Юлия Яхина, 16 май 2021 г.
Вдясно - филмовият адмирал Колчак
Мнозина смятат Колчак за главния тиранин на белогвардейското движение. Сибир все още помни екзекуциите, извършени от Върховният управник на Русия, а в Омск, доколкото зная, е мразен. В същото време те не го смята за руски патриот. За него има такава поговорка – „Ботуш английски, напитки френски, тютюн японски, управник омски.“
Изобщо палач, удавил Сибир в кръв. Болшевиките са постъпили правилно, като са го екзекутирали.
А според филма „Адмирал“ Александър Василевич Колчак във великолепното изпълнение на Константин Хабенски изобщо не е такъв. Високообразован, справедлив, отговорен и, разбира се, не е палач.
Къде е истината тогава? Може би болшевиките – с правото на победителите, са изобразили Колчак такъв, какъвто те са искали? Победителите винаги имат право на това. А всъщност всички колчаковски екзекуции не са нищо повече от стандартни действия от онова време, към които са прибягвали абсолютно всички командири – бели и червени. От Колчак до Троцки.
Например Евлампи Ермаков, прототипът на Григорий Мелехов от „Тихият Дон“ (роман на М. Шолохов, по който има заснет филм – Н.К.), беше застрелян от червените. Въпреки факта, че Ермаков-Мелехов през последните години беше служил в Червената армия, измивайки от себе си кръвта, пролята в казашкото въстание.
Нека се опитаме да погледнем на Колчак от малко по-различен ъгъл. Може би от този, от който не го познаваме много добре.
Изследовател-океанограф
Колчак е не само военен, той участва в няколко полярни изследователски експедиции, изучава географията на Северния ледовит океан и публикува научни статии. Полярният изследовател Едуард Тол кани Александър Колчак през 1899 г. да участва в експедиция, която търси Земята на Санников („призрачен остров“ в Северния ледовит океан, за който някои изследователи от XIX век твърдят, че са виждали северно от Новосибирските острови - Н.К.). По този повод е приведен от служба във флота на служба в Академията на науките.
Експедицията продължава 4 години, като през това време Тол умира, след като отива с малка група на ски да търси легендарната земя. А когато започва руско-японската война, Колчак се връща на разпореждане на флота. И през 1909-1910 г. този ентусиаст отново участва в арктическата експедиция на ледоразбивача „Вайгач“, изследвайки акваторията на Беринговия проток. На негово име е кръстен
остров, а на името на съпругата му София – нос в Северния ледовит океан. По-късно Колчак публикува актуалното и в наше време съчинение „Ледът в Карско и Сибирско море“. В крайна сметка именно той открива траекторията на дрейфа на ледовете в Арктика и така предлага идеята за Северния морски път.
Герой на Руско-японската и Първата световна
По това време Колчак е един от командирите на руския флот.
По-специално, през 1904 г. под негово командване е разрушителят „Сърдити“, на една от чиито мини се взривява „Такосадо“ – флагмански крайцер на японците.
През 1913-1916 Колчак поема командването на гвардейската минна дивизия на Балтийския флот, ръководи отбраната на Рижския залив и минира Финландския залив. През 1916 г. Колчак е произведен в звание контраадмирал, а през лятото на същата година става вицеадмирал и поема ръководството на Черноморския флот.
Една жена, една любовница
Колчак се жени късно, на 30-годишна възраст (1904). Съпруга му, София Омирова е потомствена дворянка, интелигентна и образована дама. Знаела е 7 езика, завършила е Института за благородни девици в Смолни. Раждат им си 3 деца, но само едното, Ростислав, оцелява, и заедно с майка си емигрира в Париж с един от параходите на Врангел през 1919 година.
Историите и сюжетът на филма „Адмирал“ не лъжат. Колчак наистина има близки отношения с Анна Тимирьова, поетеса и художничка. Тя е съпруга на приятеля на Колчак от Морския корпус контраадмирал Сергей Тимирьов. Анна се запознава с Александър Василевич през 1915 г., тя е на 23 години, а той на 41. След като Анна се развежда със съпруга си (въпреки факта, че имат син) и започва да придружава адмирала навсякъде, приятелството между Тимирьов и Колчак се разпада.
Анна Тимирьова така и не става законно съпруга на адмирала, но заради връзката им прекарва много години по затворите и в заточение, а синът й е репресиран от болшевиките. След много години Анна консултира актьорите от филма на Бондарчук „Война и мир“ по въпросите на етикета, и даже се снима в епизодите.
Върховен управник на Русия
В трудните времена на Гражданската война Колчак започва да ръководи Бялото движение, към което се присъединяват много партии (забрана има само за болшевиките). Например есерът Старинкевич е министър на правосъдието на Колчак, а меншевикът Шумиловски – министър на труда. Въведен е 8-часов работен ден във фабриките, контролирани от белогвардейците, както и т.нар. „земеделски компромис“ – част от земята е върната, а останалата част е раздавана срещу заплащане.
Да, болшевиките твърдят, че Колчак е използвал репресии и терор срещу мирните граждани. Но откъде прокурорът А. Гойхбарг е взел данните, че в Екатеринбург по заповед на адмирала са унищожени 25 хиляди бунтовници? В крайна сметка това никъде не е документирано. Да, белите атамани и генерали, такива като Калмиков, Анненков или Семьонов наистина са виновни за смъртта на много хора. Но те не са подчинени на Колчак, който осъжда подобни действия. Мнозина смятат, че той е проповядвал политиката на Столипин – всичко да се решава справедливо и с помощта на преговори.
Златният запас
Отново, според версията на съветската власт, именно адмирал Колчак е предал златните резерви на Руската империя на Антантата.
В действителност, това далеч не е така. Преди да се оттеглят през 1919 г., съюзниците предлагат да прехвърлят златото в Чехия, уж за да бъде защитено. Колчак се противопоставя, защото смята, че то е собственост на страната и трябва да остане в Русия, даже и в ръцете на болшевиките. И поради това отношенията му с Антантата стават напрегнати. А златният резерв изчезва не просто къде да е, а в Сибир ...
Що се отнася до предателството ... Адмирал Колчак винаги е бил изцяло отдаден на императора и отечеството. Той е един от малкото високопоставени военни, които не подписват телеграмата до императора, с която го призовават да абдикира от престола. Адмиралът изпълнява дълга си към него и Русия до последните си дни. Макар и да разбира (съдейки по разпитите от 1920 г.), че след революцията монархията, такава, каквато е била в Русия, вече не може да бъде възстановена ...
А вие в кой Колчак вярвате повече – в Палача, както твърдеше ранният съветски режим, или в този, изигран от Константин Хабенски?
Послепис: Аз съм гледал филама. А вие?
Няма коментари:
Публикуване на коментар