РУСИЯ КАТО РАЗВИВАЩА СЕ НАЦИЯ

 

Джордж Фридман, 08.06. 2021

Ричард Мур, който оглавява британската разузнавателна служба, MI6 (от септември 2020 г. – Н.К.) заяви, цитиран от Sunday Times, че „Русия обективно е отслабваща сила в икономически и демографски план.“ Думите му жегнаха президента Владимир Путин.

Отговаряйки на въпрос по време на Международния форум в Санкт Петербург по под изявлението на Мур, той каза:

„Споменахте, че новият ръководител на MI6 е дал такава оценка, но нека не забравяме, че той е нов, млад лидер. Мисля, че ще натрупа опит и ще промени мнението си. Това е първо. Второ – ако Русия е отслабваща сила, тогава защо да се тревожим? Ако случаят е такъв, запазете спокойствие, не се притеснявайте от това, и не влошавайте руско-британските отношения. Великобритания е сред малкото страни в Европа и в света, с която поддържаме добри темпове на развитие на икономическите връзки. Дори през изминалата пандемична година, когато обемът ни на търговия се сви с много страни по света, с Великобритания той нарасна с 54%. Това е рекордно високо нарастване. Така че, ако не се месите, тогава всичко ще бъде наред и вероятно, с помощта на взаимната търговия, от отслабваща страна Русия ще се превърне в процъфтяваща държава. Много бихме искали руско-британските отношения да улеснят този процес.“

Отговорът на Путин може да се тълкува по различни начини. Единият е, че думите му са преведени погрешно. Проблемът е, че не мога да открия критики към превода. Другият е, че той е бил саркастичен. Макар това тълкуване да е примамливо, мисля, че Путин е достатъчно разумен, за да знае, че сарказмът на световен лидер обикновено се превежда трудно. Като имам предвид това, смятам, че оценката на Мур е  вярна, а идеята на руския лидер е, че Мур трябва по-добре да подкрепя британско-руските търговски отношения. В този смисъл мисля, че Путин май отстъпва, иначе казано признава реалния и продължаващ икономически спад на Русия и необходимостта от стабилна търговия с Великобритания.

В книгата си „Следващите 100 години“, която написах през 2007 г. и беше публикувана през януари 2009 г. изложих своето виждане за Русия.  Аргументирах тезата си, че Русия ще стане по-агресивна в усилията си да ограничи нахлуването на Запада в буферните пространства на бившия Съветски съюз.

Първата стъпка от този процес беше руско-грузинската война от 2008 г., едно сравнително меко събитие. Свалянето на проруското правителство в Украйна няколко години по-късно и заместването му от прозападен режим създадоха фундаментална промяна в играта на Москва, която се играе сега в Беларус, Южен Кавказ, Молдова и разбира се в самата Украйна. В моя тогавашен анализ тогава, а и сега подчертавам, Русия не може да приеме географските и политическите реалности, които падението на Съветския съюз създаде и ще става все по-агресивна в рамките на границите на бившия Съветски съюз и в по-ограничен смисъл в световен мащаб, както в Сирия.

Проблемът на  Русия днес, е проблем, с който навремето се сблъска и Съветският съюза, а именно –  нарастването на политико-военната активност води до нарастване на цената на военните разходи. Спиралата на военните разходи влиза в противоречие с факта, че Русия не успя да създаде модерна икономика. Центърът на тежестта на руската икономика е производството и продажбата на енергия – износът й представлява около е около 40 процента от общия износ на страната, който формира около 30 процента от руския брутен вътрешен продукт, от нейния износ е енергия, без Русия да може да контролира цената на енергията или свързаните с нея капризи на пазара. Това може да нанесе големи щети на икономиката.

Това е, което разори Съветския съюз. От една страна, той трябваше да финансира огромни военни способности. От друга страна, голяма част от неговата икономика зависеше от износа на един-единствен продукт. Това е определението за развиваща се икономика – зависимост от един-единствен продукт. Съветите имаха развиваща се икономика, докато плащаха за развиваща се армия. Това ограничи възможността за икономическо развитие извън отбраната и енергетиката и ограничи социалното развитие.

Същият фундаментален процес е в ход и днес. В геополитически план Русия трябваше да трансформира военните си възможности от руините от 90-те години (на ХХ век – Н.К.) в такива, способни да възстановят бившите граници на СССР (най-малкото ефективно, ако не реално) и да се справи с възможен отговор от страна на САЩ. В същото време способността й да създава балансирана модерна икономика беше ограничена от изтичането на капитали, благодарение на възхода на олигарсите и забавеното развитие на голяма, технически опитна средна класа. Русия никога не е разполагала с възможности, необходими първо за изграждане на модерна икономика и след това за справяне с предизвикателствата на геополитиката. Принудена е да прибегне до старите практики – енергията – чието ценообразуване е едно от многото неизвестни за Русия.

В „Следващите 100 години“ прогнозирах период, в който Русия ще стане по-напориста, последван от период на нарастваща икономическа слабост и социално разочарование. Рухването на Съветския съюз не успя да постигне това, което Русия винаги е искала да бъде –  модерна европейска държава. Тя остана значителна военна сила, но такава, която не е достатъчно силна, за да наложи пряко волята си, защото не може да се позволи да отчужди страни като Великобритания, които биха могли да й откажат достъп до пазарите си. Подобно на Съветите от 80-те години, руснаците са в капан между геополитическата необходимост и икономическата реалност и според мен навлизаме в период, в който противоречието ще бъде все по-проблемно.

Очевидно Путин разбира това, както и че страните, които имат значение за него, също го разбират. На него може да му се иска да уволни Мур, ръководителя на MI6, защото е неопитно дете, но не може да отрече тревогите си от възможността за намаляване на търговията с Великобритания. Може и да е възнамерявал да звучи саркастично, но е нямало как да избегне истината. Русия се нуждае от стабилна икономика, за да следва своите геополитически императиви, но няма такава. И не може да си позволи MI6 да затрудни живота й. Но MI6 не е проблем на Русия, нейният проблем са икономическите реалности.