неделя, 25 октомври 2020 г.

ПОСТСЪВЕТСКА СОЦИОЛОГИЯ. УРОЦИТЕ НА ТАКСИМЕТЪРДЖИЯТА

 

Удивително проста и точна философия – „овце“ и „хищници“ и нине, и присно, и во веки веков

От блога на Иля Константинов, 25.10.2020


Зная, че сред естетите в мрежата „разговорът с таксиметров шофьор“ се счита за презрян жанр.

И въпреки това съм готов да издържа ...

И така, случи ми се да говоря с много умен таксиметров шофьор, който беше дошъл от Киргизстан, за да спечели пари.

Попитах го какво мисли за киргизката революция, която в този момент беше в разгара си.

- Празна работа – махна с ръка таксиметровият шофьор – Хищниците си уреждат отношенията.

Този неочакван обрат на думите му ме заинтересува и аз започнах да разпитвам непринудения си събеседник за това как е устроен животът в Киргизстан. А той говореше руски изненадващо добре.

От неговите думи се очерта следната картина: население в страната е разделено на две неравностойни групи: „овце“ и „хищници“.

„Овцете“ се хранят от труда си, както могат (и обикновено не много добре), а „хищниците“ ловят овцете от стадото и ги използват по различни начини. Не всички наведнъж, разбира се, но в разумен мащаб, както подобава на ревностните санитари на гората.

„Хищниците“ са организирани в групи според кланово-ведомствения принцип. Има много групи, но най-силните са тези на номенклатурата и ченгетата. Членовете на номенклатурната група избират по-дебелите „овце“,  а ченгетата - по-постните, но го компенсират с по-големия брой. А останалите вземат това, което остане.

- Казват, – вметнах аз – че се бият помежду си северните и южните кланове?,“, сложих трите си копейки.

- Да, бият се – съгласи се таксиметровият шофьор – Само че и едните и другите са хищници и за обикновената овца не остава нищо.

- А вие вероятно сте от „овцете“, щом сте дошли?" –попитах безцеремонно.

- Бях ченге – призна таксиметровият шофьор  карах шефа. Веднъж той арестува един човек (за дребно нарушение) и започна да иска голям откуп от семейството. А тези нямат пари – една крава ги хранеше. Накара ги да продадат кравата и взе парите. След този случай напуснах ченгетата.

- Съвестта ли те замъчи?

-Тези, които не са родени хищници, не могат да ядат сурово месо – отбеляза философски събеседникът ми.

- И след това се преместихте в Москва?

- Да. Тук е по-добре, овцете почти никога не ги колят – отбеляза дипломатично той.

- Колят ги - разочаровах го.

- Но не като при нас. Тук можеш да си изкараш прехраната с честен труд и дори да спестяваш.

- Ние казваме – опънах се аз – „С честен труд не можеш да построиш дворец!“

Таксиметровият шофьор сви рамене:

- Няма истина на земята, тя е само на небето. Трябва да живееш праведно, да се молиш, и да се подготвяш за срещата.

- С кого?

- С Аллах!

Често се сещах за този разговор.

Невероятно проста и точна философия: „овце“ и „хищници“, и нине, и присно и во веки веков.

Както при животните, така и при хората. Банална, но истинска.

Ако не си хищник, те стрижат, а може и да те заколят.

Вероятно можете да отвърнете, ако краката ви са силни, а рогата здрави.

Ако се отървете, те ще заколят съседа ви. Ако съседът ви се отърве, ще заколят вас. А иначе и двамата ще бъдете стригани.

Оказва се, че целият социален прогрес се свежда до процента на закланите: малко повече или малко по-малко.

Е, дълбочината на стригане на вълната (както я наричат ​​овцевъдите) е различна: до голо или да ви оставят малко.

А справедливостта, хуманизмът, солидарността, хуманността и т.н. и т.н. са опиум за хората.

И единствената надежда са копитата и рогата.

Така ли е? Или не е?

А може би напредъкът е неизбежен, хуманизирането е е неизбежно и рано или късно вълкът с радост ще похапва тревичка до невинното агне? И двамата ще станат активисти на Движението за правата на животните?

Или може би има избрани и отхвърлени народи и държави?

За някои, поради някакви неразбираеми причини историята е осигурила напредък, други са лишени от тази благодат, и тревопасни и хищници са принудени да вървят по извечния маршрут на африканската савана –  антилопите за трева, хищниците за антилопи. И така от хилядолетие в хилядолетие.

И нима нашата Русия е сред отхвърлените?

Ето въпрос без отговор, за който ние сме слепци.

А нашите лидери приличат на слепи водачи на слепите.

Слепотата обаче не винаги е отрицателна.

Къртицата, например, е почти сляпа: очите й са само 0,5 мм., но какво обоняние има ... Предвижда генералната линия предварително и копае в строго съответствие с нея.

Ето защо остава вечно млада, почти недоразвита.

Нещо, но нашето историческо обоняние е развито.

Ние знаем как да слушаме, да подушваме, да се преструваме и да се правим, че им вярваме, когато ги питаме за едно, а те ни будалкат, говорейки ни за съвсем друго.

Така си и живеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар