Автор: Карина Кокрел-Фере,
25.07.2020 г.
Карина Кокрел-Фере,
по баща Алвандян, е филолог, учител, журналист и писател. Защитила е
докторантура по педагогика в университета в Гринуич. Родена е във Воронеж в семейството
на майка рускиня и баща арменец – капитан далечно плаване. Училищните й години преминават
в Грузия, град Батуми. Живяла е в планините на Армения, недалеч от езерото
Севан, след това отново във Воронеж.. През 1991 г. се мести с дъщеря си Нона във
Великобритания. Вторият й съпруг е син на холивудския актьор Гари Карел (най-известните
му филми са „Уест Сайдска история” и „Лолита”). В момента живее на брега на
Ламанша.
Вместо послепис [1]:
Дами и господа, написаното да ви напомня за ситуацията в България през 2019-2020
година? Или Да!?
Разбира се, че НИКОЙ
няма право да наднича под полата или в панталона ви без вашето съгласие. Това дори
не подлежи на обсъждане. Но когато неизвестните дами предоставят на СЪДА
доказателства, че Шендерович [2]: 1) ги е тормозил сексуално, въпреки, че те
недвусмислено и решително са отхвърляли предложената им близост; 2) е използвал служебното си положение, за да ги убеди за интимни връзки, заплашвайки ги с
последствията, които ги очакват и 3) ги е СКЛОНИЛ към сексуална връзка, с което е нанесъл на трите (или четирите?)
дами психологически и физически вреди, което се потвърждава от показанията на
независими свидетели, медицински документи, психотерапевти и лекари.... САМО АКО
СЪДЪТ НАМЕРИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА УБЕДИТЕЛНИ и му наложи наказание, това може да
се счита за нормално правосъдие. И Шендерович да бъде осъден.
Междувременно „медийното
правосъдие” е удобен и печеливш начин за справяне с всякакви нежелателни и
несъгласни с вас, без съд или разследване. И най-важното при подобни обвинения
е, че емоционалната буря заглушава всяка необходимост от доказателства. А
обвиняемият априори е признат за виновен. Да, макар че по всички закони тежестта на доказване е на прокуратурата,
а не на подсъдимия.
А ако дамите не
успеят да предоставят на съда доказателства, не би ли следвало те да се превърнат в ответник по делото?
Всичко останало се
нарича извънсъдебна разправа.
Нещо се заиграхме с „медийното правосъдие“.
То започна да
заменя закона.
Така в края на краищата можем да се върнем към присъдите на „тройките”
(извънсъдебни присъди раздавани в Русия
след революцията от 1917 г. от ЧК и НКВД – бел.моя).
Не е нужно да вярвате
или да не вярвате някому. Необходимо е да се разгледат доказателствата и да се
оцени тяхната надеждност и достоверност. За 30 години е възможно да бъдат
събрани, времето е достатъчно.
Отличителна черта на
„медийното правосъдие“ е, че самата
прокуратура се превръща в „кралица на доказателствата“ и не са необходими
други доказателства.
Бележки:
[1]-курсивът тук и до края на текста е мой.
[2]-Виктор Анатолиевич
(род.1958
г.), руски журналист, прозаик, поет, драматург, сценарист, телевизионен и радиоводещ,
сатирик, либерален публицист, педагог. колумнист в The New Times, носител на наградата
на Московската Хелзинкска група за 2010 г., противник на Путин. През март 2018
г. журналистката Ксения Веретенникова го обвинява в сексуален тормоз. За такъв
тормоз разказват още Лидия Михалченко, Олга Красак и Мари Троицкая Според Красак
има още четири жени, които са пострадали от сексуалния тормоз на писателя.
Михалченко добавя, че преди това е смятала Шендерович за свой добър приятел, а
сега е ужасно разочарована. В социалните мрежи момичетата изразяват готовност
да публикуват кореспонденция с писателя, доказваща обвиненията им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар