КАК ПРИКЛЮЧВАТ ЕПИДЕМИИТЕ?

Кратък преразказ по текст на Джина Бари Колата (род. 1948) –  американска научна журналистка, сътрудничка на в. New York Times. Текстът е публикуван в „Либерален преглед” на 13.05.2020 г. 

Според историците пандемиите обикновено имат медицински и социален край, медицинският настъпва когато  паднат заболеваемостта и смъртността, а социалният – когато отшуми епидемията ОТ СТРАХ ПРЕД БОЛЕСТТА.

Когато хората питат: ‚Кога ще свърши всичко това?‘, те питат за социалния край“

Понякога краят настъпва не толкова защото е победена болестта, а защото хората се уморяват от паническия начин на живот и се научават да съжителстват с нея.

Епидемията от страх може да възникне дори и без епидемия от болест. През 2014 г. в Ирландия се появява страх от „Ебола”, макар че в страната няма регистриран нито един случай. Черният  цвят на кожата на човек е  достатъчен, за да му откажат обслужване в болница, да му спечели лоши погледи от страна на други пътници в автобуса или влака, а еднократното закашляне – да доведе до незабавното отдалечаване на хората от него.

Ако не сме готови да се борим със страха толкова активно и внимателно, колкото се борим с вируса, е възможно той да нанесе страшни вреди на хората, дори и по места, където никога не е имало нито един случай на инфекция. Епидемията от страх може да има далеч по-лоши последици. Описвайки страха  от чумата във Флоренция (1348 г.), Джовани Бокачо пише: „Други отказват да приемат заплахата. Техният начин да се справят със страха е да пият яко, да се наслаждават на живота докрай, да обикалят наоколо с песни и веселба, да удовлетворяват всичките си желания при първия възможен случай и да гледат на всичко като на някаква огромна шега” (Сборникът с новели „Декамерон” е вдъхновен от чумната трагедия).

Кога ще приключи пандемията Covid-19? И как? Една от възможностите, според историците, е, пандемията на коронавируса да приключи социално, преди да е завършила медицински. Хората може да се почувстват толкова уморени от ограниченията, че да обявяват пандемията за приключила, дори и когато вирусът продължава да тлее сред населението, и преди да е намерена ваксина или ефективно лечение.

ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ СЕ СКРИ ЗАД МЕДИЦИНСКИТЕ ЕКСПЕРТИ

Автор: Шмуел Тригано, „Фигаро”

 

С излизането от карантината можем да се дистанцираме и да осмислим странния опит, който преживяхме. Бих искал да се спра на политическия аспект на явлението. Публичната терапия, представена от правителствата, ангажира уникални полицейски механизми и наблюдение. Бих искал да ги разгледам обективно отвън, т.е. без профилактичното им намерение, което всеки (или почти всеки) разбира. 

През този период бе въведена нов тип система на власт.

Тя не засягаше собствеността или обичаите, а самите условия на съществуване, телата на индивидите, които поради това, че са болни (или биха могли да са болни), се оказаха лишени от свобода на движение, изключени от социалността и дори от родството, до степен да станат анонимни обекти на дигитална гонка на техните действия и жестове.

 Да бъдеш задържан и порицан затова, че си излязъл на улицата и не си спазил карантината, е нещо невероятно, близко до научната фантастика. Новост е и това, че болестта или здравословното състояние, се смятат обективно за нещо, за което трябва да се носи отговорност. Същото важи и забраната хората над 70 г. да напускат домовете си. Означава ли това, че възрастта сама по себе си представлява нарушение, въпреки че заразяването и възрастта не са избор, а резултат на пасивно преживявана ситуация? Има нещо дантевско и в най-малките детайли на протокола за излизане от карантината, включително жизненото пространство, на което индивидът може се радва в публичното пространство (наречено “социално дистанциране”). Как да дефинираме това ново правило? То е ad personam (лично) и няма универсален обхват. 

 Вече не расата, религията затварят индивида, а здравословното му състояние? 

Критерий, подвластен на детерминизма, а не на свободата. Доколкото този режим вече не зависи от медицински механизъм (в рамките на болницата), а е държавен (общественото пространство), той може да бъде квалифициран обективно като полицейски режим. Той е такъв по начина, по който налага своя закон, а именно чрез ужаса, паническия страх, които всяваха тревожните изявления на властта. 

