КРАТКА ХРОНИКА НА НОВИЯ БЪЛГАРСКИ КАПИТАЛИЗЪМ

Евгений Кънев

Авторът е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.

Историята на прехода може по-добре да бъде разбрана през историята на възродения капитализъм и натрупването на българския частен капитал след 10 ноември 1989 г. Общата нишка на всички етапи в този процес е, че държавата, а държавата беше БКП, в лицето на нейното единствено политическо представителство, способства за прехвърлянето на държавни активи и средства към конкретни частни субекти чрез търговия с влияние. На практика акумулацията и концентрацията на частен капитал е предшествана от идването на власт на подходящи за целта и етапа на развитие партии и политици, посочени и финансирани от БКП и ДС. В различни периоди българският частен капитал укрепва чрез приватизация на държавна и общинска собственост, насочване на обществени поръчки и еврофондове и укриване на данъци и акцизи в условията на защита от закона, а понякога и с подкрепата на специфично законодателство. Този процес може да обясни много от неочакваните политически събития в страната, които трябваше да акушират и обезпечат натрупването на частни капитали. Могат ясно да бъдат обособени шест негови периода.

1. Приватизация на външния държавен дълг (1985 - 1991). Новата история на българския капитализъм често се свързва с Указ 56 от 1989 г. Неговият рестарт обаче започва още през 1985 г. с новия курс на разведряване на съветския лидер Михаил Горбачов. За много кратък период България натрупва външен дълг от над 10 млрд. долара, голяма част от който потъва във външнотърговските дружества и задгранични български предприятия. Съдбата на много от тях остава неясна, както хората и организациите, усвоили техния капитал. Вътрешнопартийният преврат на 10 ноември 1989 г. всъщност заварва България като практически фалирала държава, като самият фалит е обявен месеци по-късно. При това положение е ясно, че източникът на първоначалния български частен капитал е свързан с натрупването на българския външен дълг. Така е дадено ново начало на българския капитализъм след 1947 г, когато е национализирана (по-точно експроприирана) огромната част от българската индустрия. След Указ 56 като най-важен акт на държавата в лицето на БНБ може да се смята раздаването на лицензи за частни банки и захранването им с капитал от новосъздадените... държавни банки. Още през 1989 г. започва и бързо да нараства броят на частните фирми, сред които изпъкват кредитираните от новите държавни и частни банки. Този период условно завършва с приемането на нова конституция.

2. Приватизация на приходите и национализация на загубите в държавната икономика (1992 - 1996).
В условията на остър глад за капитали предимство получават тези от новите частни фирми, които застават на входа и изхода на големите държавни предприятия с цел изсмукване на печалбата и фалирането им преди предстоящата приватизация. Натрупването на достатъчно капитали обаче изисква време и това забавя приватизацията с няколко години въпреки приетия закон още през 1992 г. Започналите реформи на либерализация на икономиката са блокирани, за да се обезпечи по-лесният контрол върху огромните, но неефективни държавни структури. В резултат частните фирми приватизират печалбите, а загубите се кредитират от държавните и частните банки - до 1996 г., когато фалират 15 банки и се развихря хиперинфлация. България още не се е възстановила от фалита през 1990 г., валутният резерв е на критично ниско ниво и БНБ (с основна заслуга за създаването на фалиралите банки) няма полезен ход освен печатницата на пари. Милиони българи попадат под прага на бедността. Същевременно стартира масова приватизация за много предприятия, които биха могли да бъдат продадени срещу свеж валутен ресурс на чужди инвеститори. Масовата приватизация създава няколко бизнес групи, задавайки облика на днешния икономически елит.

