и високият процент на завръщащите се обратно (82,43%) в страната след  50-т годишна възраст са обясними от гледна точка на страховете от новия пазар на труда и трайно  установени социални и психологически връзки на територията на страната.

От изложените статистически данни трудно може да бъде обяснено защо младите емигранти до 24 години се завръщат по-рядко в България – само около 51%, за разлика от техните почти връстници от 25 до 29 години, при които процентът на обратно завръщащите се е изравнен с този на хората от 30 до 49 годишна възраст – 63-65% (виж таблица 4).

Според Националната стратегия по емиграция и интеграция²⁷ мнозинството от българската емиграция в държавите-членки на ЕС е със запазено българско гражданство. Данните разпределението по държави дава следната информация: Германия – над 50 хил.; Австрия – към 25 хил.; Чехия – към 10 хил.; Италия – около 50 хил.; Словакия – около 3 хил.; Унгария – към 5 хил.; Белгия – около 4 хил.; Гърция – около  110 хил.; Великобритания – над 60 хил.; Швеция – около 2 хил.; Франция – над 15 хил.; Португалия – около 10 хил.; Испания – над 120 хил. Със запазено българско гражданство са и значителна от емигриралите в САЩ – около 200 хил.; Канада – около 45 хил.; ЮАР – 15-20 хил.; Австралия – 15-20 хил.

В таблица 7 са показани основните емиграционни потоци. 44% мигриралите са се насочили към гранични с България държави – Гърция, Кипър и Турция²¹. Данните за Р Турция трябва да се приемат с резерви. Твърде вероятно е те да отразяват  т.нар. масово преселване по време на „голямата екскурзия” от края на миналото столетие.

Таблица 7

Емиграционни потоци

На второ място по предпочитания са страните от т.нар „стара” Европа - Германия, Франция, Великобритания, Португалия, Испания, Италия – 28%, Емигриралите в бивши държави от социалистическия блок, а днес членки на ЕС е незначително – само 4%. Посочените емиграционните потоци трябва да се приемат като свободното движение на хора, основно право, гарантирано на гражданите на Европейския съюз (ЕС). То се осъществява чрез пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Концепцията за свободното движение на хора възниква с подписването на Шенгенското споразумение през 1985 г. и последващата Шенгенска конвенция през 1990 г.³.

Далечни дестинации за емиграция – САЩ, Канада и Австралия, които заемат 24% от всички миграционни потоци най-вероятно трябва да се приемат като региони за окончателно преселване на мигрантите.

Характеристиката на миграционните потоци най-вероятно не се влияе от вероизповеданието на мигриращите. Структурата на населението по религиозна принадлежност е показано на таблица 8^29,43.

Таблица 8

Разпределение на населението по религиозна принадлежност по данни за 2011 г.

 Ако изключим миграцията на турското население от миналия век, е видно, че преобладаващата деноминация в избраната страна-гостоприемник явно не e сред решаващите фактори при вземане на решение за мигриране. Иначе е необясним ниският дял на мигриращите в държави с преобладаващо източно православие – Гърция и Кипър.

Приема се, че ускорената емиграция на населението е фактор за влошаване на естествения прираст на населението. За доказване или отхвърляне на тезата са проследени динамиката на раждаемостта, смъртността и естествения прираст на българското население в периода 1945-2007 г. (фигура 1)²⁷. След един пик от 1950 г. – около 25⁰/₀₀ раждаемостта в страната започва трайно да спада, като през 1965 г. спадът е с близо 10 пункта - 15⁰/₀₀. В периода 1970-1975 г. има леко покачване, последвано от траен спад след 1990. Към 2007 г., независимо от лекото повишение тя не се  връща на равнището на 1965 г. Интересна е динамиката на смъртността. През  1945 г. тя е 15⁰/₀₀ и бележи тенденции на спадане до 1960 г. Следва период на постепенно покачване на умиранията. През 1990 г. кривите на ражданията и умирания се кръстосват, като смъртността са връща и задържа на равнищата около 1945 г. Ножицата продължава да се разтваря до около 2000 г., след което и двата процеса се задържат на едно и също равнище.

Легенда: жълто – раждаемост; черно – смъртност; оранжево – естествен прираст  в промили – на 1000 души население).

Фиг.1. Динамика на раждаемостта, смъртността и естествения прираст в България 1946-2007 г.

Кривата на естествения прираст на населението почти следва тази на раждаемостта. Към 1990 г. тя спада на около - 2⁰/₀₀, а след 1995 г. трайно се задържа на равнища около - 5⁰/₀₀. В тази връзка да се твърди, че емиграцията има решаващо значение за естествения прираст на населението е пресилено. Това е така, защото негативните демографски процеси са регистрирани още в периода 1965-1990 г. когато липсва масово напускане на страната с изключение на насилственото емигриране на турско население в годините 1985-1989.

Трябва да се подчертае, че сходен отрицателен демографски баланс се наблюдава в Литва (-4⁰/₀₀), Латвия (-5⁰/₀₀), Украйна и Русия (-6⁰/₀₀). С отрицателен демографски баланс са Естония и Германия (-2⁰/₀₀)  и Унгария (-3⁰/₀₀) – виж. таблица 2 в първата част.

Преодоляването на отрицателния демографски процес е важна държавна задача, но той не бива да се абсолютизира. Известни са държави с положителен демографски баланс, които се отнасят към т.нар. провалили се държави – например Сирия⁷.

В изследването са проверени и някои широко разпространявани тези за: циганизиране на българската държава  - тиражирана в медиите от професор П.И.; катастрофичната емиграция на лекарите от страната; трайното застаряване на населението и отрицателното влияние на емиграцията върху една от социалните институции - Националната здравна осигурителна каса и нейния бюджет^{2,12,13,32,33}.

Етническите групи в България по данни на ЦРУ и НСИ са дадени в таблица 9^29,43. За 111 години българската етническа група е нараснала с 10 пункта (по данни на НСИ), а по данни на ЦРУ се е задържала на равнищата от преди един век. Делът на турците в етническата структура на населението е спаднал с около 5 пункта, а на циганите – с 2,5 пункта.

Таблица 9

Етнически групи в България

В този смисъл трудно могат да се приемат тези,  че след 90 години българската популация ще се свие до 300 000 души, а циганското население ще нарасне на 8 млн.³³.

Не изглеждат толкова трагични и данните за отрицателното влияние на миграцията върху медицинското съсловие¹³. В таблици 10 и 11 са представени данни за броя на населението на един лекар и на един дентален лекар през 2008 г.

Таблица 10

Население на един лекар и един дентален лекар през 2008 г.

Таблица 11

Количество и структура на медицинските специалисти   през 2008 г.

 

* - Данните в колоните „В % към всички здравни специалисти са закръглени до единица.

** - Сборът от коефициентите по региони не е равен на 100%, тъй като здравните специалисти от ведомствената мрежа са включени на реда „Общо за страната”.

 Анализът на данните в двете таблици показва, че липсва сериозна промяна в стойностите на показаните показатели в сравнение с изследвания на Колев от 1985 г. Установената тогава диспропорция в териториалното разпределение на лекарите се запазва. Облагодетелствани са столицата и останалите университетски центрове – Стара Загора, Варна и Плевен. По-голяма е концентрацията на дентални лекари в градовете София и Пловдив¹⁰.

Една от сериозните неблагоприятни тенденции е запазващото се съотношение между лекари и медицински сестри – 1:1,76, при осреднени стойност за ЕС 1:3. То вероятно това съотношение ще се влошава поради по-голяма емиграция на сестринския персонал [10]. Решението на проблема е трябва в усъвършенстване на магистърското и бакалавърско обучение по медицина, и увеличаване на ролята и същевременно заплащането на сестринския състав.

Трайното застаряване на населението е факт. По данни на ООН старостта е в настъпление навсякъде по света. По прогнози през 2050 г. 2 милиарда души (22% от световното население) ще са на повече от 60 години. Средна възраст на населението през  2014 г. в България е  42,60 години, като за мъжете е 40,30, а за жените - 44,80 години²⁴.

