Александър ТАЦОВ, 27.01.2021
Авторът е роден през 1950 г. в София. Работил в ТУ (ВМЕИ), София, катедра „Съпромат“, а от 1995 г. досега – предприемач в областта на технологиите. Има дългогодишни проучвания в областта на националната и световна военно-политическа и културна история.
„Всеки исторически факт беше премахнат или фалшифициран, всяка книга пренаписана, всяка картина пренарисувана, всяка статуя и сграда преименувани, всяка дата беше променена. И процесът продължава ден след ден и минута след минута. Историята спря.“
Джордж Оруел, „1984“
Имаме работа с една нова, крайно лява идеология, за която се утвърди напоследък названието неомарксизъм.
Преди беше известна под названията политическа коректност, културен марксизъм или дори прогресивизъм. Те обаче не отразяват в пълна степен нейната същност.
Това е най-новата тоталитарна идеология, в много отношения различаваща се от класическите, и много по-опасна. Тя е анонимна, всепроникваща, коварна и разсредоточена. Няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен център. Поне засега.
Не признава унифицирано наименование. Според активистите на движението, наименованието „неомарксизъм“ или „културен марксизъм“ и действията, които им се приписват, са плод на конспиративни теории.
Неомарксистите най-често лукаво се самоназовават „либерали“, скривайки, че са присвоили названието „либерал/либерален“ от старите класически либерали от 19-и и 20-и век, с които, в идеологически план, нямат почти нищо общо. Просто това название се ползва с добър имидж в обществото. Често се самоопределят и като „прогресивни“, по същата причина.
Съвременните американски левичари са предимно неомарксисти: продукт на идейно направление в марксима, известно като културен марксизъм.
Франкфуртската школа
Главен идеен източник на неомарксизма са трудовете на философите от групата на т.нар. „Франкфуртска школа“, сформирана през 1923 г. в Института за социални науки към Университета във Франкфурт, Германия.
Това са М. Хоркхаймер, Т. Адорно, В. Бенямин, Х. Маркузе, Е. Фром, Ю. Хабермас и други. Те се занимават с културните и психологически аспекти в развитието на обществото.
Поставят си като цел „културната“, ненасилствена борба с буржоазния морал и държава, във всичките им аспекти, както и подкопаване на европейското културно наследство, включително християнството, за да извършат мечтаната от марксизма социална революция.
Стигат до извода, че културната революция, за разлика от политическата, ерозира обществото ефективно и бързо, с по-малко насилия. Отчита се, че новите форми на подчинение се постигат с „мека сила“.
За франкфуртските мислители, революцията е един дългосрочен проект в полето на морала, семейството, образованието, науката, популярната култура, образованието, изкуството, медиите и сексуалните отношения.
Всички те са силно повлияни от марксовите идеи, но собствените им концепции значително се отличават от ортодоксалния марксизъм, особено в неговата съветска редакция и в икономическия му аспект.
С други думи, те се явяват ревизионисти на марксизма, но единствено по отношение на начините за постигане на крайната цел – утопията, като запазват огромното си уважение към Маркс, когото единодушно смятат за свой учител.
За разлика от Маркс обаче, франкфуртските мислители смятат, че революцията ще се провежда в сферата на културата и неин авангард ще бъдат малцинствата от всякакъв вид – сексуални, религиозни, етнически, културни и т.н., т.е. всички маргинални слоеве на обществото. Това било така, защото работническата класа вече се е обуржоазила, намаляла е по численост и не може да бъде хегемон на революцията.
Крайъгълни камъни в идеологията на неомарксизма са теоретичните разработки на философите-марксисти от Франкфуртската школа, обединени под названието „критическа теория за обществото“, а също така елементи от теорията на Фройд, както и идеите за безкрайната и от нищо неограничена толерантност към всички и всичко (тук не се включва толерантност към другомислещите).
Тези абсурдни идеи неизбежно сблъскват неомарксизма с основните принципи на човешкия морал: „буржоазния“ морал, според политкоректния новоезик.
Оттам и главната задача на движението, формулирано от теоретиците му: „разгром на буржоазния морал и общество“.
Преместване в САЩ
Когато Хитлер идва на власт, почти всички членове на „школата“ бягат в САЩ и там заемат преподавателски места в хуманитарни катедри по Източното крайбрежие.
След края на войната, някои от тях остават в Америка и продължават да обучават последователи. Революционната насоченост на „критическата теория“ е оформена от Херберт Маркузе, „философът-революционер“, през 1965 г. във фундаменталното му есе „Репресивна толерантност“.
Мнозина смятат, че тази брошура е предназначена да изиграе в неомарксистката революция ролята на „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс в неосъществената световна пролетарска революция.
Разбира се, интелектуално Маркузе не може да се сравнява с Маркс. Той по-скоро може да се разглежда като аналог на Ленин, в ролята на гениален тактик на революцията, и абсолютно необвързан с човешкия морал.
Звездата на Маркузе изгрява по света през време на студентските бунтове през 60-те години на 20-и век във Франция и други страни. Студентите тогава пишат по стените на кампусите трите букви „М“ – „Маркс е Бог, Маркузе е неговия пророк, а Мао неговият меч.
Новото учение се разпространява първоначално в университетите по Източното, а след това и по Западното крайбрежие на САЩ. Там се подготвят хиляди студенти в хуманитарните дисциплини, а някои от тях стават професори и учители, и обучават нови студенти и ученици.
Тези млади хора, индоктринирани в университетите, се оказаха решаващият фактор за промените в американското общество. Те овладяха медиите и училищата, и започнаха да индоктринират младежите и малцинствата. Така преди 20 години беше овладян вестник „Ню Йорк Таймс“. (2)
Неомарксизмът и другите левичарски течения
По този начин новото левичарство нараства като лавина вече 70 години и инкорпорира в себе си всякакви други левичари: антивоенни активисти, хипита, разочаровани комунисти, анархисти и т.н. В момента тази идеология, известна най-вече като неомарксизъм или също културен марксизъм, има структура, обединяваща различни левичарски течения.
Сред тях са феминистки, мултикултуралистки, екологистки, пацифистки, зеленистки, веганистки, и т.н. течения, както и щурмовите им отряди –Antifa-джии (Аnti-fascist/Антифа, Антифашизъм), SJW-исти (Social Justice Warrior/Во́йни за социалната справедливост), BLM-исти (Black Lives Matter/Черните животи имат значение) и други.
С една дума, става въпрос за едно синкретично, „кооперативно“ движение без общ център и ръководство, но с единна базова идеология – НЕОМАРКСИЗЪМ.
Това е тоталитарна идеология от нов тип: тя няма някои от характерните белези на класическите тоталитарни идеологии. Но е много по-опасна от тези идеологии като комунизъм, фашизъм и националсоциализъм.
Неомарксизмът в университетите в САЩ
Теоретичната база на неомарксизма е разсредоточена в хуманитарните катедри на университетите по двете „леви“ крайбрежия. Там е съсредоточен стратегическият мозъчен тръст на движението, включващ преди всичко професори от тези катедри.
Те не само индоктринират студентите си в новата тоталитарна идеология, но постоянно съставят, обсъждат и споделят стратегически планове относно пътищата за завземане на властта и осъществяване на утопията (прекрасния нов свят), съгласно теоретичните разработки на „критическата теория“.
Разработват също и новите теории на неомарксизма, дават насоки към изявените активисти от различните течения и групировки, относно практически действия на терен.
Свободата на словото, най-големият враг
Неомарксистите овладяха почти всички университети в САЩ и диктуват политиката им. Гонят се масово професори и другомислещи студенти. Посяга се вече и към естествените науки. Усилено се работи по пренаписването на историята и класическите литературни произведения.
От друга страна, специална система от цензори се наема от авторите, за да преглеждат доколко произведенията им са „правилни“, преди да ги публикуват.
Основен враг на неомарксистите се явява свободата на словото, затова и един от главните им методи за осъществяване на тотален контрол над обществото е умъртвяването ѝ (защото тя е майка на всички граждански свободи) и като следствие: налагане на страх от репресии и принуждаване на хората да мислят еднакво.