 Този ужас имаше ефекта на абсолютна власт, власт, на която се подчиняваме без принуда, сякаш по убеждение и разум, без да поражда въпроси и още по-малко бунт. Тази дълбоко политическа власт се опираше обаче на друга власт, властта на комитета от медицински експерти, зад който се приюти политическата власт по време на цялата криза. Именно той вземаше решенията: недосегаема власт, защото е неполитическа, докладваща само пред изследователската общност и следователно притежаваща безгранична власт, скрепена от непобедимия ореол на науката, още повече, че тази наука се занимава с живота и смъртта. 

 Подобна власт е безпрецедентна на политическата арена. Решението зависи от събрание на лекари, които без да са избрани, нито контролирани (и в Италия, както и във Франция, с въпроса дали възрастните хора трябва да бъдат интубирани или не, започна да витае призракът на тази еволюция към правото на живот или на смърт). Това е новост, която може би предвещава тревожни бъднини. От тази гледна точка е много полезен френският спор около проф. Раул, защото той показа, че науката не е безпогрешна и в нея се таят разногласия, школи, притовоборстващи групи. Тя е пронизвана от спорове за власт и конфликт на интереси. Както в политиката. 

 Един от най-удивителните аспекти на тази система се прояви в икономически план: фактът, че се подчинявате на здравните изисквания би трябвало да ви носи удовлетворение, но той ви тласка, в зависимост от това дали сте силен или беден, към разруха и бедност. Политическият режим на пандемията не носи никаква полза на членовете си, освен тази да живеят (въпреки че като цяло ниската смъртност не е това, което експертите по математика бяха обявили). След това икономическото оцеляване ще бъде изплатено от субсидии, отсрочка на дългове и т.н., което ще направи държавата единствения доставчик на жизнен минимум. 

Пандемичният режим искаше да спаси населението с цената на устремяване към икономическа бездна, т.е. като навреди на самото препитание на щастливо пощадените карантинирани (но никой не знае какво би било без карантината).

Упражняването на властта бе сведено до изкуство на словото и до механизмите, които го разпространяват, а именно новинарските медии, които през този период говореха само за това, забравяйки останалия свят и засилвайки мъчителната тревога на населението. В началото на епидемията те предадоха съобщението за възможни стотици хиляди починали, което СЗО и китайските съобщения потвърдиха, и през цялото време се връщаха към него с ежедневните статистики. Не стана ясно, че математическият модел на “експертите” може да е погрешен. Излизането от карантината се плаща с допълнителен контрол (на полицията, армията в някои страни): разрешението за излизане и придвижване на определени разстояния, правото да се използва обществения транспорт ще удължат полицейското приложение на инструкциите.

 Този модел на власт роди илюзия за общност и социалност, “виртуална” социалност.

Тя ни освобождава от тежестта на нашето тяло и пространството, реконструирайки ги съобразно кодовете на медиатизацията, т.е. заменяйки реалния живот с представения живот, избягвайки рефлексивността на реалната социалност. Излизането от това кошмарно преживяване ще бъде дълго. Да се надяваме, че то не очертава бъдещето, вече съществуващо в китайския тоталитарен режим, който изглежда неволно е послужил за модел на западните демократични държави. 

 Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

НОСЕНЕТО НА МАСКИ РИСКУВА ИЛИ ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕНО ИЛИ ДА ДОВЕДЕ ДО РАЗЛИЧНИ ПО ФОРМА БУНТОВЕ

Интервю на Isabelle Girard с Michel Maffesoli, Le Figaro, 19.май.2020 г.

 „(...) В днешно време носенето на маски може да има различни значения ….. Носенето на маски от хората по улицата може да означава недоверие към властта…. Носенето на т. н. алтернативни маски, тоест, направени в ателиета или самостоятелно и от различни материали може да е част от ритуалите за солидарност в обществото, които възникват спонтанно в условията на карантина, както песните по балконите, взаимопомощта при доставка на храни ... Носенето на маски, които се различават по произход, стил или цвят, може да показва „племенна“ или друга принадлежност в обществото. И накрая, ако погледнете по-дълбоко, носенето на маска е част от движение, насочено за разтваряне на индивидуалистичния принцип в полза на множествената идентификация, това за което пиша в продължение на четиридесет години като за преход от индивида към „личността“.

„(...) Страхът и по-специално колективният израз на страх е антропологичната структура на всяко човешко общество. (...) Всички религии са създали начини да изразят страха и да го регулират чрез ритуализиране. Съвременното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото си „играе на страх“, или се самоизразява в тази голяма колективна постановка, каквато представлява борбата срещу Ковид-19 с всичките й страхове. Интересното е, че това е страх, който преживяваме заедно, колективно. За разлика от страха от рак, от безработица или бедност, когато човек е изправен сам пред лицето на злото".

„(...) Хигиената винаги е израз на желанието да се формира определено поведение. По тази причина правителството се отнася твърде лошо и не толерира всяка друга инициатива, която не идва от него и не отговаря на „приетите“ стандарти – маски, дезинфектанти и други предписания, всичко, което трябва да се контролира от централната власт. Този вид „мек тоталитаризъм”, както в мита за Дионис [1], ще бъде все по-често разтърсван от бунтове и въстания”.

„(...) В съвременната епоха речта (и следователно слухът) беше много по-предпочитана от чувствата – допир, мирис, вкус и зрение. От края на миналия век (...) всички тези чувства се завърнаха. Става очевидно че правилата, приети по време на настоящата санитарна криза, се опитват да ограничат тази чувственост – физическото дистанциране, носенето на маски и постоянното миене дезинфекцират самото съществуване. По  тази причина мисля, че носенето на маски, наложено на всички след всеобщата карантина, както и набора от предписания, които убиват целия обществен живот рискуват или да бъдат отхвърлени в значителна степен или да доведат до различни по форма бунтове”.

Бележка.

[1] - Митът е свързан с тълкуванията на името на Дионис, които му приписват чужд произход. Смята се, че  Дионис е превърнат в „чужденец”, защото е било важно той да бъде „бог, който идва отнякъде”, за да се оправдае чрез тази измислица неговия странен и безпокоящ характер.

ЕДНО РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ

Някои реферирани факти за Covid-19, предоставени от експерти в тази област, за да помогнем на нашите читатели да направят реалистична оценка на риска (нещо, което никога няма да чуете от лицата М., К. и А.К. по време на брифингите – бел.моя)

Източник: https://swprs.org/a-swiss-doctor-on-covid-19/ , 06.05.2020 г.

„Единственото средство за борба с чумата е честността.”

Албер Камю, La Peste (1947)

Според данни на най-добре проучените страни и региони, леталността на Covid19 е средно около 0,2%, което е в диапазона на тежък грип (грип) и около двадесет пъти по-ниска от първоначално приетата от СЗО.

Дори в глобалните „горещи точки“, рискът от смърт за населението в училищна и трудоспособна възраст обикновено е в диапазона на риска от смърт при ежедневно пътуване с кола до работа. Рискът от Covid19 първоначално е надценен, тъй не са взети под внимание хората с положителни тестове с леки или липсващи симптоми.

При 80% от всички положително тествани лица липсват симптоми. Дори сред 70-79 годишните при около 60% от положително тестваните лица липсват симптоми. Над 95% от всички положително тествани лица има само леко изразени симптоми.

 Възможно е при 60% от  хората да има изграден определен клетъчен имунитет спрямо Covid19 поради предишен контакт с  коронавируси (т.е. вируси на обикновена настинка).

Средната възраст на починалите в повечето страни (включително Италия) е над 80 години и само при около 1% от тях липсват минали съпътстващи заболявания. Следователно възрастта и рисковият профил на смъртните случаи съответстват по същество на обичайната смъртност.

В повечето западни страни от 50 до 70% от всички смъртни случаи са настъпили в старчески домове, които не са били подложени на режим на принудителна самоизолация. Освен това в много от случаите не е ясно дали тези хора наистина са умрели от Covid19 или смъртта е резултат от стрес, страх и самота.

До 50% от всички смъртни случаи може да са причинени не от Covid19, а от последиците от принудителното самоизолиране, паниката и страха. Например броят на постъпилите за болнично лечение с инфаркти и инсулти (в периода на принудителната самоизолация - бел. моя) е намалял с до 60%, тъй като много пациенти вече не смеят (страхуват се - бел.моя) да отидат в болница.

 Дори при така наречените „смъртни случаи от Covid19“ често не е ясно дали са умрели от или с коронавирус (т.е. от основните заболявания) или дали не са били отчетени като „предполагаеми случаи“ и изобщо да не са тествани. Официалните данни обаче обикновено не отразяват това разграничение.

Много от медийни съобщения за млади и здрави хора, починали от Covid19, се оказаха неверни: много от тези млади хора не са умрели от Covid19, тъй като са били вече сериозно болни (напр. от недиагностицирана левкемия, става дума за 21 годишен испански футболен треньор – бел.моя).

Обичайната обща дневна смъртност е около 8000 души в САЩ, около 2600 в Германия и около 1800 в Италия. Смъртността от грип на сезон е до 80 000 в САЩ и до 25 000 в Германия и Италия. В няколко страни смъртността от Covid19 остана под тази от сезонния грип.

Регионалното увеличаване на смъртността може да бъде повлияно от допълнителни рискови фактори като: високи нива на замърсяване на въздуха и микробно замърсяване, срив в грижите за възрастни хора и болни поради страха от заразяване, масова паника и принудителното социално дистанциране. Специалните разпоредби за работа с починалите от Covid19 понякога водят до допълнителни затруднения в погребалните услуги, вкл. кремирането.

В страни като Италия и Испания и до известна степен Великобритания и САЩ претоварването на болниците при грипни епидемии не е нещо необичайно. За това допринесе и факта, че до 15% от лекарите и останалите здравни служители бяха поставени под карантина, дори при липса на симптоми.

Показваните експоненциални криви на „случаите с корона“ са подвеждащи, тъй като броят на тестовете също нараства експоненциално. В повечето страни броят на положителните тестове спрямо броя на всички тестове (т.е. положителната норма) остава постоянен в границите от 5% до 25% или се увеличава само леко. В много страни пикът на разпространението беше достигнат доста преди принудителното социално дистанциране.

Държави без комендантски час и забрани за контакт, като Япония, Южна Корея или Швеция, не са преживели по-негативен ход на заболяването от другите страни. Швеция дори беше похвалена от СЗО и сега се възползва от по-високия обществен имунитет в сравнение със страните с принудително социално дистанциране.

Страхът от недостиг на апарати за ИБВ беше неоправдан. Според пулмолози интубирането на пациенти с Covid19 често е контрапродуктивно и вредно за белите дробове.

Противно на първоначалните предположения, различни проучвания показват, че няма доказателства за разпространение на вируса чрез аерозоли или допир до заразени повърхности – например дръжки на вратата, смартфони или при фризьора.

Няма научни доказателства за ефективността на маските за лице при здрави лица или при такива без симптоматика. Напротив, експертите предупреждават, че такива маски пречат на нормалното дишане и могат да станат „носители на зарази“. Водещите лекари ги нарекоха „нелепи”.

Много клиники в Европа и САЩ останаха без работа или почти празни по време на пика на Covid19 и в някои случаи се наложи да изпращат част от персонала вкъщи. Бяха отменени множество операции, включително трансплантации на органи и скринингови изследвания за ракови заболявания.

Няколко медии бяха хванати да се опитват да драматизират ситуацията в болниците, понякога с използването на манипулативни изображения и видеоклипове. Като страхът и паниката сред населението бяха максимализирани благодарение на непрофесионалното държане на много медии.

Тестовете за коронавируси, използвани в международен план, могат да доведат до невярно положителни или фалшиво отрицателни резултати. Освен това официалните тестове за вируси не са валидирани клинично поради липса на време и понякога могат да реагира на други коронавируси.

Множество международно признати експерти в областта на вирусологията, имунологията и епидемиологията смятат, че предприетите мерки за контрапродуктивни и препоръчват бърза естествена имунизация на населението, съчетана със защита на рисковите групи. Рисковете за децата са практически нулеви и закриването на училища никога не е било медицинско оправдано.

Няколко медицински експерти описаха ваксините срещу коронавирусите като ненужни или дори опасни. В действителност, ваксината срещу така наречения свински грип от 2009 г. например доведе в някои случаи до тежки неврологични усложнения, съдебни дела и изплащане на обезщетения от  милиони.

Броят на хората, страдащи от безработица, психологически проблеми и домашно насилие в резултат на мерките, нарасна в световен мащаб. Няколко експерти смятат, че мерките могат да отнемат повече животи от самия вирус. Според ООН милиони хора по света могат да изпаднат в абсолютна бедност и глад.

Едуард Сноудън предупреди, че „кризата с короната” ще бъде използвана за масовото и постоянно разширяване на глобалното наблюдение. Известният вирусолог Пабло Голдшмид говори за „глобален медиен терор“ и „тоталитарни мерки“. Водещият британски вирусолог професор Джон Оксфорд говори за „медийна епидемия“.

Повече от 500 учени предупредиха за „безпрецедентно наблюдение на обществото“ чрез проблемни приложения за „проследяване на контакти“. В някои страни такова „проследяване на контакти“ вече се извършва директно от тайните служби. В няколко части на света населението вече е наблюдавано от дронове и е изправено пред сериозни опасности от полицейска намеса в личния живот.