Преподавателката по психология влязла в аудиторията с вдигната над главата чаша с
вода. Студентите очаквали да зададе обичайния въпрос, засягащ теорията за оптимизма
и песимизма, сиреч дали чашата е наполовина
празна или наполовина пълна. Вместо това, с усмивка на лице, тя запитала: „Каква е масата на тази чаша?"
Аудитория
зашумяла. Отговорите на студентите варирали от 50 до 150 грама.
Преподавателката изчакала да стихне шума и след това изнесла урока си:
„Уважаеми
колеги,
Точната маса на чашата няма абсолютно никакво значение. Тя зависи
от това колко време ще се наложи да държа чашата над главата си. Ако е 1-2 минути – няма да имам никакъв
проблем. Ако е 20-30 минути – ще ме заболи
ръката. Ако е цял ден – ръката ми ще се
обездвижи и парализира.
Във всеки
от трите случая, масата на чашата няма да се промени, но колкото по-дълго време я държа над
главата си, толкова по-тежка тя ще става тя за мен.
Така
е и с тревогите в живота ни и стреса, който
предизвикват.
Ако мислите за тях за кратък период от време – НИЩО НЯМА ДА ВИ СЕ
СЛУЧИ.
Ако мислите за тях по-дълго – ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ВИ БОЛИ ТУК И ТАМ.
Ако мислите за тях непрекъснато – ЩЕ СЕ ПАРАЛИЗИРАТЕ И НЯМА ДА СТЕ СПОСОБНИ
ДА НАПРАВИТЕ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО.
Колеги,
управлявайте стреса, последствие от тревогите – ПОСТАВЕТЕ ЧАШАТА НА МАСАТА!”
А
вие Facebook-ари – ЗАГАСЕТЕ ТЕЛЕВИЗОРИТЕ!
Послепис: Благодаря на
Мирослав ДИМИТРОВ, който ми изпрати оригиналния текст, а аз леко го редактирах..
Няма коментари:
Публикуване на коментар