Символичното изгаряне на „свободата на словото“ в студентския кампус на MIT през 2017 г. стана новина номер едно в консервативните медии по целия свят. Естествено, либералните почти не реагираха, тъй като деянието беше извършено от ударния отряд на неомарксистите: „Антифа“.
Потискането на свободата на словото не изостава и в Европа. Там то вече взема институционален характер. Към момента, в Германия и Франция вече има лица, осъдени на затвор за изказване на мнение. При класическите тоталитарни идеологии е същото!
Неомарксизмът и християнството
В списъка с врагове на неомарксистите, на едно от челните места, се намира християнството, по-точно християнският морал. Това е разбираемо: християнският и марксисткият морал са антагонисти.
За разлика обаче от другите „врагове“, критиката срещу християнството е приглушена. Обяснима тактика, като се има предвид огромната численост на християните по света и особено авторитетът им в САЩ. Затова неомарксистките теоретици не желаят да си създават опоненти в тази област, преди да му е дошло времето.
Неомарксизмът и младежта
В обществото, главният интерес на неомарксистите е насочен към децата и младежите. Индоктринацията на последните в идеите на движението е една от главните задачи на неомарксистите.
Смята се, че индоктринацията на децата трябва да започне в детските градини от най-крехка възраст, чрез сексуално възпитание.
Индоктринацията на младежите в по-напреднала възраст се осъществява в училищата и университетите.
Успехите са забележителни. Така например, одобрението на поколението Z в САЩ към социализма cе е yвеличило от 40 на 49%. А 28% имат добpо мнение за комунизма. За сравнение, сред американците над 74 г. комунизмът има 3% подкрепа.
По данни на „Intellectual Takeout“ 72% от „мълчаливото мнозинство“ (над 75 г.) и 58% от „бyмъpите“ (56-74-годишните) cвъpзват марксизма c тоталитарната държава, потискаща свободата на гражданите cи, то само 25% от поколението Z смята така,.
САЩ най-благодатната почва за неомарксизма
Най-благодатното поле за идеите на Маркузе се оказа Америка. И досега базови теоретици на неомарксизма си остават хуманитарните университетски преподаватели-левичари в САЩ.
Целта на тази идеология е лелеяната мечта на всички левичари: унищожаване на „буржоазната държава и морал“ и изграждане на Новия човек и Новото общество, които ще се подвизават в прекрасния Нов свят. Звучи ли ви познато?
Срещу това се опълчи президентът Доналд Тръмп, и затова страхът и омразата на левите медии беше толкова голяма. Левичарите са овладели близо 80% от медиите в САЩ.
Главен (финансов) съюзник на неомарксизма са глобалните интернационални корпорации, големи фондации, като тази на Сорос, както и физически лица.
Те обаче допускат същата историческа грешка, както германските едри финансисти, които подпомогнаха навремето идването на власт на Хитлер. След това трябваше някои от тях да спасяват кожите си с бягство или да завършат в концлагер.
Такъв е нравът на тоталитарните идеологии – те изяждат първо създателите си.
От своя страна, неомарксистките организации (по-точно затоплисти, зелени и екоактивисти) осигуряват на глобалистите нови бизнеси за трилиони долари, свързани с т.нар. зелени индустрии, зелени сделки, храни на бъдещето и т.н.
Глобалните транснационални компании искат да преобразят света в един глобален пазар, а хората – в една огромна, безлика (и дори безполова) маса, лесна за манипулиране, т.е целите им с неомарксистите съвпадат (но само временно и частично, както в случая с Хитлер). По този начин се оформя един престъпен „дяволски съюз“ (4).
Неомарксистките организации растат като раково образувание под този златен дъжд; купуват съвести, проникват в образователната и възпитателната система за децата и младежите, индоктринират ги. Овладяват университетите и държавните институции. Навлизат в науките (включително в естествените) и пренаписват историята.
