КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В ЕВРОПА?

 

Джордж Фридман, 15 юни 2021 г.

Посещението на американския президент Джо Байдън в Европа досега се въртеше около един въпрос, по който почти целият свят е съгласен – Байдън не е Доналд Тръмп. В САЩ онези, които гласуваха за Тръмп, почти половината от всички гласували, продължават да не са доволни от този факт. Останалите го аплодират. Европейците, които присъстваха на срещата на Г-7, изглежда се съгласиха, че това е нещо чудесно. Но повечето европейски държави не са част от Г-7, а някои, като Полша, се страхуват от Байдън. За много европейски държави въпросът Тръмп-Байдън не стои. Руският президент Владимир Путин заяви, че смята, че Тръмп е много по-интересен, отколкото Байдън би могъл да бъде, и смята, че образът на Байдън е скучен.

Дали ни харесва или не, пътуването на Байдън се върти около една тема – ще се промени ли политиката на САЩ към Европа и Русия. Многократно беше заявявано, че САЩ отново са на страната на Европа, точно както е било след Втората световна война. Проблемът с използването на това заявление като дефиниция е, че е трудно да се определи какво точно означава това.

След Втората световна война Съветският съюз се очерта като заплаха за Европа, която бе разорена от войната. Спешно бе необходимо Съединените щати да помогнат за възстановяването й, да разположат там военни сили, за да се противопоставят на Съветите и да стабилизират страни като Франция и Италия, в които имаше мощни комунистически партии. Забъркването на САЩ в европейските дела не се дължеше на някакъв сантимент, а на геополитическата реалност, която принуди Западна Европа и Съединените щати да създадат съюз. При всичките приказки за благочестиви добродетели беше твърде рано да се говори за споделени ценности с Германия и Италия, а по-късно, когато САЩ се нуждаеха от бази за подводници в Испания, Вашингтон се принуди да бъде учтив с Франсиско Франко. Американско-европейските отношения бяха изградени на основата на необходимостта, а не на споделени ценности.

Ситуацията се промени през 1991 г. Съветският съюз се разпадна, а заедно с него и предназначението на НАТО. Неговата мисия беше да блокира или възпира съветската агресия в Западна Европа. Европа и САЩ създадоха въоръжени сили, подходящи за тази мисия и всеки член имаше определена зона на отговорност. Само че вече няма Съветски съюз, факт, който европейските страни откриха сравнително бързо, и съответно драстично намалиха своите въоръжени сили [1]. А военен съюз не може да съществува без въоръжени сили. Така че, ако руснаците някога решат да настъпят на запад, Германия, например, ще бъде силно затруднена да предостави значителни сили. САЩ биха попаднали в капана по договора, защото ангажимента им би означавал те да поемат военния товар. Когато Тръмп предложи да изтегли 10 000 военнослужещи от Европа, европейците видяха в това отказ от ангажиментите на САЩ. А Тръмп просто поиска равни военни усилия от останалите страни-членки на съюза.

В началото на 90-те години на миналия век настъпи и друга голяма промяна в глобалната система –  беше подписан Договорът от Маастрихт. Това е важно по отношение на НАТО, тъй като една от движещите сили при създаването на алианса беше, че в този момент на Европа й липсваше икономическата способност да създаде ефективни въоръжени сили. Следователно, след като Европа се възстанови вече няма причини тя да не може да се защитава сама. Не беше неразумно за Европа да иска от САЩ да поемат по-голяма отговорност за сигурността в следвоенните години, нито беше ирационално САЩ да го правят. Това позволи на щатите да избегнат войната, държейки решението за това извън ръцете на европейците, които бяха безотговорни през 1914 и 1939 г. Но въпросът днес е, че брутният вътрешен продукт на Европейския съюз и на Северноамериканската зона за свободна търговия са приблизително равни. На този етап е трудно да се разбере каква е мисията на НАТО или колко би струвало това на САЩ. Основният фокус на Вашингтон е върху Китай, а НАТО не играе почти никаква роля в него. Не е неразумно САЩ да изискват европейско военно и дипломатическо участие в състезанието с Пекин и няма много причини да запазят значителни военни сили в Европа.

