СПОМЕНИ? ЗА БЕЖАНЦИ.....

През 2005 г.:
•    България не беше застрашена от бежанци;
•    Имахме Закон за управление при кризи (ДВ, бр.19, 2005), отменен четири години по-късно;
•    Моя милост разполагаше с един План на Министерския съвет (с министър председател Иван Костов) за действие в извънредна ситуация при масово навлизане на лица търсещи закрила в Република България от 2001 год. [1];
•    Теоретичната ни подготовка по бежанския проблем се изчерпваше със знанията получени от едно ръководство на Управлението на Върховния комисар на ООН по бежанците и един закон [2,3];
•    Практически  опит от осигуряване на бежанския лагер „Радуша” в Бивша Югославска република Македония имаше само д-р Узунов;
•    Понятието „мисия” още не беше обсебило тотално българския военен новоговор;
•    Нямахме Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, приета с решение на Народното събрание пет години по-късно;
•    Липсваше термина „батальонна бойна група;
•    Не бяхме наясно с какви допълнителни умения трябва да разполага военнослужещия в съвременните операции;
•    Вероятно не знаехме и много други работи. 
Та през същата тази 2005 г. с д-р Стефан Узунов се престрашихме, написахме и издадохме едно помагало за нуждите на учебния процес във Военна академия  със заглавие „Операции за поддържане на бежанци”. Ако го получите от академичната библиотека ще видите едно неугледно издание (днес издателската работа е с пъти по-висока) и вероятно ще откриете в текста доста грешки, защото по това време не се осигуряваше редакторска обработка. не беше задължително.
В него застъпихме тезата, че операции „за поддържане на бежанци на територията на страната се организират и провеждат само и единствено при масови бежански потоци”. Допълнихме я и с твърдението от плана на Министерския съвет, според който за нашата страна се приема, че „подобни операции са абсолютно задължителни в случаите, когато се очаква в рамките на 24 часа през държавната граница да преминат 500 и повече лица, търсещи закрила”. [1] Определихме задачите, които могат да
В трета глава се опитахме да разшифроваме участието на въоръжените сили, по-точно на Българската армия в тези операции. Твърдяхме, че „постановките на УВКБ на ООН и чуждата практика показват, че в основата на тези операции е сухопътният компонент на въоръжените сили – общовойскови, инженерни, за ЯХБЗ, логистични и медицински формирования”, без да отричаме значението на ВВС и ВМС, което е видно от следващия текст. Смятахме, че формированията т Сухопътния компонент могат „да решават следните основните задачи: усилване на структурите на “Гранична полиция” за охрана на държавната граница, за да не се допусне неконтролирано преминаване през т.нар. “зелена граница”(подобна задача може да се решава и от ВМС на море); подпомагане на органите на реда при охрана на маршрутите за предвижване на бежанците; извозване на бежанци от приемателните пунктове на границата до районите за настаняване; участие в репатриране на бежанци (в тази дейност може да участва и транспортната авиация на ВВС); изграждане на бежански лагери; организиране на пунктове за санитарна обработка на бежанците (при определени обстоятелства и на специална обработка); получаване, съхранение и разпределение на международна хуманитарна помощ; организиране на храненето на бежанците; медицинско осигуряване на бежанските лагери (до болнична помощ и здравна профилактика); осигуряване на леглови фонд във военните лечебни заведения”. В пособието има разработени и доста други неща. Няма да се спирам на тях, защото текстовете им надхвърла 60 страници. Позволявам си  да цитирам заключението на помагалото, в което  твърдяхме, че на настоящият етап „ангажирането на Българската армия в операции за поддържане на бежанци  е  по-скоро символично,  което не намалява актуалността на проблема ...... Ето защо проблемите на бежанството .... трябва непрекъснато да се изучават в различните им аспекти: политическо, правни, финансови, материални и т.н и от гледна точка на международния опит и практика. В определен обем те трябва да залегнат и в програмите за обучение на войските (силите), включително и при полеви занятия. Това би позволило да се реагира адекватно в конкретно създадена обстановка, както на територията на страната, така и извън нея”.
Днес, осем години по-късно:
•    Нямаме Закон за управление при кризи, неясно защо отменен от 40-то то Обикновено Народно събрание;
•    Имаме Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, приета от 41-вото Народно събрание, която дефинира задачите на въоръжените сили в областта на приноса им към националната сигурност в мирно време. Извинете за грешката. Дефинира МИСИИТЕ и ЗАДАЧИТЕ, които се възлагат на въоръжените сили, една от които е „ПРИНОС КЪМ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ В МИРНО ВРЕМЕ”. [4];
•    Известно е, че войника в съвременните операции трябва да притежава редица нови качества – на преговарящ, на хуманитарен работник и т.н.
•    Имаме си доктрини на килограм. И опасност бежански потоци от Сирия, по смисъла на определението на плана на Иван Костов,  да потърсят убежище в България.
Питам се дали е все още актуално заключението в помагалото? И имало ли е смисъл да го пишем?
[1]  План на Министерския съвет за действие в извънредна ситуация при масово навлизане на лица търсещи закрила в Република България от 2001 год. (личен архив на доц. д-р Н. Колев)
[2] Справочник по чрезвичайным ситуациям, Управление Верховного комиссара ООН по делам беженцев, второе издание, Россия, 1999
[3] Закон за бежанците, ДВ, бр. 53,1999, бр. 97, 1999,  бр. 45, 2002, бр. 54, 2002
[4] Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република България, приета с решение на Народното събрание от 28.10.2010 г.