Неомарксизмът в България
Левичарите са вече и у нас. Неомарксизмът се припознава предимно от внуците и генеричните наследници на номенклатурата (Активни борци против фашизма и капитализма, АБПФК). Повечето от тях са високообразовани, немалко са завършили на Запад.
Те презират СССР/Русия, но по семеен рефлекс са привлечени от левичарските идеи на неомарксизма.
Имат си вече и партия, мимикрираща като „градска десница“.
А в Софийския университет вече се преподава теория на джендъра в магистърски курс, и история на жените.
Студенти-левичари вдигнаха шум в Софийския университет: искат да гонят професор, който изнасял „неправилни“ лекции. Накрая успяха. В медиите някой отбеляза – „Софийският университет падна“.
(1) Сравнително нов принос към идеологията се явява създаването на теорията за джендъра, формулирана от Джудит Бътлър, на базата на идеите на други леви радикални феминистки от миналия век – С. дьо Бовоар, К. Милет, Л. Иригаре, М. Витиг и други. Джендър теорията е рожба на радикалния феминизъм и идеите на културния марксизъм. Съгласно тази теория, няма разлика между мъжкото и женското начало, т.е няма полове.
Всичко зависи от средата, от възпитанието. Дали си мъж или жена зависи как си възпитан след раждането. Излиза, че няма място за никаква наследственост. Следователно биологичният пол е „фикция“, „социален конструкт“ и не е актуален в контекста на бъдещото човешко развитие. Ще го замести „социалният“ пол (джендър). Той е свободно избираем и програмируем, и ще доведе в крайна сметка до унификация на пола, т.е. до безполовото общество, което пък в съчетание с мултикултурализма, ще освободи света от всяко потисничество и от хегемонията на мъжете (най-вече белите!).
На базата на тези теории неомарксистите твърдят, че не съществуват също и човешките раси: те също били фикция (съществувал обаче „расизмът“, разбиран само и единствено като форма на потисничество на чернокожите от белите, обратното не било расизъм). В този контекст, привържениците на джендър теорията се сблъскват челно с генетиката като наука, подобно на комунизма преди 60 години. По същите причини, поради които Сталин преследваше генетиката.
От джендър теорията, създадена от Джудит Бътлър и формулирана в основния ѝ труд (Gender Trouble, Feminism and the Subversion of Identity) привържениците извеждат важни изводи:
а) геномът на човека, като фактор, е несъществен, околната среда/възпитанието е всичко. Придобитите белези в процеса на въздействие на околната среда/възпитанието е възможно да се наследяват!
б) свободно може да се задава пола на детето, по желание на външни фактори (институции, идеологии).
в) мъжкият пол е виновен за всички нещастия на човешкия род, защото е носител на агресия, войни и разрушения, а на първо място най-виновни са белите мъже.
г) трябва да се води борба за овластяване на жените и за феминизацията на мъжете.
д) междувременно е необходимо да се действа за разрушаване на буржоазното семейство, основа на всички обществени злини и спирачка на прогреса, чрез промотиране на полиамория (любовна връзка с повече от един човек по едно и също време, със съгласието и знанието на всички хора, от които се състои връзката – Н.К.), наркомания, хомосексуалност, проституция, еднополови бракове, инцест, промискуитет, смяна на пола на новородени, снижаване прага на отговорност за педофилия и т.н., а сред жените да се пропагандира отказ от „гнета на майчинството“ и от „гнета на мъжете“, като същевременно се действа и за „освобождаване на децата от гнета на родителите“.
Необходимо е да се отбележи и важният факт, че движещите фигури в джендър движението са по правило лесбийки. Те са водещи лидери в теорията, организацията и във всички акции на джендър организациите (предимно НПО), като непрестанно и агресивно пропагандират омраза към мъжете и идеите за овластяване на жените: те също така презират и хетеросексуалните жени, считайки ги за безволеви и страхливи същества, неспособни да се опълчат на мъжкото потисничество и следователно имащи нужда от ръководство.
