Последният Първи май

 

Дмитрий Зотиков, 02.05.2021 г.

- На първомайската манифестация Егоров и Вихрев в края на колоната ще носят лозунга "Мир. Труд. Май".

Възмутих се и казах на учителката:

- Искам да бъда в началото на колоната и да нося портрета на Ленин.

- Не си дорасъл за Ленин, липсват ти петици по математика и литература –  отговори Мария Ивановна. – Да не говоря за двойката по физика, която все още не си поправил.

- Владимир Илич Ленин се е застъпвал за всеобщо равенство. Оказва се, че Вие нарушавате принципите на Ленин, които непременно трябва да ни доведат до комунизъм! – това беше речта, която произнесох и дори малко се уплаших, тъй като не бях чел произведенията на Ленин, но бях чувал за тях в часа за политическа информация.

- Егоров, спри да се правиш на глупак и да се опитваш да изглеждаш умен – раздразнено каза класната ръководителка. – Момичетата няма да го оценят. Момичетата обичат атлетични момчета, а вие висите на лоста като. Такива като теб Ленин наричаше меншевики и ренегати.

- И ги пращаше в лагери – добави Андрюха Вихрев, пъхвайки в устата си дъвка, която преди това аз дъвчех, и след това я бях залепил на чина.

- Откъде знаеш за лагерите, Вихрев. Изправи се и изплюйте дъвката.

Андрюха стана, изплю дъвката в шепата си и каза:

- Списание „Огонëк“. Последният брой. И още – Ленин е застрелял царя.

При тези думи лицето на Мария Ивановна почервеня от гняв:

- Егоров и Вихрев, – каза тя – лишени сте от почетното право да носите плаката „Мир. Труд. Май“. И след манифестацията ще измиете прозорците в класната стая.

Момичетата веднага се изкикотиха, а Андрюха, седнал на чина, ми каза:

- Сега сме политически. Искам час по-скоро да завърша това училище и да организирам кооператив. Ще дойдеш ли с мен в бизнеса?

- Ще дойда – отговорих аз, въпреки че тогава имах смътна представа какво е това бизнес.

След това имаше първомайска манифестация. Последната в нашия град и в нашата страна. Защото след една година страната я нямаше. Ние с Андрюха се вървяхме встрани от колоната манифестиращи и слушахме веселата песен „Утрото изписва нежни цветя по стените на древния Кремъл“.

Тогава никой не знаеше как ще се развие нашето бъдеще и че никога повече няма да празнуваме Първи май, а ще празнуват Великден.

Мария Ивановна щеше да се пенсионира и да започне да работи в църквата.

Андрюха щеше да отиде в Америка и да стане бизнесмен.

А аз си останах тук, защото ми е много интересно как ще свърши всичко това. И дали изобщо ще завърши с нещо.

Вие как мислите?