ДВЕ МНЕНИЯ ЗА КОНФЛИКТА ИЗРАЕЛ-ХАМАС

 

 

Газа – морал и реалност

От Джордж Фридман, 18 май 2021 г.

Боевете между израелци и палестинци се засилват, макар че би било грешка да се смята това за поредната война. Войната беше водена преди Израел официално да стане държава и продължи дори след като останалата част от арабския свят загуби интерес към конфликта. Всяка страна смята себе си за жертва и обсъжда кой е започнал този конкретен епизод в този стар конфликт.

Позицията на Палестина е проста. Това е земята, която чужди заселници им отнеха и създадоха правителство, което ги маргинализира. Позицията на Израел е, че след Холокоста те нямаше къде да отидат другаде по света, което да им дава правото и силата да предотвратят нов Холокост, поради което те се завърнаха в древната си родина.

Моралният аргумент с течение на времето става все по-сложен и горчив. Палестинците твърдят, че не трябва да плащат цената за европейския геноцид. Израелците твърдят, че никога не е имало такова нещо като палестинска държава, че тя най-много винаги е била провинция на други държави. Аргументите им не са предназначени за тях самите, а за останалия свят. При основаването си Израел се нуждаеше другите държави да приемат неговия морален аргумент, за да може държавата да съществува. Сега палестинците изискват външна подкрепа. И двете страни получиха съчувствие по това време от света, който не се интересуваше от съдбата им, но използва твърденията им по цинични политически или геополитически причини. Лесно е да осъдите едната или другата страна, когато не споделяте нито съдбата им. Ако израелско-палестинската война е морален проблем и моралните въпроси се разглеждат като определящи действията на двете страни, тогава вероятно ще предстоят още много битки. Моралните позиции  са вечният фонов шум на геополитиката.

Геополитическият въпрос е прост. Израел е основан на земя, където са живели палестинци. Израел трябваше да намери защитено място. Палестинците не искаха да отстъпят правото си на владение, нито да загубят правото на самоопределение в свят, който ги беше приел. Страхът от непознатия е често срещан навсякъде и този страх дебне във всяка страна. Моралистите, които изискват страхът да бъде изоставен, може и да се чувстват по-добре, но не правят нищо, за да го намалят.

Страхът и омразата на палестинците и израелците от другия е реален. Израел окупира Палестина, защото имаше малко други възможности и защото можеше. Палестинците се съпротивляваха. Трудно е да си представим съвременна нация, която да не е възникнала чрез завземане на цялото или част от друго образувание. Миграцията на евреи в Палестина започва преди повече от век, а държавата е създадена преди повече от 70 години. Е ли тогава морално правото да искаш земя, принадлежала ти преди век или хилядолетие?

Ако оставим настрана моралистките лозунги, въпросът е защо евреите са по-добри във военно отношение, като се има предвид, че през последните векове те не са били особено войнствен народ. Отговорът е  - Студената война. След Втората световна война Британската империя се разпадна, и трябваше да се откаже от своите владения в Палестина. Новосъздадената израелска държава можа да победи арабските държави, които я нападнаха, защото британците ги бяха оставили неорганизирани и зле въоръжени. След основаването на Израел, Съветите, желаещи да заместят Британската империя, предоставиха военна помощ на Израел, чиято водеща партия беше лява партия в търсенето на съюзник. Палестина не успя да си осигури военна помощ когато през 1956 г. възникна суецката криза, а британците и французите насърчиха израелското нападение в Синай. След това, до 1967 г., Франция беше най-големият поддръжник на Израел, докато САЩ разберат, че Израел може да им бъде полезен срещу Съветския съюз, за който се смяташе, че доминира в Египет, Сирия и Ирак. САЩ виждаха в Израел подходящо средство за противодействие. Войната през 1973 г. срещу съветските съюзници Египет и Сирия увеличи помощта оказвана от САЩ. Накратко, Израел беше актив за западните сили, които обаче преследваха съвсем други цели.

Палестинските политически организации бяха египетски образувания. Лидерът на ООП Ясер Арафат поддържаше тясна връзка със Съветите. ООП се свързва тясно с европейските радикални групи, извършващи терористични атаки в Европа срещу еврейски и европейски цели. През 70-те и 80-те години тя беше доминиращата арабска група, обвързана със съветското разузнаване и предразположена към тероризъм, вместо да се подготвя за война за територия.

Когато Съветският съюз започна да се разпада, Израел се превърна във високо способна военна сила благодарение на партньорството си със САЩ. Египтяните и Съветите възприемаха палестинците като инструмент за дестабилизиране на враговете си, но не успяха да създадат модерна армия, която да бъде предизвикателство за Израел.

Слабостта на палестинците е, че никоя велика сила не ги възприе като конвенционална военна сила, защото арабските страни не искаха такава голяма военна сила в своите държави. Те бяха в позиция да обучават палестинците в отвличания и бомбардиране, но не и във водене на конвенционална война. Това, което виждаме в Газа днес, е модерна конвенционална военна обвивка на „войник“, вдъхновен от съвсем различна култура. Помощта, която Палестина получава от Иран днес, не променя коренно нещата. Палестинците не могат да спечелят, но могат да нанесат щети на Израел.

Това е крайно недостатъчно обяснение на палестинската слабост и израелската сила. Има културни проблеми, възгледите на арабските държави за палестинците и т.н. Военната култура на Израел, която се формира лошо през 1948 г., се разви бързо поради съветското влияние в арабските страни и интересите на Великобритания, Франция и САЩ да се противопоставят на това влияние.

Мнозина възприемат палестинците като жертви. В случая това не е правилен термин, но ако го използваме, трябва да кажем, че те са били жертви не само на Израел, но и на Египет, Сирия и Съветите, защото всички те са ги използвали като малки групи за тайни операции, но са нямали желание да създадат модерна палестинска армия. А е нямало и съседна държава, която да приветства такава армия. Интифадата с няколко атентатори-самоубийци не е силата, която ще повали Израел, нито ще го принуди да седне на масата за преговори. А палестинците нямат съюзници, които да им помогнат да станат такава сила.

Пред моралните сантименти стоят много проблеми. Реалната сила е най-големия от тях.

 **

Главната цел на ХАМАС

От Facebook-a на Julia Goldenberg,11 май 2021 г.

Авторката е родена в Баку, а в момента живее в Париж. Твърди, че тази статия й е била изпратена от приятелка, без да е посочено авторството, и по-късно е открила в Интернет, че това е АЛЕКСАНДЪР ЛЕВИТАС.

Основната цел на Хамас в това противопоставяне са максимум разрушения и максимум смърт в Газа. Не в Израел. Не и сред евреите. А в самата Газа, и сред палестинците.

Защо е така? Ще ви обясня.

Ако се придържаме към сухите факти, то тогава се случва следното.

Преди седмица Хамас удари с ракети Йерусалим –  столицата на Израел и оттогава продължава да обстрелва мирни израелски градове (атаката срещу цивилно население се нарича „тероризъм“ и „военно престъпление“) Половината от Израел бяга да се крие в бомбоубежищата от три до пет пъти всеки ден.

Към днешна дата са изстреляни над 2500 ракети. От тях около 500 паднаха в самата Газа, убивайки известен брой палестинци, а около 2000 удариха Израел.

Десетки израелски домове са унищожени и стотици повредени. Загинаха хора, включително деца.

За щастие, познавайки съседите си, Израел от половин век работи, за да сведе до минимум броя на жертвите при обстрела и бомбардировките – системата за ранно предупреждение, системата за противовъздушна отбрана „Железния купол“, бомбоубежищата и др. Затова няма жертвите не са толкова, колкото им се иска на арабите.

В същото време Хамас изобщо не поставя някакви искания. Няма конкретни цели. Просто тъпо обстрелва мирни градове.

Израел отговаря с прецизни удари в Газа - унищожаване на пускови установки, складове за оръжия, ракетни заводи, офиси на Хамас и т.н. По принцип нападенията не са насочени срещу хора, а към инфраструктурни съоръжения – затова в Газа през седмицата са били убити около 150 души, а не десетки хиляди.

Изключение беше направено за старшите командири на Хамас –  тях се опитваха да ги унищожат целенасочено. Три дузини вече са убити, но си мисля, че списъкът все още е дълъг.

Но доколкото Хамас умишлено разполага своята инфраструктура под жилищни сгради („град-метро“), в училища, в болници, в офис сгради, където се намират чуждестранни организации и т.н. – гражданската инфраструктура неизбежно страда, а понякога загиват и цивилните.

Според прогнозите на анализаторите военните действия ще продължат поне още няколко дни, а в случай на несполучлив сценарий – седмица или две.

За да разбере значението на тези факти, човек трябва да разбере логиката, която стои зад тях.

Какво е Газа? И какво иска Хамас?

Секторът Газа е малка ивица земя, затворена между Израел, Египет и морето. Общо 360 квадратни километра. За да стане по-ясно, площта вътре в „Садовое кольцо“ (кръгова магистрална система от улици в центъра на Москва с дължина – 15,6 км, и ширина – 60-70 м – Н.К.) е приблизително 190 кв. км, т.е. половината от цялата Газа.

Проблемът обаче е, че в Газа няма почти нищо друго освен 2 000 000 араби. Няма ресурси, които да позволят на Газа да се издържа. Следователно вода, и електричество, и гориво, и храна, и строителни материали, и оборудване, и лекарства, и ... – всичко това Газа получава от други страни.

И в замяна не може да им даде нищо – защото нищо не произвежда. На практика няма износ от Газа. Самата Газа не е жизнеспособна.

Някога тази територия е била част от Османската империя, след това част от британската, след това е окупирана от Египет, а след 1967 г. е присъединена към Израел, като през 2005 г. Израел се оттегля от там. Абсолютно. От 16 години нито един евреин не е бил в Газа. Следователно, ако някой лее лъжи в ушите ви за окупацията на Газа – изплюйте се в лицето му.

И така Газа живее от подаяния от други страни. Израел също дава нещо (например прясна вода и електричество), САЩ и Европейският съюз дават нещо, богатите арабски страни също. Но е важно да разберете, че ако прекъснете потока от благотворителност и оставите Газа на себе си, след няколко седмици ще настъпи опустошение, глад и канибализъм.

Отначало Газа се управляваше от същата палестинска власт, както в Юдея и Самария. Съвсем скоро, през 2007 г., на власт дойде ислямистката терористична организация Хамас. Как дойде? По обичайния за терористите начин. Тя застреля или изгони политическите си съперници и обяви, че тя е властта.

От 2007 г. насам Газа всъщност е „ИДИЛ лайт“. Подобно на Ислямска държава в Ирак и Леванта, Газа е област, окупирана и подчинена на ислямистки терористи. Основната разлика е, че в Русия ИДИЛ е призната за терористична организация, чиято дейност е забранена в Русия, но Хамас – не.

И тук възниква един прост въпрос. Как бандити и терористи могат да осигурят богат и сит живот на територия, която не произвежда нищо сама за себе си и следователно няма смисъл дори да се ограбват местните жители?

Отговорът е много прост. И се състои от две части.

Първо, бандитите и терористите получават финансиране от враговете на Израел – за да може Иран или друг подобен режим да атакува Израел не директно, рискувайки да получи „отговор“, а с чужди ръце.

На второ място, бандитите и терористите владеят потока от хуманитарна помощ и финансиране. Част от тези пари, те вземат за себе си, друга част заделят за нуждите на своята организация и за заплатите на бойците си, а това, което остане, се разпределя сред населението.

И след това просто трябва да се грижите, щото и двата варианта за финансиране да не пресъхват.

И за да получава пари по линия на „финансиране на терора“, Хамас просто е длъжен от време на време да демонстрира пред своите спонсори непримирима борба с Израел.

А в периодите, когато няма военни действия, той трябва поне да демонстрира, че прави всичко възможно, за да се подготви за бойни действия. Да произвежда ракети и бомби. Да изгражда инфраструктурата на терора. Да  тренира и мотивира бойците си. И т.н.

Следователно в бедната Газа, където половината от населението живее под прага на бедността, Хамас инвестира десетки и стотици милиони долари не в работни места, не в производство, не в болници – а в ракети, дронове, запалителни бомби, гранатомети, бункери и други неща, които са необходими само за война.

Критично важно е да бъдат разбрани два момента.

Първо, Израел не се нуждае от Газа, Израел не иска да се връща там и не изпитва ни най-малко желание да присъединява Газа към себе си. Ако тя се откъсне от континента и отплава някъде в Карибите, Израел само ще отдъхне с облекчение. Затова Газа няма и най-малка нужда да се „защитава срещу Израел“ – Израел не планира да го нахлува в сектора. Всички оръжия в Газа са необходими само за тероризъм.

Второ, с оръжията, които са в Газа или може да се появят там през следващите десетилетия, Израел не може да бъде победен. Освен това е невъзможно да осигурят защита на сектора срещу израелски атаки в случай на военни действия.

Могат да причинят щети, могат да ядоса Израел – но не могат нито да победят нето да защитят.

Следователно всички военни действия на Газа срещу Израел са само демонстрация пред спонсорите на Хамас, че техните субсидии са усвоени, което означава, че е време да се дадат още пари.

Това съответно е финансирането от съучастниците в тероризма. Но има и втори канал – помощ от богати страни за „бедните и страдащите палестинци“.

И тук основният интерес на Хамас е да покаже на тези страни колко страда палестинският народ и как се нуждае от наливане на пари.

И от тази гледна точка е много важно за Хамас, Израел от време на време да нанася удари Газа и колкото повече разрушения и смърт има, толкова повече медиите в света ще пишат за това, толкова повече „прогресивното човечество“ ще иска да помогне на „бедните араби“, и толкова повече пари ще могат да бъдат поискани от страните-донори, които след това да бъдат пилени.

Преди седем години публикувах статия „Хамас се бие с труповете на палестинците“, можете да я търсите в мрежата. През годините нищо не се е променило. Основното оръжие на Хамас не са ракетите, а труповете на арабите.

Затова Хамас се възползва максимално от тактиката на „живия щит“. Техните фабрики и складове за оръжия, командни пунктове, учебни лагери и друга инфраструктура са умишлено поставени до граждански обекти или директно върху граждански обекти. Любимите им варианти са училища, джамии, болници, многоетажни офис и жилищни сгради.

Например, ако се чудите защо Израел удари офиса на Associated Press – всъщност Израел удари щаба на Хамас, който беше разположен в същата многоетажна сграда, така че ако тя бъде унищожена, да може да се напишете в медиите за това как Израел атакува свободната преса.

Между другото, унищожаването на сградата беше обявено час по-рано и всички наематели бяха специално информирани за това, така че никой от журналистите (и като цяло никой от работещите в сградата) не пострада. Но това вече е отделен разговор за тактиката на Израел, насочена към минимизиране на щетите за цивилните в зоната на конфликта.

Така че, тъй като Хамас използва тактиката „жив щит“, цивилните неизбежно ще пострадат при унищожаването на неговите бойци и складовете на оръжия. Точно това е целта на Хамас.

Те искат не толкова трупове и разрушения в Израел, колкото трупове и разрушения в Газа.

Така че по-късно да бъде възможно не само да се поиска нов грант за ракети и запалителни бомби от Иран и други подобни – но и да се покажат снимки на разрушенията на страните-донори и да се помолят за тях „за къщи за бездомни прасета“.

Колкото повече хора са убити, толкова повече шум ще има в медиите и толкова повече помощ може да бъде поискана за семействата на жертвите.

Колкото повече хора са ранени, толкова повече шум ще има в медиите и толкова повече помощ може да бъде поискана за тяхното лечение и рехабилитация.

Колкото повече къщи, болници, училища и джамии бъдат унищожени, толкова повече шум ще има в медиите и толкова повече пари могат да бъдат поискани за тяхното възстановяване.

С други думи, колкото повече кръв и разрушения има в Газа, толкова повече пари ще получи и ще може да разпилее Хамас.

Това е техният маркетинг.

Разбира се, част от това може да се постигне и чрез откровена измама. Например, ако една и съща разрушена къща се снима от четирите страни, може да се каже, че са разрушени цели четири къщи. Всеки, който умре от старост, от коронавирус или в автомобилна катастрофа, може да бъде обявен за убит от израелските удари. Можете да обявите 16-годишен боец, бягащ с гранатомет, за „дете, убито от Израел“. Можете да организирате фалшиво погребение, като влачите фалшив труп на носилка за радост на телевизионните оператори. Всичко това вече сме го виждали.

Но за да стане възможна измамата, са необходими военни действия, нужни са разрушения и жертви в Газа. За да може към тях да се пришие нещо.

Върху това работят сега.

Към това се стремят с всички сили.

Ето защо Хамас не отправя никакви искания към Израел. Те не се нуждаят от нищо, освен от война като такава.

Ето защо Хамас инвестира в ракети и бомби – но в никакъв случай в безопасни убежища за цивилни.

И само максималната сдържаност на Израел води до факта, че след седмица война в Газа загинаха 170 души, а не 17 000 или 170 000.

И така, само 170 души бяха убити за една седмица, от които повечето бяха бойци и офицери от Хамас и само няколко цивилни – това е невероятна сдържаност, в чиста си форма „война с бели ръкавици“.

И това в известен смисъл е поражение за Хамас, който би искал да види много повече от тези трупове.

Това е истинската, основната цел на Хамас в този конфликт и във всички предишни подобни конфликти. Това е критично важно да се разбере, за да се възприеме адекватно същността на случващото се..

Всичко останало е следствие от тази основна цел.