Джендър теорията, както беше споменато, негласно смята, че наследствеността се свежда до унаследяване на придобитите белези (т.е. възкресява се отдавна забравената и отречена от науката теория на Ламарк и идентичната ѝ лъженаучна теория на Тр. Д. Лисенко, господствала в СССР по времето на Сталин). От това следва, че с възпитание може да се създадат у хората качества/белези, които да се наследят от поколенията. Така, в продължение на само няколко поколения може да се изгради Новия човек. Поради тази причина основен противник на неомарксистката теория за джендъра се явява науката генетика. По същите причини, поради които е преследвана и в СССР.
(2) Професорите неомарксисти в хуманитарните катедри на големите университети обучават и индоктринират хиляди студенти, които навлизат в обществото и осъществяват идеите на своите учители.
„Старата гвардия [в медиите] живееше с принципи, които можем условно да определим като гражданско либертарианство – защита на гражданските свободи на всеки човек. Те наивно предполагаха, че споделят този мироглед с младите хора, които са наели на работа в своите вестници, просто защото тези хора се наричат либерали и прогресивисти. Оказа се, че това е било много наивно предположение. Младата гвардия има съвсем различен мироглед.“
(Бари Вайс, The American Conservative, 10 юни 2020 г.)
„Много години ми се смяха, че писах за „войната на културите“ на територията на студентските кампуси, места за пребиваване и срещи на студенти. Казваха ми, че това е второстепенно събитие. Но това, което се случва, показва защо тези ‘войни в кампуса’ бяха толкова важни: студентите, които излязоха от тези кампуси след завършване на обучението си, след това се издигнаха, влязоха в ключовите институции на нашия живот и драматично ги промениха.“
(Бари Вайс, пак там)
„Днес чух следната история: човек, работещ в медицинска фирма, разпространил съобщение, че през тази седмица във фирмата ще се състои антирасистки протест. Всички работници са ‘убедително помолени’ да не отказват участие. А тези, които не се присъединят, ще бъдат разобличени като презрени расисти, кандидати за антифашистко „депрограмиране“. При това никаква причина за отсъствие от протеста няма да се счита за уважителна.“
(Мат Уелч, журналист от Reason, пак там).
Познато, нали? (поне за по-старото поколение)
(3) А какви са намеренията на водещите лидери-теоретици на неомарксизма относно стратегията за овладяването на обществото? Те вече обсъждат действията си:
„Ако Байдън победи, има ли някакви предложения относно национална програма за дефашизация на цялото население на САЩ?“
(Проф. Даниел Щаймец-Джен, историк от Университета в Дартмут:. Публикувано в социалните мрежи от Род Дреер, The American Conservative, 10 юни 2020 г.)
„Войната на културите приключи. И така, въпросът за либералите е: как да спечелят битката, но и какво да правят с губещите в тази война на културите? Това е главно въпрос на тактика. Предложението ми е да бъдем жестоки. Принципът ‘Горко на победените: изгубилите трябва да живеят с това’ – този принцип е по-добър от милост към губещите.“
(Проф. Марк Тушнет, от Харвардския университет, публикация в интернет)
Натискът на неомарксизма върху обществото се затяга. От киното вече две-три десетилетия ни залива неомарксистката продукция на Холивуд – филми, в които виждаме властни и мъжествени жени, нерешителни и женствени (най-вече бели!) мъже, както и достойни цветнокожи и ЛГБТ, всичките в аритметично зададени пропорции.
Киноиндустрията там се стреми да „възпитава“ зрителите в дух на „социално и полово многообразие“, чрез мнозинство жени в главните роли, с повече гей и ЛГБТ тематика, с преобладаващи представители на определени раси и етноси в актьорския състав. Масово се произвеждат „правилни“ сценарии, като се пренаписва историята в лъжлив и фантастичен уклон, а също и чрез пренаписване в неомарксистки дух на класически произведения в литературата и т. н.
Всъщност това е претворяване на постановката за „изкореняване на идеята за стереотипни роли на жените и мъжете в обществото“, както и на основни тези на мултикултурализма. В областта на изкуствата това не е нищо друго, освен римейк на т.нар. „социалистически реализъм“: трябва да се представят хората и събитията (в минало, настояще и бъдеще време), не такива, каквито са, а такива каквито някому се иска да бъдат.
Масовата литература на Запад вече се подчинява на същите „нормативи“. В САЩ отдавна има специализирани цензори – т.нар. „sensitivity readers“, които помагат на авторите доброволно да оформят „правилно“ книгите си (също и сценариите за филми), за да бъдат издадени без забележки.
Вече започват да се преиздават цензурирани класици (Марк Твен, Агата Кристи, Астрид Линдгрен), в „правилна“ редакция (спомнете си Оруел „1984“ – Гробът на паметта). Фалшифицират се и исторически персонажи, за да се приведат в „правилен и възпитателен“ вид (през 2018 г. National Geographic произведе в този дух политкоректен лъже биографичен филм за Айнщайн).
Започва пренаписване на много глави от историята на човечеството, където се „изобличава реакционната роля“ на „белите мъже“: категория, виновна за повечето злини в човешката история. Оттам се прокарва тезата, че тази категория хора сега, със задна дата, трябва за платят „за всички злини, причинени на човечеството“.
Опонентите още отсега са подложени на медиен тормоз, на гонения и остракизъм, а в някои случаи и на смъртни заплахи, най-вече в САЩ. Например ексцесиите от страна на левичари и джендър активистки през 2018 г. при избора на съдия Кавана във Върховния съд и много други случаи за преследвания на другомислещи, включително преподаватели и журналисти.
Особено чести са изстъпленията срещу преподаватели и гостуващи лектори в американските университети от страна на студенти левичари, най-вече от хуманитарни специалности.
Не са пощадени и естествените науки: още от 80-те години на 20-и век видни генетици се оплакват от притеснения и преследване от левичари-неомарксисти: Е. Уилсън от Университета Харвард, Р. Пломин от Университета Пенсилвания и, разбира се, Джеймс Уотсън, един от откривателите на строежа на ДНК.
Усилва се натискът срещу научните изследвания в областта на историята, а също и в областта на естествените науки: много изследователи в областта на генетиката предупреждават, че се пречи на изследванията им, свързани с генетичната основа на пола (особено при изучаване на еднояйчните/монозиготните близнаци), отказват се субсидии, оказва се натиск от администрацията и от левичарски студентски организации. Неомарксистите твърдят например, че теоретичната физика е „мачистка наука“, защото е създадена от „белите мъже“ (!).
(4) Бурният възход на тези неомарксистки движения се дължи преди всичко на ударното финансиране. Гигантски финансови потоци се изливат към неомарксистките движения.
В момента се е оформил един своего рода „нечестив съюз“ между глобалните корпорации и неомарксистите. Последните осигуряват огромни пазари за трилиони долари на глобалните компании, чрез т.нар. зелени сделки и затоплистки проекти „за спасяване на планетата“.
Огромни мрежи от донори координират и направляват тези потоци, в зависимост от нуждите на дарителите: една от най-големите такива мрежи е например американският Алианс за демокрация (The Democracy Alliance), основан през 2005 г. А що се отнася до дребни деятели на неомарксизма, като продажни политици и журналисти, и до тях достига немалко от презрения метал. Напоследък същият процес върви и в България.
(5) През 2018 г. във Факултета по славянски филологии на Софийския университет беше открит магистърски курс с джендър направление. За „научното“ ниво на курса свидетелства, например, препоръчваната литература.
Един от изброените там автори е крайната феминистка Люс Иригаре, известна със знаменитото си твърдение, че „E = mc² е сексистко уравнение“ (става въпрос за известното уравнение на Айнщайн, а е било „сексистко“, защото Айнщайн, както и всички създатели на теоретичната физика, бил мъж, при това бял, факт изключително негативен за крайните феминистки/лесбийки)!
На пръв поглед изглежда странно, че Факултетът по славянски филологии организира курс по джендър. Всъщност, не е така. Правят го, защото произвеждат учители. После тези идеи ще се индоктринират в децата. Този процес върви в САЩ от 20-25 години!
Няма коментари:
Публикуване на коментар