Сабиржан Бадретдинов, 20.06.2020
Слушах с интерес лекция на Андрей Иларионов за руската
цивилизация. Подобно на него, и аз от дълго време се придържам към мнението, че
именно византийската традиция е в основата на вековната руска тирания.
Отначало Московската, а след това и руската държава се
позиционират като наследник на източно-римската (византийска) държавност и
духовност. Оттук и девизът „Москва е третият Рим“.
Дълго време духовен център на руското православие е Константинопол.
От там са назначавани най-ранните московски митрополити и оттам произлиза
традицията в Русия за почитане и обожествяване на държавната власт.
Още при император Юстиниан I (483 - 565 г.) във
Византия окончателно се формира традицията на цезаропапизма, тоест пълно
подчинение на духовната власт на светския владетел. Впоследствие тази традиция „мигрира”
към Московската държава.
След завладяването на Константинопол от турците през
1453 г. центърът на източното християнство се премества в Москва. По тази
причина огромен брой гръцки духовници, най-грамотните и образовани хора на
своето време, се преместват в Москва. Под тяхно влияние руската църква е обсебена
от идеята да върне Константинопол в лоното на православието.
Гърците, като носители на византийската традиция,
повлияват не само на духовния живот на Московската държава, но и на някои важни
аспекти от нейния политически живот. Например традицията за пълна зависимост на
църквата от светската власт, която гърците носят със себе си, означава
отсъствие на мощен потенциален източник на алтернативно влияние в обществото,
липсата на светогледен плурализъм. И като резултат – невъзможност да се развият
идеите за свобода и за разделяне на властите на взаимно конкуриращи се разклонения.
Доскоро преобладаващата (а може би все още
преобладаваща) гледна точка в Русия беше, че тя приема деспотичната форма на
управление от монголите.
Но може ли „татарското иго“ да доведе до такива
последствия? Едва ли. На първо място, защото държавността на монголите е била
на по-ниско ниво на развитие от държавността на руските княжества. Като цяло скотовъдните
общества са по-слабо развити от земеделските. По-специално това се отнася и до
развитието на държавните институции. Адам Смит в своята книга „Богатството на
народите“ (1776 г.) обяснява защо държавна институция, каквато е правосъдната
система не би могла да се развива в скотовъдните общества. Това се дължи на отсъствието
на значима частна собственост и следователно, липса на необходимост да се съдят
по повод имуществени конфликти. А неимуществените са били лесно разрешавани от
съвета на старейшините.
Като цяло по-слабо развитите общества приемат
модели на държавност от по-развитите общества, а не обратното.
Какво ни дава разбирането, че руският
деспотизъм има византийски корени? Фактът, че почти пълното сливане на
държавния апарат с църквата е една от основните причини за руската тирания. И
обратно: независимата църква е един от гарантите на идеологическия плурализъм в
общността (припомнете си например важната роля на независимата от държавата
католическа църква в Полша през 1989 г.). Така че една от първите практически
стъпки за унищожаване на диктатурата на Путин може да бъде движение за
създаване на независима Руска православна църква.
P.S. Публикацията във Facebook на журналиста Сабиржан Бадретдинов ми се
вижда твърде наивна от историческа гледна точка. По този повод публикувам текст
на в-р
Горан Благоев за християнизирането на Киевская Рус:
„Създадената от
България християнска култура спомага за приобщаването и утвърждаването на
южните и на източните славяни към православната цивилизация. Един от големите
български приноси в това отношение е християнизирането на Киевска Русия. Древноруската
Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир
приема християнството от българите. Сред руските хуманитаристи тази теза има и
привърженици, и противници. Актът е извършен през 988 г. – повече от един век,
след като България става християнска държава. В ръкописа четем още, че „българският
цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”. Вероятно става
въпрос за мисия на български духовници, благословена лично от българския
владетел. Тя е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото
се предполага, че цар Симеон е сключил някакъв военнополитически съюз, или при
неговия син Игор. Но и в двата случая тази православна мисия предхожда
най-малко с половин век покръстването на Киевска Русия. Показателен е и фактът,
че духовният наставник на Игоревата съпруга – Св. княгиня Олга, първата
жена-християнка от руската династия - е презвитер Григорий, българин по
народност. Вероятно е, той да е изиграл важна роля за популяризиране на
християнството във великоруския княжески двор. Затова подсказва и неприязънта,
с която го “удостоили” византийските власти, когато Григорий посетил
Константинопол през 957 г. като член на делегацията, водена от княгиня Олга.
Самата Олга не успяла да утвърди християнството в Русия – синът й Светослав
гледал с пренебрежение на Христовата вяра. Но колкото и да е абсурдно,
походите, които той предприел към България и които в известна степен допринесли
за отслабването и завладяването й от Византия, дали силен тласък за
проникването и разпространението на православието и старобългарската литература
в руска среда”
НАДЯВАМ СЕ И НА
КОМПЕТЕНТНИ КОМЕНТАРИ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар