 | ||
| Авторът |
(Материалът е публикуван в www.geopolitica.ru)
Идеите на Адам Смит, често се критикуват незаслужено
като им се приписва хищнически характер, станал основа на британския
империализъм. В действителност Смит е
бил привърженик на фритридерството (от англ. free trade – свободна търговия) , а някои негови фрази, например
„за невидимата ръка на пазара” са тълкувани превратно.
В книга четвърта от фундаменталния му труд „Изследване
на природата и причините за богатството на народите” Смит пише, че всеки човек,
притежаващ капитал, който влага в определена работа „има предвид само
собствения си интерес и реализира своята дейност така, че неговият продукт да
притежава максимална стойност, той преследва само личната си изгода, при това в
този и в много други случаи, той се направлява към целта от невидима ръка, което
не е влизало в неговите намерения и при това обществото не винаги страда от
това, че тази цел не е влизала в намеренията му.1” Вижда се, че не
става дума за никаква „невидима ръка на пазара”!
Под „невидимата ръка” Смит име предвид,
непосредственото божествено вмешателство, което се потвърждава в главата „За
произхода на философията” от един негов по-ранен труд – „История на
астрономията”. Описвайки отношението на древните народи към обектите на
природата, той отбелязва, че „такъв обект се схваща, като действащ по волята и
намерението на някаква невидима (invisible) и пресметлива (designing) сила. Например, морето,
което е спокойно и се надига в буря по милостта на Нептун”2.
Буквално след няколко пасажа Смит говори за невидимата ръка на Юпитер3.
В своя икономически опус Смит просто повтаря стария си тезис за „невидимата
ръка” без каквато и да е конкретизация.
Първото
изследване за „невидимата ръка” се появява едва през 1971 г.4. Съвсем неотдавна Бен Бернанке (Бен Шалом
Бернанке – американски
икономист, и понастоящем председател на управителния съвет на Управлението за
федерален резерв на САЩ) казва, че
„Адам Смит нарича системата за свободна търговия „невидима ръка”, а също така,
че „пазарният подход” – това е регулиране от невидимата ръка, което има за цел
да съгласува стимулите за участниците в пазара с целите на регулатора”5.
Вижда се, че „невидимата ръка на пазара” е измишльотина
на американските неолиберали, които извратиха много от класическите идеи на
либерализма и в икономиката и в политиката.
За ролята на религията в икономическата и всяка друга
дейност Смит се изказва достатъчно ясно и недвусмислено: „по волята на народите
се запазват утвърдени религиозни форми и церемонии дълго време след като те са
ги преодолели и са станали разумни”6.
Няколко столетия преди трудовете на бащата на
съвременната икономика същите идеи изказва и мюсюлманския учен Ибн Халдун в
труда си „Въведение в историята”7.
По тази причина подходът, който издига изключителната
роля на Запада в развитието на съвременната капиталистическа система е от една
страна опростен, а от друга страна показва, както и при трансформациите на
различните политически и икономически проекти, които също претендират за
универсалност, че финалната световна победа през ХХ век принадлежи на
либералния капитализъм и неговите деривати.
Интересен е фактът, че политическата теория на
марксизма израства от класическия либерализъм (Карл Маркс на практика преразказва
Смит с незначителни вариации и собствени допълнения), а фашизмът залага на
буржоазно-държавната система.
В икономиката първенството принадлежи на либерализма с
неговото вътрешно ядро от определена религиозна традиция. Опитите на други
религии да влияят на обществено-икономическия живот (даже и когато са официални
религии на дадени държави или се изповядват от повечето граждани) и в световен
и регионален мащаб претърпяха поражение.
Книгопис:
1 Адам Смит. Исследование о природе и причинах
богатства народов. М.: Эксмо, 2016. С. 443
2 Там же. С. 909.
3 Там же. С. 910.
4 A. Macfie, ‘‘The Invisible Hand of Jupiter,’’ Journal
of the History of Ideas 32 (1971): 595–99
5 Вen S. Bernanke, Financial Regulation and the
Invisible Hand, April 11, 2007
6 Адам Смит. Исследование о природе и причинах
богатства народов. М.: Эксмо, 2016. С. 710.
7 Ибн
Халдун. Введение (ал‑Мукаддима). Cоставление, перевод с арабского и примечания
А.В. Смирнова https://smirnov.iph.ras.ru/win/publictn/texts_2/ikh_t.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар