понеделник, 12 октомври 2020 г.

САМО ФАКТИ

 Днес в предаването „Свободна зона“ на ТВ Европа, „Алберт“ (светско има Георги Коритаров) не пропусна да отбележи датата 11 октомври. По време на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), на тази дата е честван  националният празник на Социалистическа република Македония – Денят на народното въстание в Македония“ (по данни на ВикипедиjA антифашистко въстание, избухнало през 1941 г. срещу италианските и български окупатори – бел. моя). Днес денят е обявен за официален празник на Република Северна Македония. Коментирайки празника на комшиите, „Алберт“ не пропусна да намекне за българския монархо-фашизъм по време на Втората световна война

По този повод, си позволявам да цитирам откъс от спомените на генерал Васил Бойдев („От поручик до генерал“, „Военно издателство“ ЕООД, 2012, стр. 241-242):

             „…..

На 3 октомври 1942 г. (една година след въстанието – бел.моя) се проведе молебен и строеви парад по случай годишнината от встъпването на Цар Борис III на престола….

Участващите в парада се построиха пред военния клуб. Командваше парада полк. Стаматов, командир на първа конна бригада при армията ми (по това време генерал Бойдев е командир на Пета армия, разположена във Вардарска Македония с щаб в Скопие – бел. моя). ….Преди да изляза от военния клуб, влезе адютантът на царя полк. Жечев: „Вие, господин генерал, няма да приемете парада! Негово Величество царят чака с колата си зад моста на Вардара, до митрополията. Елате с мене и посочете откъде да премине!“.

…..

Преди да се разделим, царят ми намекна, между другото, съвсем деликатно, че генерал Луков след уволнението му бил запазил към него добри чувства. Може би с това искаше да ми каже да се забравят оби­дите! „Достъпен ли е за гражданите този дом? - попита той за театъ­ра. - „Да, и се посещава винаги!“

Областният директор му предложи заедно с областния полицейски началник да го съпроводят. „Господин директор, всеки от нас трябва сам да носи своя професионален риск!“ - каза царят!

Освен той в колата пътуваха адютантът му генерал Жечев и княз Кирил. В Куманово щяха да обядват в познатото му семейство на док­тор Антонов.

Запомних номера на колата. Часът беше 2,15 след обяд. Не взех никакви мерки за охраната. Знаех, че царят не обичаше. В Кума­ново нямаше да се забавят. Трябваше да минат старата граница по видело. На това място на Осоговска планина имаше запазен пост с шест-седем войници. Наредих на старшия на поста, когато дойде кола с посочения номер, да я пропусне, без да я проверява и да ми се обади веднага.

Мина шест часа. Свечеряваше се. Докато чаках, дойде командирът на дивизията в Скопие. Решихме да изпратим по пътя мотоциклет с кош и автомобилни техници, да не би да се е повредила колата. Към десет и половина телефонът иззвъня. Обаждаше се старшият на поста: колата на Негово Величество спирала и сега слиза към Гюешево.

След три дни пристигна със самолет един офицер и ми предаде пакет от двореца. Вътре в него - табакера с надпис: „Скопие - З.Х. 1942 г.-Борис III“.

….“

Изводите оставям на читателя!

P.S. Четивото е препоръчително и за българските политици, обгрижвани от НСО и особено за премиер-министъра на страната, който три месеца се крие от всенародната любов на протестиращите в София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар