събота, 15 август 2020 г.

НЕПРАЗНИЧНИ ДУМИ В СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ЗДРАВЕТО*

 

Снимката е илюстративна

Днес е Световен ден на здравето.

На медицинските специалисти е позволено да се похвалят с постиженията си.

Иначе казано – на празнични думи.

Щеше ми се да ги напиша. За военните лекари и медицински сестри.

Но как да го направя след като българските медии ни занимават с претоплени военномедицински „манджи” или не съвсем коректно поднесени факти за успехите…. (поради етични съображения, тук и по-нататък съм спестил имената на визираните в материала личности – бел.моя).

….. се  хвали във „Труд” с българския военномедицински принос към Катар. В създаването на местна „правителствена” болница. Между другото и военна. За правоимащите шейхове от емирата и семействата им.

….. ни съобщава, цитирам: „Наши висококвалифицирани лекари от ВМА ще заминат на 1 май т. г. за Катар, за да помогнат в изграждането на модерна военна болница в столицата Доха. За целта …. отлита утре за Катар, за да подпише меморандум с близкоизточното емирство. Бъдещото медицинско заведение ще изпълнява ролята на правителствена болница, в която освен военнослужещи ще се лекуват и членове на емирското семейство и правителството. В Доха ще бъдат изпращани само началници на отделения и лекари с над 10-годишен стаж, на които ще се плащат по 7500 евро месечно. А на професорите – по 12 500 евро. Транспортните разходи и тези за квартирата ще се поемат от тамошния работодател. „През 4 месеца ще сменяме лекарите” обясни ….

Новината е „претоплена манджа” от времето на (първото – бел.моя) Бойково правителство. Достатъчно е да надникнете в сайта factor.bg от 28.11.2012 г. (не си спомням чия беше инициативата тогава – на Н. Младенов или на Б. Борисов). Разликата е в заплатите. Преди четири месеца лекарските са били 10 000 евро, ама нейсе.  …. обаче „свенливо” премълчава този факт. 

За да „залегне” пред служебното правителство. За всеки случай… Оказва се, че „инициативата се организира със съдействието на премиера Марин Райков ……в качеството му и на външен министър.

Г-н Райков, лоша услуга Ви прави …..!

Лоша!

На фона на българската болнична система. Поне го смъмрете! Подобно на Мишо Константинов.

Сега да премина към хвалбите на ….. Щото истината ми е по-близка ….

Да я карам подред.

На 06.04. в сайта „pan.bg” е публикуван материала „Военните ни медици празнуват” с източник друг военен сайт – „otbrana.com. Текстовете са идентични, само дето заглавието в „otbrana” е различно – „Военните медици не забравят хората”. Оказва се, че въпреки „кризата военните медици посрещат още един професионален празник – 7 април, с положителна равносметка и високо професионално самочувствие, които се дължат най-вече на постоянно увеличаващия се поток от пациенти от цялата страна”.

Или поне така ни съобщава …..

Та при тая “криза” и с ежегоден бюджет от над 100 милиона лева (по темата за финансите на академията съм писал и публикувал достатъчно – бел. моя), в МБАЛ-овете на академията са прегледали амбулаторно 300 000 пациента и са лекували в стационарите около 60 000. Попрегледах си архивите. Оказа се, че през 1989 г. амбулаторните прегледи са около 2,6 пъти повече (800 000), а лекуваните в стационара са колкото днешните. С тази разлика, че нямам спомен за такъв „щедър бюджет” в онова време.

А какви ли са бюджетите на другите болници в България днес? Стандартизирани към едно болнично легло?

За времето преди 30-на години добре знаехме количеството на обслужения контингент, извън силовите структури. Т.нар. „граждански лица” не надвишаваха 18% от амбулаторните прегледи и 24% от стационарно лекуваните. За разлика от днес.

По неофициални данни лекуваните военнослужещи са около 10%.