3. Приватизация на държавната и общинската собственост (1997 - 2002). На практика новият държавен фалит беше предотвратен от МВФ и Световната банка срещу две ключови условия - въвеждане на валутен борд и приватизация или ликвидация по списък на най-големите губещи държавни предприятия до 30 юни 1999 г. Острата нужда от валута изкара на преден план касовата приватизация, като в рамките на три години почти 2/3 от българската икономика премина в частни ръце. Малкото чуждестранни инвеститори (на фона на азиатска, руска и косовска криза) срещат обаче острата и нелоялна конкуренция на новите български капиталисти - с достатъчно капитал и политически инструменти, с които придобиват някои от най-големите български предприятия. Българските приватизатори са три вида: ликвидатори, които директно разпродават активите; бъдещи олигарси, които продължават дейността на приватизираните предприятия под политически чадър, и малка група реални предприемачи, които опитват да правят бизнес по пазарен начин. Оттогава условно българската икономика се разделя на сектори, работещи на пазарен принцип и свързани предимно с износа за чужди пазари, и сектори, работещи основно на българския пазар с политическа подкрепа - явна (обществени поръчки, законодателен лобизъм) и неявна (неплащане на данъци, търговия с влияние), за конкретни играчи.

4. Концесиониране и замяна на държавната собственост (2003 - 2008). След голямата приватизация започва приватизацията и концесията на монополите и подземните богатства. На "тезгяха" излизат БТК, електроразпределителните дружества, ВиК, "Булгартабак", летища, пристанища, мини. В този процес самостоятелно или с чуждестранни инвеститори и фондове активно участват български бизнес групи, натрупали вече значително състояние и влияние чрез държавата. Предстоящото влизане в ЕС прави особено атрактивна явната и скритата приватизация на държавна недвижима собственост предвид очакваното поскъпване на имотите. Особено голямо значение имат замените, чрез които е незаконно приватизирана значителна държавна собственост с качество за ваканционни имоти, давайки така огромен тласък на застрояването на Черноморието и планинските курорти. И на превръщането на България в евтина туристическа дестинация, а масовия туризъм – в привилегирован от държавата сектор.В края на този период започва и усвояването на еврофондове, като през различни схеми съществена част от тях се предплащат на политици и чиновници като условие за получаването им.

5. Усвояване на държавна и европейска собственост (2009 - 2013). Световната финансова криза сменя модела на икономически растеж и вече не е рентабилно да се печели от имоти и собственост. Най-апетитни стават ВЕИ проектите с гарантирана от държавата доходност. Първите проекти успяват да се закачат за държавата (през НЕК) за период от 20 и повече години, но много чужди инвеститори губят инвестициите си след рязка промяна на законодателството. Неизвестни български строителни компании започват да печелят стотици милиони от обществени поръчки и еврофондове, докато чуждестранни компании системно губят търговете. Някои от собствениците на новите строители се свързват с най-големите бизнеси с акцизни стоки, като в същия период настъпва срив в събираемостта на акцизите. Чрез насочване на средства на държавните дружества с ударни темпове набъбва една банка, издигнала на ново ниво търговията с икономическо и политическо влияние. Преразпределена и концентрирана е огромна индустриална собственост в полза на политически лица, което закономерно води до нейния фалит. Случайно или не, както и през 1996 г., фалит в банковата система отново се случва след конфликт заради газопреносен проект. Но най-тежката последица от фалита е, че непазарните формули за икономически успех стават заразителни, нанасяйки голям удар върху пазарната икономика и инвестиционния имидж на България.

6. Подаряване на държавна собственост и права (2014 - 2018). Украинската криза и краят на "Южен поток" разместват картите - поредното спиране на еврофондовете на правителство на БСП показва, че те могат да бъдат усвоявани при определена политическа конфигурация. Изострянето на олигархичните апетити обаче няма как да бъде овладяно само с еврофондове. Започват подаръците чрез държавни действия или бездействия - КТБ, "Булгартабак", БТК, "дупки", опрощаване на дългове, сделки с активи за милиони срещу нищожна цена, неочакван фалит на застрахователни компании, половин милиарден ремонт на язовири и др. Особено впечатляващо е възкръсването на проектни трупове като АЕЦ "Белене" с аргументи, обратни на тези за спирането им, от същите политици. Едва ли е учудващо и бездействието на държавата по отношение на хазартната реклама, заливаща националния ефир. На този фон чуждестранните инвестиции са на рекордно ниски нива, а доколкото ги има, са почти за производство на стоки и услуги за износ, където политическият риск е минимален. В крайна сметка концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които в голяма степен обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции. В последните години концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции...

