Стратегическият съвет към държавния глава (създаден с Указ № 52 от 18 март 2019 г.*) най-после роди проекта на първа част от т.нар. „Национален стратегически документ** (НСД)”.
След 494 дни ….. Съдържащ 4258 думи, от които 258 са посветени на стратегията и стратегическо държавническо мислене, 3808 – на критика на Националната програма за развитие: България 2020”*** (НПРБ 2020 от 283 страници), 145 – на въпроси за дискусия, 47 на бъдещи намерения, които (след дискусията) ще позволят на авторите да продължат нататък, цитирам: „ да формулираме и отново да обсъдим заедно визията, целите, приоритетите и необходимите първи стъпки за преодоляване на кризата и начало на истински просперитет на нацията” (за това колко време ще им трябва, авторите мълчат).
Все пак съм доволен.
На здравеопазването, от което смятам, че нещичко разбирам, са посветени цели 8,35% от проекта на съвета.
Преди да премина към същината на писаницата, ще си позволя да споделя две изречения, които ме ошашавиха, цитирам: „Държавнически стратегии се създават сравнително рядко – в опасни или преломни за нацията и държавата исторически моменти, когато стандартните политически и управленски решения не работят. Ефектът от тях е голям – толкова голям, че след прилагането им се говори за „чудеса”..” Вероятно от 1989 г. се намираме в опасни и преломни (за преломни е вярно, защото започнахме да строим пазарна икономика и демокрация) моменти, след като според проф. Бобева (вицепремиер в правителството на Пл. Орешарски) България е първенец в ЕС по килограм стратегии на глава от населението, а чудото още не се е случило?
А сега по същество.
Съществуват достатъчно основания да имам претенции към НПРБ 2020 относно изпълнението й в частта здравеопазване. За любопитните читатели е достатъчно да прочетат 28-те задачи за реализиране на подприоритетите „Иновации за устойчива и ефективна здравна система”, „Подобряване качеството на здравното обслужване и осигуряване достъп на всеки гражданин до здравна помощ и услуги” и „Икономически ефективни мерки за намаляване на основни рискови за здравето фактори и подобряване профилактиката на болестите” (стр.107-110), за да се убедят, че у нас стратегии се пишат заради самите стратегии, а не за да бъдат изпълнени. Апропо, не само у нас. Имаше един стратегически документ на СЗО „Здраве за всички до 2000 година”, който така си остана неизпълнен. Сега има нов. Очаквам и неговата съдба да бъде същата.
Та това неизпълнение не ми дава основание да приема извода (виж таблицата в проекта за НСД), че здравеопазването в страната показва тенденция за влошаване. Извод, който е базиран на показателя обща смъртност и мястото ни в Европейския съюз според него. Ще спомена само, че главен индикатор за състоянието на една здравна система е детската смъртност, но както и да е.
Какво показват данните за общата и детска смъртност (в промили) и средната продължителност на живота (в години) в страната – ако погледнем откъде сме тръгнали и ако бъдем безпристрастни.
Обща смъртност на равнища, близки до тези в ЕС сме имали единствено преди близо 40 години. Нямам обяснение защо е нараснала още в началото на 90-те на ХХ век и защо е продължавала да расте (през 2019 г. се задържа на нивото на 2017 г.).
Обратна е тенденцията в детската смъртност, която отбелязва устойчива тенденция за спадане, вкл. и през 2019 г. е спаднала с 0,8 спрямо 2017 г. Допълнението в НСД, че детската смъртност „продължава да е особено висока в регионите с компактни етнически малцинства” е вярно, само че няма отговор „защо?”.
Подобно е положението и със средната продължителност на живота.
Четейки здравните „анализи” в НСД, в мен възникнаха някои въпроси към авторите:
1.Защо разходите за здравеопазване като процент от БВП са по данни на Европейската комисия, а не по информация на Националния статистически институт?
2.Как е определен делът на т.нар. преки плащания на потребителите в общия обем на разходи за здравеопазване?
3.Защо е бил нужен доклад на ОИСР за 2019 г. (за здравето в ЕС между 2009 и 2017 г.), за да се определи процентът на нарастване на годишните здравни разходи в България.
4.Как оценяват „тенденцията на нарастване на абсолютния размер на средствата, отделени за лекарства за домашно лечение” – като добра или като лоша и нещо по-важно, кои са причините за нарастването.
Установих, че в НСД е преоткрита „топлата вода”, в смисъл че здравната система (по-точно е да се каже здравната политика в България) „е ориентирана основно към болнично лечение.”
Само че това не е от днес и най-малко (само) причината е в неизпълнението на НПРБ 2020 .
С любопитните читатели ще споделя един прелюбопитен текст (по памет), според който „към 2000 г. болничните легла в НРБ трябва да нараснат до 100 000, за по-пълно задоволяване на нуждите на населението” (Е. Апостолов, П. Петков, Здравеопазване. Темпове и пропорции, Медицина и физкултура, София, 1986). Ще отбележа, че в годината, в която книгата на проф. Апостолов видя бял свят, болничните легла в страната бяха 81 651.
Верни са фактите, че броят на хоспитализациите на 1 000 души население е най-високият в ЕС и че нещо куца в извънболничната помощ, но и тук липсва обяснения за причините. Те бяха заложени още в края на 90-те години на миналия век и добре се знаят от експертите. Само дето от 20 години липсва реакция.
Древноримският поет Хораций е написал – „Parturiunt montes, nascitur ridiculus mus“ (Напънала се планината и родила мишка).
На това ми прилича първа част на Националния стратегически документ.
Създаден за време, колкото траят почти две нормални човешки бременности.
Да се бяхте обадили, г-н професор Маринов!
Щях да Ви дам един учебник. В който съм съавтор!
Без пари!
Използвайки го, включително и коректния книгопис към него, щяхте да направите и по-читава първа част и най-вече за по-малко време! Само трябваше да актуализиране някои статистически данни.
Апропо, г-н професоре, ако след n на брой бременности, успеете да завършите държавническия документ, кой ще го изпълнява! Само питам…
Нищо лично!
Бележки:
*-https://www.president.bg/docs/1552914063.pdf
**-https://m.president.bg/bg/index
***- http://www.strategy.bg/StrategicDocuments
Няма коментари:
Публикуване на коментар