събота, 6 март 2021 г.

ДА, ТОВА Е ПРАЗНИК

 Разбирам много добре колко хора са оцелели в резултат на това просто събитие

Татяна Мей, 06.03.2021 г.-

       Между другото, въпросът е дали е добре да се празнува смъртта на човек. Срещам се с него не за първи път. Впрочем, макар че ние нямаме връзка с това време, спокойно можем да заявим – отбелязването на деня на смъртта на Сталин прилича на днешното истерично честване на Деня на победата.

Вече съм се опитвала да формулирам отговор на повдигнатия въпрос, но ще си позволя да добавя.

Сталин за мен изобщо не е човек. Той е олицетворение на злото. Дори с главна буква – Зло. В екзистенциален смисъл. Да, неговият антураж също беше замесен във всичко това. Участваше, по един или друг начин, и значителна част от населението на страната. Но щом Сталин отиде при предците си, веднага стана по-лесно да се диша. Буквално веднага. Това е като изобретението на антибиотици – бяха спасени хора, хиляди, може би стотици хиляди, обречени да умрат.

Разбирам много добре колко хора са оцелели в резултат на това просто събитие. Включително, най-вероятно, и дядо ми (десет години в лагерите и десет години заточение) заедно с баща ми. Физически оцелели. В резултат на това не се появиха нови осакатени, нови измъчвани и бити до смърт; колко обречени хора излязоха от вратите на лагери, не вярвайки на късмета си отново да видят своите съпруги, съпрузи, родители и деца.

Колко много от онези, които месомелачката вече беше готова да смеле на кайма, оцеляха, защото ръката, която я въртеше, я нямаше.

И този факт ме кара да се чувствам толкова добре, че празнувам смъртта на Сталин. Всъщност това е нашият руски Пурим (Според книгата на Естир – историческа книга в Стария завет, това е празник в юдаизма, на който евреите празнуват неуспеха на заговора на злия Аман, целящ тяхното избиване в халдейски Вавилон. Празникът е свързван с веселие и радост – бел. моя).

Няма коментари:

Публикуване на коментар