……. ни съобщава обаче, че основната част – над 40 %, от обслужените пациенти са военнослужещи и цивилни лица от Министерството на отбраната, следвани от тези, за които НЗОК плаща и от неосигурени лица, обслужвани по спешност. А нима военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната не са здравно осигурени …..? Или за тях НЗОК не плаща?? Съмнявам се в коректността на публикуваните данни.

Според ….. ВМА е и ковачница за министри. Ако се визира здравния в служебното правителство и неговия заместник е правилно да се каже – „излъчи министър и заместник-министър”. Иначе приносът на военната медицина за държавното управление е стародавна и датира от ранните години след 09.09.1944 г. Д-р Петър Коларов е бивш шеф на Медицинско управление и министър на здравето от 1950 до 1962 г. в правителствата на Вълко Червенков и Антон Югов, д-р Валентин Босевски – заместник министър на околната среда, главен секретар на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, впоследствие министър на околната среда в правителството на Любен Беров, като запазва този пост и в служебния кабинет на Ренета Инджова (1994-1995), д-р Танчо Гугалов – началник на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия (януари-декември 1992 г,) от края на декември с.г. е министър на здравеопазването в правителството на Любен Беров. Мога да продължа списъка, но не е нужно. Само че, тези факти свенливо се премълчават. Сигурно, защото не са от времето на …...

Няма да коментирам наградите, които ВМА печели. В съвременна България те са от типа „ти на мене, аз на тебе”. Пък и някой от тях бързо се забравят от ръководството на академията. Като челната класация на ВМА от испанска агенция по време на правителството на Царя. Защо ли? Между другото преди 20-на години, за да попаднеш в щатското издание “Who is who” бяха нужни само US $ 500.

Тук му е мястото да кажа, че професор Владов е блестящ чернодробно-панкреатичен хирург. Той обаче не е военен лекар. Взет е във ВМА като завършен специалист. Това се отнася и за други изключително добри клинични специалисти от софийската военна болница – Йотов, Кольо Василев и т.н. Къде отиде военномедицинската школа ……?

Ще пропусна и лечението чрез изкуство, с което ВМА видимо се гордее. Щото изложбата на „Георги Софийски” едва ли ще има турне във военно-лечебните заведения в Пловдив, Варна, Хисар, Банкя, Поморие, Сливен или Плевен. Ако греша, моля да бъда опроверган!

Думите ми се оказаха не са съвсем празнични.

Но са предизвикани!

Както и да е. Празник е!

Да е честит на редовите военни лекари и медицински сестри.

От болници, санаториуми и военни формирования от СВ, ВВС и ВМС. Изпълняващи дълга си у нас и зад  граница.

Да са живи и здрави!

*-текстът е писан за събития разиграли се по времето на служебното правителство на г-н Марин Райков (13 март-29 май 2013 г.) и не е публикуван в блога ми. Реших да го направя публичен, провокиран от новината, че на 14.08.2020 г. от 12.00 ч. пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (в градинката пред ВМА) с 1-минутно мълчание ще бъде почетена паметта на всички лекари, медицински сестри, полицаи, доброволци и граждани, загинали при спасяването на човешки живот, а Денят на спасението тази година преминава под знака на COVID-19 – заразата, която засегна милиони хора по целия свят. Чудя се,  нерде Паметник на медицинските чинове, загинали във войните, нерде полицаи, граждани и прочие, нерде  COVID-19…..  Апропо, не съм против да се почита паметта на тези, които са дали живота си, за да спасят други. Но нито мястото е пред българския военно-медицински паметник, нито е с военна церемония! Църквата е казала къде трябва и как.

Оставам с чувството, че цялата шумотевица е предназначена да реанимира образа на един позабравен медицински генерал. Дето почти два месеца не излизаше от домовете ни.

Прочитайки писаното преди седем години, си дадох сметка, че във ВМА нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Важно е да се шуми! С повод или без …..

Няма коментари:

Публикуване на коментар