НЯКАК СИ Е СТРАННА ТАЗИ ЕПИДЕМИЯ

Sapojnik, LiveJournal

Поздрави! Аз съм Алексей Рощин, политолог, психолог и политически стратег, известен в мрежата под името Сапожник (Sapojnik). Тук обсъждаме всичко, което е интересно за вас и мен в живота, но преди всичко – политиката. Въпреки че не забравяме за културата и изкуството. Welcome!

Днес в мрежата се е разбеснял един анонимник. Мъжът е груб, очевидно асоциален тип – но въпросите, които повдига и които ме притесняват са любопитни.

„Как така затихна китайската епидемия? Нямаше и няма лекарства. Няма ваксини. Самоизолацията? Глупаво е. Куриери, полиция, доставчици на храна, чистачи на улиците, членовете на общината. Някой случайно се е закашлял, някой е хванал дръжката на вратата без ръкавица. Някъде вирусът е проникнал през вентилацията.

 ...

Искат да ни кажат, че са създали идеални стерилни условия в Ухан? Това е лъжа. Вирулентността на вируса е много голяма, дори ако някъде са успели да го възпрат, то някъде – на друго място, епидемията така или иначе щеше да избухне.

Второ: около 12 милиона души живееха в Ухан преди епидемията. Преди нея (и по време на избухването й) най-малко 5-6 милиона души са избягали от града!

Сред тях, естествено, по това време вече е имало много заразени!

Защо тогава в други гъсто населени градове на Китай (където са избягали) – няма такава епидемия? Какво се е случило? Няма лекарства. Няма ваксини. Няма карантина! Защо епидемията е само в  Ухан? Защо в останалата част на Китай има единични случаи на инфекция, но няма епидемия?

..

По-нататък: да вземем за пример „Русия” – това е свещена и прекрасна страна. Китайците живеят тук като у дома си, около 50 хиляди постоянно живеят у нас! Организираха си Chinatown – китайски град ​​край Омск и местните жители въстанаха преди два месеца – но в Русия все още няма коронавирус! В Италия (дявол знае къде) е пълно с болни, а в Руската федерация (доскоро) - няма нищо и никой!

Както и да е, по дяволите Русия! Вземете Тайланд! Там китайските туристи през януари тази година бяха многобройни като хлебарки! Десетки милиони! И не само по улиците! В бардаците те буквално облизваха тайландките и тайландските гейове от главата до петите! Как тайландците не се заразиха? Доскоро в Тайланд нямаше нито един болен?!

Как да разбирам това? Тайландските власти скриха епидемията от страх да не загубят туристите или какво? В крайна сметка да ви напомням, че високата температура и белодробните заболявания се понасят много по-трудно в горещ климат, отколкото в студен!

Значи наистина до неотдавна в Тайланд е нямало болни! И изведнъж внезапно се появиха, като по план ... Сякаш някой беше заповядал!

Вземете Италия. Целият север на страната е изпаднал в ужасна епидемия от два месеца, а на юг и в Рим почти няма болни! Как така? Та след Венецианския карнавал италианците се пръснаха на тълпи из цялата страна?!

Да продължа за Китай:

1.Защо им бе да строят временна болница за хиляда души за седмица? Какво е това – показуха (действие, насочено само и единствено към постигане на външен, благоприятен ефект, но изпразнено от съдържание – бел. Н.К.)? Или ескалация на истерия? В крайна сметка за тези цели можеха да преобразуват търговски зали, закрити стадиони!

Е, добре – сигурно е било необходимо мобилизиране и сплотяване на населението, показване на силата на управляващата групировка. Разбираемо.

2.Защо прекопаха пътищата? Кому беше нужно? Добре поставете препятствията, в края на краищата докарайте противотанкови ежове! А кой знае колко са пътищата към 12-милионния град? Всички ли бяха прекопани? Отново показуха или ескалация на истерия!

Добре, де. Но още не затихнала болестта, и китайците демонтираха 16-те бързо изградени болници! Сигурни ли са, че няма да има повече рецидив на коронавируса? И кой пое цялата отговорност?

Каква очевидна глупост се твори пред очите ни – лидерите на страната трябва да са уплашени от случилото се и ако епидемията все пак е започнала да затихва, те са длъжни дълго време да бъдат нащрек, да бъдат бдителни! А те правят обратното – ликвидират болници!

Добре, да продължим по-нататък. Още не беше ясно дали епидемията ще се развихри в Европа, а Борис Джонсън, Макрон и Меркел в един глас заявиха, че ще има много жертви и че ни очакват тежки времена! Как биха могли да знаят мащабите на възможното заразяване? Да не би да са ясновидци? Като че ли се възбудиха по команда (нещо подобно се случи и в България. На 14 март на брифинг в Министерския съвет лицето Мутафчийски заяви, цитирам: „Задава се една епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история. Трябва да сме изключително отговори към нас, към нашите близки, колеги. Предстоят ни времена на изпитания, които не са само икономически. Ще се загубят човешки животи и то на тези, които са ни отгледали, които са ни дали живота.– бел. Н.К.)?!

Наистина ли знаеха за бактериологичната атака, която се подготвя срещу Европа, или получиха заповед – да вдигнат паника!

Същата Меркел с кошница с тоалетна хартия и три бутилки вино – това как да го разбираме? Че няма кой да й купи тоалетна хартия?

Да се върнем в Италия: показват ни армейски камиони с ковчези, снимат репортажи в крематориуми! А ковчезите са идеални, полирани! Налудничави картини, някакви! Ако е чумата - тогава всички ги погребват в общ гроб в чували? Няма време за сантименти! За какво са, по дяволите, полираните ковчези наредени до църквата? Кой глупак в колонията на прокажените ще извърши опелото? Само безумен самоубиец! Освен това никой не допуска роднините до погребението! Кой купува полирани ковчези на починалите? Мъгла и измама!

Както и да е! Оставам с впечатление, че няма медицина в света! Какво да кажа за научно-изследователските институти по вирусология, за почитаемите учени, за докторите на науките, за нобеловите лауреати?

Защо по дяволите са ни необходими тези паразити, след като Жириновски, Карен Шахназаров и други „храбреци” са канени в руски телевизионни студия като експерти по коронавирус?"

Интересно?!

P.S. Всеки опит за търсене на аналогии със ситуацията в България (с изключение на бележката ми за лицето Мутафчийски) е злонамерен.

СЛОВОБЛУДСТВО....

Данни за смъртността от COVID-19 на 20 април 2020 г. (по данни Worldometers към 07:05 GMT на 21 април 2020):

1.В % към броя на починали+оздравели: Средно за света – 20,71%; Държавата Израел – 3,99%; България – 20,93%; Словакия – 4,92%.

2.В % към броя на заразените: Средно за света – 6,86%; Държавата Израел  - 1,30%; България – 4,65%; Словакия – 1,10%.

Следват малко графики. Който може да ги разбере, добре, който не може – да гледа ТВ Европа, вЕрвайте й!

НАСИЛИЕТО КАТО НОРМА

Арогантното поведение към журналистите, демонстрирано системно от ген. Мутафчийски е индикация за наличие на такава тенденция. Дали тя ще се развие и ще завладее личността му или той ще съумее да я удържи, предстои да видим. С този текст се надявам да съдействам за второто.

Д-р Владимир Сотиров, психиатър, 29.03.2020 г.

Авторът завършва медицина през 1995 г. През  2001 г. придобива специалност „Психиатрия”, а през
2007 г. се дипломира по магистърската програма „Здравни политики и мениджмънт на здравеопазването” в Нов български университет.

Тези дни попадам на публикации, в които мои колеги открито се възхищават на ген. Мутафчийски и призовават за пълна подкрепа на мерките, налагани от него и правителството; мерки, които се отличават със своята изключителна суровост, смущаващо несъразмерна на вяло развиващата се епидемия у нас. Нека си припомним, обаче, че ген. Мутафчийски я нарече “епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история”. Това наричане (без то да отразява обективна истина, а само субективното преживяване и по същество представлява фалшива новина и всяване на паника), даде картбланш на ген. Мутафчийски да предложи мерки със страст, съответстваща на “яростта” на епидемията. На свой ред мерките, предлагани от ген. Мутафчийски се посрещнаха с голяма охота от премиера и практически без никаква (нула) съпротива от българския парламент. Нещо повече, тези крайно рестриктивни мерки се посрещнаха с голямо одобрение и от българския народ. Включително и от мои колеги.

Лидерството в криза е практикуване на регламентирано насилие, концентрирано в личността на един човек. Но този човек не е просто лидер. Той е по-скоро командир. Генерал. Или просто господар. Ето защо лидерът на настоящата криза е генерал Мутафчийски, а не доктор Мутафчийски. Човекът, Венцислав Мутафчийски съвсем съзнателно избира да се свърже със своята идентичност на генерал, а не с тази на лекар. И именно през идентичността си на генерал да организира отношенията си с нас. Изборът му на строгата военна униформа пред бялата престилка или успокояващата елегантност на светския костюм не оставя никакво съмнение в това. В избраната от него стилистика арогантността му изглежда донякъде естествена и дори незабележима. А всеки, който подкрепя този избор, всъщност на свой ред се свързва с тази идентичност. За голямо мое съжаление и сред колегите ми има такива, които с охота се идентифицират с военоначалника и на символно ниво захвърлят бялата престилка, обличат военната униформа и от тази нова перспектива на власт престават да виждат страдащите, немощните, уплашените хора като пациенти, които трябва да бъдат утешавани, подкрепяни, лекувани… вместо това започват да ги виждат като разглезени лигльовци, които трябва да бъдат санкционирани и дисциплинирани. Аз не мога да остана безучастен към тази тенденция и да отминавам с безразличие и мълчание съществуването й. Просто защото съм прекалено чувствителен към насилието в неговите скрити, перверзни форми. Причината за тази чувствителност може би се крие в моята лична история и може да бъде обект на изследване в моята лична терапия. Не тук. Тук ще анализирам процеси, които се развиват в обществото ни (вкл. особености и тенденции в публичните поведения на лидерите ни), които касаят всички нас, без изключение.

Да започнем с въпросите... Защо с такава лекота и толкова бързо (само при 23 регистрирани случая на инфекция и с пълно мнозинство в парламента) превключихме на насилнически (за благозвучие наричан „извънреден”) режим на функциониране? За разлика от други общности, в които наблюдавахме изразени съпротиви и отлагане на това превключване – общности, в които това се случи трудно! Защо в нашето общество извънредните мерки срещат голямо одобрение? Защо помагащите професионалисти, представителите на хуманитарните професии, не протестират? Нещо повече - превръщат се в апологети на насилието! Не би трябвало един помагащ професионалист да може да си позволи да нарича страдащите „глезльовци” и да ги виктимизира допълнително с формулата „сами са си виновни”. Но си позволява. И е аплодиран. Защо?

Моите отговори... Защото сме общност, доминирана от насилници. Защото културата ни е насилническа - основана на насилие и възпроизвеждаща насилие. Общност от индивиди със силни, но потиснати и неосъзнати (изтласкани) садистични комплекси. И както се случва в комплекса, на принципа на противоположността, тези нагласи са „балансирани” (прикрити) с демонстративно, формално благоприличие (често представяно с принадлежност към традиционните ценности, напр. “семеен, с две деца...”), ангажираност с благородни каузи или пък практикуване на благородна професия или занятие (лекар, адвокат... общественик) – все позиции, през които скритите/неосъзнати насилници получават възможност да практикуват легитимно насилие под формата на грижа – по отношение на децата през ролята на “отговорен” баща, по отношение на жената през ролята на “истински” мъж, по отношение на страдащите през ролята на “помагащ” професионалист. Лекарите са типичен пример в това отношение - имат силата, произтичаща от професията, да властват върху отделните хора като се разпореждат със съдбите им през съвети, предписания, инструкции, ограничения и забрани (“ограничете тестените изделия и никаква захар…”), а също и заплахи под формата на мрачни прогнози („ако не изпълнявате това, което ви казвам, състоянието ви ще се влоши”)… Перфиден садизъм! Впрочем, същността на перверзното се състои именно в това, че изтласканите садистични нужди в комплекса се удовлетворяват под прикритието на алтруистични поведения. Затова помагащите професии привличат толкова много нарцистични психопати. Този принцип на прикриване на неприемливи съдържания и тенденции в личността чрез противоположни поведения в психологията се обозначава с термина “формиране на реакция”. Съществуват, обаче и други, срвнително зрели решения на този конфликт, които правят прикриването ненужно. Например, чрез избор на професия, през която насилието може да се практикува съвсем открито. Такива са професиите на военните и на полицаите, например. И ако професията на лекаря предлага възможност за дискретно (прикрито като грижа и перверзно) практикуване на насилие, то професията на полицая, на войника, на военния лекар - хирург, спациалист по взривни травми... не изисква такава дискретност и притворство. Напротив!

Да практикуваш социална власт чрез професията си, чрез произтичащи от нея права за налагане на забрани, ограничения, разпореждания с личния живот на хората, разпростиращи се до най-интимните сфери на живота им, замаскирано като грижа, е изкушение, на което хората с нарцистична личностова организация и болезнена нужда да властват трудно могат да устоят.

Не са малко и хората, които се възползват от възможността да се идентифицират със силните на деня, които са оправомощени да практикуват власт (легитимно насилие) в почти неограничени мащаби. Това идентифициране се демонстрира в изразяване на одобрение за поведението насилниците, аплодиране и насърчаване в техните актове на насилие, без риск идентифициращите се с тях да бъдат морално заклеймени като насилници. Това идентифициране с насилника е всъщност защитен механизъм за справяне с тревожността, произтичаща от прокрадващите се садистични нагласи и тенденции. Този механизъм в момента е особено популярен от обстоятелството, че насилието е легитимирано като официална държавна политика, оправдана с риска от срив на обществените системи. Криза е! А кризата легитимира насилието и насилниците се нуждаят от кризата за да практикуват необезпокоявано насилие.

Няма спор, че в криза не може (и не бива) да се управлява с демократични средства. Криза се управлява решително, с твърда ръка, до голяма степен авторитарно. Въпросът не е дали това е добро, дали трябва или не трябва да се действа така. Въпросът е дали тези, които са овластени да управляват кризата (да практикуват легитимно насилие над останалите) правят това с желание. Още повече, дали се наслаждават на това? И най-вече, дали това наслаждение е перверзно, прикрито. Е, когато индикации за такова перверзно поведение са налице, психиатрите трябва да реагират. Защото това е израз на патологични процеси, скрити за очите на неспециалистите. Защото това са процеси, които много лесно могат да се изродят в поведения, които вече не обслужва интересите на общността, а скритите нарцистични нужди на овластените лидери. Роля на професионалистите е да следят за това и през специалните знания, които имат да алармират за риска от злоупотреба с интереса на общността, когато забележат, че се преминават определени допустими граници. Арогантното поведение към журналистите, демонстрирано системно от ген. Мутафчийски е индикация за наличие на такава тенденция. Дали тя ще се развие и ще завладее личността му или той ще съумее да я удържи, предстои да видим. С този текст се надявам да съдействам за второто.