Какви изводи можем да направим за възродения български капитализъм?

1. Неговият генезис - от кръгове свързани с бившата комунистическа партия и нейните служби, определя характера и формата на икономическия преход към пазарна икономика, а оттам и днешния облик на българската държава и общество.

2*. Беше продължена лошата традиция на следосвобожденския капитализъм за трупане на богатство чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, имаме олигархичен капитализъм, основан на протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес, наложил брандиран продукт на българския или международните пазари.

3. Приватизацията на държавната собственост в полза на цялото общество е саботирана до укрепването на националния капитал - често чрез източване на държавни предприятия, и след това проведена предимно в полза на определени купувачи и в ущърб на западни чуждестранни инвеститори. Обективността изисква да се отбележи, че именно приватизацията създаде пазарната икономика в България и привлече милиарди чуждестранни инвестиции.

4. В топ 10 български компании по приходи през 2017 г. има само три чужди инвеститора, свързани с приватизацията, два от които са (квази) държавните "Лукойл" и ЧЕЗ. И само един на зелено – "Кауфланд". Цели 7 от 10-те топ компании са в сектор енергетика – единственият, в който държавата запазва силно икономическо присъствие след приватизацията. В топ 100 чуждестранните инвеститори са под 50%, като почти половината от тях са в енергетиката.

5. Българската икономика е сравнително ясно разделена на експортен сектор, който функционира на пазарен принцип и произвежда около 2/3 от БВП, и вътрешен, който е силно зависим от политическото влияние през обществени поръчки, еврофондове, акцизни стоки и лобистко законодателство.

6. Благодарение основно на своя експортен сектор и еврофондовете българската икономика расте и осигурява политическо спокойствие на управлението и на останалата част от икономиката. България започва прехода към пазарна икономика с близо 70% от износа си за СССР и изживява тежки политически и икономически трусове, губейки основните си пазари при липса на силно вътрешно търсене и малък пазар, а започва своето възстановяване с увеличаване на износа си за европейските пазари във връзка с предстоящото членство в ЕС.

7. Може да се каже, че при износ в размер на 2/3 от БВП и 70% от него за ЕС преходът като икономическа интеграция в друга политическа общност е завършил. Но това се случи, без България да отговаря на копенхагските критерии за върховенство на правото и в известна степен на критерия за функционираща пазарна икономика, съгласно които беше приета в ЕС. Затова не е пресилено да се твърди, че в политически план България днес е по-близо до 1989 г., отколкото до 2005 г., когато подписахме договора за присъединяване към съюза.

8. Пазарната икономика, която в крайна сметка позволи натрупването на българския частен капитал, стана възможна предимно чрез политическата подкрепа, експертните усилия и фондовете на ЕС, МВФ и Световната банка.

9. България ще трябва да се справи с огромни предизвикателства през третата декада на XXI в. предвид навлизането на новите дигитални и биотехнологии по света, очакванията за нова световна икономическа криза и геополитически трусове, но най-вече заради липсата на дългосрочна и последователна визия за развитие на българската държава и икономика.

Вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, имаме олигархичен, основан на протекция и подаръци от държавата (БСП-БКП и ДПС-ДП).

*-не съм съгласен с тези твърдения на автора. Трупането на богатство чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея е типично не само за следосвобожденска България, а и за страните на Запад от Калотина. И не само в миналото, но и в момента. Не е възможно да се говори за предприемачески капитализъм и за асоцииране на богатството с голям бизнес в България по няколко причини: а) физическото ликвидиране на огромна част от стопанския елит на и непосредствено след 09.09.1944 г.; б) унищожаване на частната собственост и в) индоктринирането с марксистко-ленинска политикономия на няколко поколения български граждани по време на продължилият 45 години „социализъм”.