КАКВО Е НУЖНО НА ПУТИН, ЗА ДА СЕ УСПОКОИ

 

(със съкращения)

Алекс СИНОДОВ, 21.01.2022

……….

Винаги чета с недоумение изявленията на политически анализатори, които твърдят, че не виждат хора около диктатора, които са способни да организират заговор. От казаното следва, че такива анализатори, познавайки гореспоменатите хора предимно от медиите, са в състояние да оценят тяхната решителност по-добре от диктатор, който е постоянно подозрителен и редовно общува лично с тях, в чиито ръце е целият държавен апарат за следене. Сталин пренебрегна заговора на Берия, самият Берия пренебрегна заговора на Хрушчов-Маленков четири месеца по-късно и ми е много трудно да си представя съществуването на проницателен „аналитик“, който е предсказал такова развитие на събитията през 1953 г. въз основа на гледането на програмите на Централната телевизия и четене на съветски вестници.

Проблемът със санкциите срещу обкръжението на Путин се приема болезнено и изключително сериозно в Кремъл, а борбата за премахването им несъмнено остава една от причините за сегашната ескалация, както и нефункционалния „Северен поток 2“. Бих бил готов да се съглася с тези, които смятат, че Путин и Ко на този етап ще бъдат доволни от премахването на санкциите и размразяването на „Северен поток 2“, ако не беше стилът и мащабът на сегашните руски заплахи. След искането „да си събират партакешите и да се върнат към границите от 1997 г.“, след днешната повторна концентрация на войски близо до границата с Украйна, след призивите на телевизионните пропагандисти за изпращане на танкове в Киев и нанасяне на ядрен удар по Вашингтон, да се смятат за победа отказът на Западът да наложи нови санкции и пускането на „Северен поток 2“, отговаряща на мащаба на заявените и многократно повтаряни претенции, ще е доста трудно. В стила на любимите детски поговорки на Путин това се нарича „размах на рубль, удар на копейку“ (идиом – ирония за малко ефективни действия или за отсъствие на очаквания резултат) и на фона на продължаващия спад в рейтинга му, подобна „победа“ рискува да се превърне в още по-голямо разочарование в способности на лидера. Не зная как се възприема непрекъснатата предислокация на войски, която заплашва да се превърне в рутина, в самите въоръжени сили на Руската федерация, но в резултат на празните „разходки“ тяхното психологическо въздействие върху потенциалния противник неизбежно отслабва.

Не се наемам да съдя доколко това се разбира в президентската администрация и какви изводи се правят от тази ситуация. В настоящата ситуация техният инструментариум е ограничени до една единствената възможност – заплаха с термоядрена война. Но прибягването до него отново и отново, без да се преминава от думи към дела, е безсмислено.

Това състояние на нещата не може да продължи дълго.

И това е много добре.

Или много лошо.