Приема се, че главната причина за застаряването на населението е спадът е спадът в раждаемостта, който се е превърнал в универсален проблем.

За нашите условия трябва да се приеме и влиянието на увеличаване на средната продължителност на живота. Дойновска и съавтори¹⁰ посочват за последните 60 години (1947-2007) средната продължителност на живота е нараснала с близо 19 пункта – от 53,7 на 72,6 г. (фигура 2).

Фиг.2 Средна продължителност на живота в години

 В последните години се забелязва и намаляване на населението до 14 годишна възраст независимо, че детската смъртност в страната е спаднала спрямо 1980 г. почти два пъти - от над 18 на 1000 живородени на 9,7 през 2006 г.¹⁰. Това според ООН е обезпокояваща тенденция²⁴.

Ако се вгледаме обаче в данните за структурата на населението според Национален доклад за България – 2011 г. ще видим, че има и надежда за оптимизъм. Той е свързан със задържане на делът на лицата в надтрудоспособна възраст в последните двадесет години (таблица 12)²⁷.

Таблица 12

Население под, във и над трудоспособна възраст

Дали демографската зима, която според характеристика на ООН е световна глобална заплаха или заплахата е в неконтролираното подмладяване на населението, като  в Нигер и Уганда, където средната възраст е между 15 и 16 години е доста сложен въпрос²⁴. Той излиза извън предмета на настоящото изследване

За проверка на влиянието на емиграцията върху бюджетът на Националната здравна осигурителна каса са проучени данните за неговия размер в периода 2007-2014 г. (таблица 13)⁵. Добре известно е, че бюджета на касата се формира от вноски на трудоспособното население и работодателите. За определени категории служители – МО, МВР  и някои други, както и за българските граждани в подтрудоспособна и над трудоспособна възраст вноските се осигуряват изцяло за сметка на държавния бюджет.

Таблица 13

Бюджет на НЗОК по години

Намаляването на трудоспособното население, резултат на емиграцията в страната²⁸ и намаляването на размера на здравноосигурителната вноска на работещите през изследвания период би следвало да окажат  влияние върху нетните стойности на бюджета по посока на неговото намаляване. Данните от таблицата обаче показват нетно увеличени на бюджета 2014 г. спрямо 2007 г. в размер на 1 847 794 хиляди лв. (около 61%). Това не означава, че липсват проблеми в качеството на предоставяни здравни услуги от обема на първичната, вторична и третична здравна помощ. Те обаче не са само и единствено в размера на заделения финансов ресурс¹⁰.

От изложеното могат да се направят следните изводи:

1. В исторически и съвременен план българската емиграция е предимно стопански обусловена. Емиграцията поради идеологически причини след 09.09.1944 г. е незначителна, а на насилствено предизвиканата емиграция на населението с турско самосъзнание през 80-те години на ХХ век  следва да се гледа като изключение. Основните причини са миграционните процеси след 1989 г. е рязката промяна в политическата  и обществено-икономическата система на България.

2. Данните за количеството на емигрантите за последните 25 г. са противоречиви и в известна степен са надценени. Извършените проучвания дават основания да се предположи, че годишно страната се напуска от около 130 000 души. Тенденцията за завръщане в страната на около 63% емигриралите във възрастовата група от 25 до към 50 години е благоприятно явление.

3. Основните емигрантски потоци са насочени към държавите от Европейския съюз. Върху миграцията не оказва влияние семейното положение и вероизповеданието на емигриращите. Основната част от емигриралите запазват българското си гражданство.

4. Намаляването на естествения прираст на населението е регистрирано още през 60-те години на миналия век и не е резултат само от настъпилите обществено икономически промени в България.

5. Тезите за предстояща циганизация българската държава, за катастрофична емиграция на лекарите от страната и за отрицателно влияние на емиграцията върху една от социалните институции - Националната здравна осигурителна каса и нейния бюджет не са  достоверни.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ - РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА.

* - съвместно с Емил Григоров