КОРОНАВИРУСЪТ ЗАТВАРЯ ГРАНИЦИТЕ

Джордж Фридман, 31 март 2020 г.

Границата между САЩ и Канада е затворена. Не си спомням това, да се е случвало преди. Не съм сигурен какво би трябвало да се направи, като се има предвид, че коронавирусът е разпространен и в двете страни и не знам как се затваря широко отворена граница от 5522 мили. Знам само, че Отава и Вашингтон са доволни от решението.

Едно от най-важните последствия от пандемията е, че границите се превръщат в бариери. Границите винаги са имали значение, но, тъй като международната търговия се разрасна, в някои случаи те бяха повече контролно-пропускателни пунктове, отколкото бариери, а в други случаи – повече маркери от километри или мили. Това в никакъв случай не беше универсално или общоприето, но принципите на безпрепятствената международна търговия, която някои наричат  ​​глобализъм, оказваха влияние върху характера на границите.

Никъде този принцип не беше приет така, както в Европа. След като Европа се възстанови от Втората световна война, идеята за икономическа интеграция стана по-силна, а с нея и идеята, че границите не трябва да бъдат бариери. През 1991 г. е подписан Маастрихтският договор, който институционализира идеята за отворени граници. Европейският съюз обхвана четири свободи: свободното движение на стоки, свободното движение на капитали, свободата на установяване и предоставяне на услуги и свободното движение на хора. Европа също създаде Шенгенската зона, която позволи на гражданите да се придвижват между нациите така, сякаш всъщност са единна държава. Нациите продължиха да съществуват и бяха избирани национални правителства, но в същото време границите станаха само маркери. Това движение сега бе прекъснато и националните граници отново се превърнаха в бариери.

Всеки народ е отговорен за своето благополучие. Лидерите се избират според политическите традиции на тяхната нация и са отговорни към собствената си общественост. ЕС в Брюксел не е отговорен за управлението на настоящата криза, нито обществеността ще приеме общоевропейско решение. Германците са германци, а поляците – поляци и в момент на криза националната идентичност и автономия имат по-голямо значение. Казано по друг начин, икономическото благополучие зависи от управлението на пандемията. Ключовите решения се вземат от националните държави, а не от транснационалните образувания.

Както видяхме, няма какво друго да се направи освен поддържането на безпрецедентна раздяла между гражданите на държавите. Заболяването се разпространява чрез контакт между хора, така че минимизирането на контактите е от съществено значение. Но има и друго измерение. По време на икономическата криза, която ще последва карантината, е от съществено значение основните потребности и услуги да бъдат достъпни за всяка държава. Всяко национално правителство трябва да се сблъска с факта, че европейските принципи за известно време са загърбени от националния интерес.

Границите са блокирани за защита на ресурсите и предотвратяване на придвижването от хората, които са заразени от коронавируса. По някакъв начин последният императив има малко смисъл. Почти във всяка страна има пациенти с коронавирус, а някои държави имат толкова много, че са преуморени. Контролът върху затварянето на границите за външни лица има малък ефект. Що се отнася до опазването на ресурсите, затварянето на граници не е безполезно, но е политика, която ще има непредвидими последствия.

Италия е първата и една от най-тежко засегнатите страни от вируса. За определен период готовността на европейците, по-специално на германците, най-богатите в Европа, да окажат материалната помощ на Италия, беше изключително ограничена. В един момент подкрепата стана по-щедра. Но в никой момент „европейската идентичност“ не се превърна в управляващ принцип. Помощта беше от една нация към друга нация, а не  от една част на едно цяло към друга негова част.

Не е ясно какъв ефект ще има това върху Европейския съюз. Мисля, че ще стане ясно, че в екстремални условия или поне в илюзията за екстремални условия, нацията ще има предимство пред съюза. Здравината на брака между мъжът и жената не се измерва в добрите времена, а във времена, които изискват на жертви. По време когато в Европа се изискват жертви, всеки народ погледна първо към себе си, а след това се замисли за останалите. Това не е изненада. Както съм писал, ние обичаме нашия собствен народ, обичаме тези, които споделят нашия език, нашата история и нашите богове. ЕС се стреми да преодолее тази бариера. Това в много отношения е тест на ЕС.

Всичко това, разбира се, не е уникално за съюза. Русия също затвори границата си с Китай. Затварянето на границите и секвестирането на доставките заедно с хората е неизбежно. Вече има съобщения за нации, които се запасяват с храна, която обикновено бива доставяна от другаде.

Губернаторът на Тексас наложи ограничения на някои пътници, идващи от Луизиана. В Тексас също има много заразени и най-вероятно броят им ще се увеличи, даже и без помощта на Луизиана. Все пак има смисъл, че тези, които идват от място, където вирусът е поразявал интензивно, са по-заразни от съседите, които са заразени, но все още не го знаят. Във времена като тези страхът нараства и властващите трябва да продължат да плашат  уплашените си граждани, тъй като все още няма друго решение.

Следователно това не е европейско явление, но Европа има история и тази история е на войни и страх между нациите, които сега са обединени в съюз. Отношенията между Луизиана и Тексас вероятно ще се превърнат в недоверие между футболните фенове на UT и LSU, но то е по-малко в сравнение с европейската злоба или с общото недоверие в САЩ към останалия свят.

Междувременно стените, изградени в Съединените щати, ще се сринат, тъй като пандемията в крайна сметка отминава. Дали европейските стени ще рухнат е друг въпрос. Засега италианците са италианци, германците – германци, а европейската идентичност, която се опита да обедини нациите изглежда, не е толкова успешна, колкото изглеждаше.

Институциите може да се върнат към това, което са били, но доверието, което се изгражда бавно, вероятно е загубено. И това ще промени света.