Създаването на ЕС даде сигнал за нещо, което отдавна е очевидно – Европа вече не зависи икономически от САЩ. Ако не друго, това предизвика нова ера, в която Европа провежда икономическа политика, оспорваща интересите на САЩ. Странна е идеята, че САЩ и ЕС могат да се конкурират икономически, а САЩ да продължат да бъдат отговорни за сигурността на Европа. Това може да е важно за Европа, но трудно би било преглътнато от САЩ.

В този смисъл е трудно да се разбере какво означава САЩ да подкрепят европейските си партньори. Отпаднаха обстоятелствата, които създадоха това партньорство. И като се има предвид, че европейците не са особено сантиментални към САЩ, интересът им към това партньорство се различава от американския. Те искат американски военни гаранции и до известна степен американско икономическо сътрудничество, докато САЩ искат Европа да поеме повече отговорност за собствената си отбрана.

Освен това САЩ и Европа са разделени по основни въпроси, апропо, както са разделени и отделните членове на ЕС. Да вземем например тръбопровода „Северен поток 2“, който пренася руски природен газ в Европа. Полша е ужасена, Германия – нетърпелива, а Португалия –  безразлична. Европейският съюз отслабна под натиска на финансовата криза от 2008 г. и пандемията на COVID-19. Великобритания напусна, ЕС заплашва да изхвърли Полша и Унгария, и в същото време се чуди как да се грижи за нуждите на голям брой държави с една централна банка.

Има геополитически въпроси, по които Европа трябва да поеме ангажименти или да откаже да участва. Единният е свързан с Русия, която всъщност е много по-слаба, отколкото се представя. Въпреки това военната мощ на дадена държава е сравнима с тази на нейния противник. В момента Европа не може да се защити срещу хипотетичния, но не и нулев шанс Русия да се придвижи много по-далеч на запад. Това е особено актуално сега, когато Съединените щати са конфронтирани с Китай. Европейците трябва или да координират и да споделят рисковете със своя съюзник, или да дадат ясно да се разбере, че няма да го направят.

Днес Европа има възможност да се присъедини към трансатлантическия съюз с военни способности въз основа на днешната си икономическа мощ, а не на тази отпреди 40 години. Съюзът се основава на споделени рискове, дори ако днешните  рискове да са по-малко от съществуващите от времето на Студената война. Ако Европа реши да не действа, тогава могат да действат отделните държави. ЕС е просто икономически договор, а не национална държава и в този смисъл не отговаря за отбранителната политика. Но икономическата политика определя отбранителните способности и ако ирационалната структура на ЕС, която разделя икономическата от военната мощ, някога, преди 1991 г., е имала смисъл, днес със сигурност вече няма.

Ако Европа не промени посоката си, САЩ са изправени пред две възможности. Първата е да се изтеглят от Европа, оставяйки защитата на континента на самия континент, насочат вниманието си към Китай. Втората е да игнорират Европейския съюз като ефективно го заобикалят и да се занимават с отделните европейски държави както по отбранителните, така и по икономически въпроси. За САЩ и двете стратегии създават проблеми. ЕС изглежда не е склонен да предприема широкообхватни действия срещу Китай, като предпочита по-скромни и по-малко рискови. Работата с отделни страни може да не заработи и да заплете САЩ във вътрешно-европейската политика. Яснотата на мисията на НАТО в Студената война вече не съществува. Централният за Съединените щати проблем, завръщането в Европа носи минимална възвръщаемост.

Като цяло един смислен съюз би бил от полза за САЩ, но въпросът е дали европейците искат такъв съюз. Да отидеш на среща и да не обидиш домакините не представлява завръщане в Европа. А като се има предвид, че Европа не е склонна да взема болезнени решения, които означава модернизирани отношения, е трудно да се разбере какво означава завръщането в Европа, с изключение на вечеря с някои интересни хора. Настъпи 2021 г. и европейците трябва да разберат това, ако искат съюз със САЩ.

БЕЛЕЖКА

[1]-По този повод е уместно да посоча една пророческа мисъл, изказана от Маргарет Тачър в книгата й „Изкуството на държавника. Стратегии за промяна на света”, издадена на български през 2002 г.: „ ...След края на Студената война Западът повярва, че е дошло време да се мисли и говори само за миротворчество... И така все повече се заговори за правата на човека  и по-малко за национална сигурност. Отделяха се средства за благосъстоянието и по-малко за отбраната. Повярвахме......, че глобалното село има само добри съседи. Малцина проявиха нахалството да заявят, че добрите съседи са всъщност добрите стени......”