Според Макс ФИШЕР (коментатор
в The New York Times), Държавата Израел е избрала идентичността пред
демокрацията, а може да я последват и други. Според
автора все по-голям брой от тях виждат страната си като изправена пред избора
кое да поставят на първо място: еврейскостта
или демокрацията си.
Авторът и оригинала на статията |
Фишер пише, цитирам:
„И макар че
обстоятелствата около Израел може и да са уникални, то усещането за едно
неизбежно предстоящо решение относно собствената национална идентичност не е.
Налице е все по-засилваща се антипатия срещу идеята, че страните [държавите]
трябва да поставят демокрацията над всичко останало. Това движение, мотивирано
от възприятия за физическа и демографска несигурност, настоява, че днес вече
идентичността трябва да идва на първо място.
Правото на национално самоопределение вижда в
страните обединени колективи: една нация за един народ. Правото на демокрация
пък предписва еднакво участие за всички, включително и при определянето на
характера на една нация.
…..
Някъде около 1960-те демократичният свят
постигна неформален консенсус: ако изискванията на демокрацията се сблъскат с
онези на националната идентичност, то предпочитание трябва да се отдаде на
първите.
Принудени
да избират между демокрацията и идентичността, хората може би не винаги ще
избират демокрацията.”
В коментар
към статията на Фишер проф. Мюмюн Тахир е написал, цитирам: „Става дума за
това, че в края на ХХ и началото на ХХІ век са налице на пръв поглед две
взаимоизключващи се тенденции. В Европа и в света едновременно протичат два
противоположни процеса: от една страна, глобализация в икономическия и
социалния живот, и от друга – постоянно нарастващ интерес към миналото,
историята и културната идентичност на всяка нация, стремеж към утвърждаване на
духовна самобитност, към повишаване на националното самочувствие, т. е. за
културна диференциация и дезинтеграция, свързани с феномена „етническо и
религиозно възраждане”. Един въпрос, който подлежи на сериозен анализ. Въпросът
е: fragmentation или integration!!??”
Не съм съгласен с Фишер. Според мен между
националната идентичност и демокрацията няма противоречие, най-малкото защото демокрацията
не означава обезличаване на етническите различия. Ако сляпо се придържането на
автора, трябва да обявим и Конституцията на страната ни за недемократична.
Няма да коментирам мнението на проф. Тахир, защото съм свидетел на случващото се в Испания, когато борбата за повече власт се маскира като „етническо
и политическо възраждане” на каталунците. Апропо, наченки
на подобни дезинтеграционни процеси съм наблюдавал и в България. Кога по-явно,
кога под сурдинка! Да не споменавам успешната дезинтеграция на българския етнос
в Македония!
Вие какво мислите, дами и господа?
*-преводът може да прочетете
в www.librev.com, а оригиналът – в електронния вариант на The New York Times
Няма коментари:
Публикуване на коментар