НАГЛЕЦЪТ С ГЕНЕРАЛСКИ ПАГОНИ

На 12.02.2010 г. вестник “Българска армия” (бр.74) на цяла страница публикува интервю на Спиридон Спиридонов  с началника на ВМА генерал майор професор Стоян Тонев под заглавието “ВМА и ВВС извършиха първата авиомедицинска евакуация” Заглавието вероятно е на редакцията. Бих отминал с мълчание брътвежите на професора по нищо Тонев, ако интервюто не изобилстваше от неистини.

Първа неистина.  Цитирам: “Транспортирането на наши ранени до Ланд­щул не е въпрос на въз­можности, а на строго спазване на стандарти­те на НАТО за авиомедицинска евакуация на ра­нени военнослужещи от контингентите в Афга­нистан. Според тези то започва от точно по­сочен по-нисък клас военнополева болница и пос­тепенно достига до най-висок. В случая с наши­те ранени военнослужещи стартът на евакуа­цията започна от болни­цата от типа "Роля 3" в базата в Кандахар, пре­мина през по-високия клас "Роля 3+" в базата в Баграм, която е най-го­лямата военнополева болница на НАТО в Аф­ганистан, и се стигна до болницата в Ландщул, която е тип "Роля 4". От този тип най-висо­ко ниво е и ВМА, така че възможностите ни за лечение по никакъв начин не отстъпват на тези в Ландщул, а просто спаз­ваме военномедицински­те стандарти на НАТО, според които преди да бъ­дат транспортирани до родната си страна, ране­ните задължително пре­минават през Ландщул”.

Къде е неистината? Съгласно доктриналните документи на НАТО (Allied Doctrine 85-8, Medical support – Principles, Policies end Planning Parameters, Allied Joint Medical Support Doctrine 4.10., STANAG 2228) силите развръщат в зоната на операцията сили и средства за оказване на медицинска помощ на роли 1(за батальон и приравнени), 2 (за бригада/ дивизия) и 3 (за всички сили участващи в операцията). Медицинската помощ на роля 4 е национално задължение на страната предоставила сили в операцията (в конкретния случай България) и се осигурява от  национални цивилни или военни лечебни и възстановителни заведения. За тях няма специално изискване за някакво особено “най-високо ниво”, каквото представя пред читателите Тонев. Просто на територията на страната се евакуират военнослужещи, при които лечението и възстановяването е продължително и те или стават негодни за военна служба или се връщат късно към служебните си задължения.  Ето защо да приписваш задачи на американската болница в Ландщул (имах възможността да я посетя пред повече от 15 г. и съм запазил много добри спомени за нейните възможностите, оборудването, вътрешния ред и т.н.) от някакво “най-високо ниво”най-малко е некоректно. Процедурата по евакуация в зоната на мисията, която професора по нищо описва, меко казано е неточна. Последователното преминаване на ранения през трите роли не само не е задължително, а е и нежелателно (и този принцип е добре известен много преди възникването на НАТО и Варшавския договор). Основното изискване е раненият да попадне на операционната маса до 1-я час (“златен час”) от раняването (до 50-те години на миналия век 4-6 час поради възможностите на линейките). И дали това ще бъде в медицинско учреждение на роля 2 или 3 (на роля 1 няма хирурзи) се определя само и единствено от мястото на възникване на загубите и възможностите на евакуационните средства. Истината е по проста. За да евакуираш тежко ранени от зоната на операцията трябва да притежаваш летателни апарати с тактически радиус на  полета, при който не е необходимо междинно кацане за презареждане. Такъв тактически радиус по отношение на Афганистан не притежават нито “Ан”-овете, нито “Спартан”-ите. Това е истината.

Втора неистина. Цитирам: “Полетът от Ланд­щул беше първата реал­на авиомедицинска ева­куация, извършена съв­местно от екипажа на военния транспортен самолет "Спартан" на ВВС и авиомедицинския екип на ВМА след офици­алната им сертификация за този тип дейност през есента. От участи­ето си в мисии в Ирак и в Афганистан нашите лекари имат богат опит за извършването на реална авиомедицинска ева­куация - т.нар. медевак. Тримата медици, участ­вали в полета до Ланд­щул, са част от десетчленния авиомедицински екип на Центъра по во­енномедицинска експертиза, авиационна и мор­ска медицина към ВМА. Това е единственият за­сега сертифициран бъл­гарски екип за извършва­нето на спешна помощ по въздуха, за което се изис­ква високоспециализирана подготовка. Медици­те ни от това звено са провели летателна под­готовка както с екипа­жа на "Спартан" от ави­обаза “Враждебна”, така и с екипажите на верто­летите “Кугър” от ави­обаза “Крумово”.

Къде е неистината? Тонев е прав, ако поредността на въздушната евакуация я измерваме спрямо момента на сертификация. Само че българските лекари и пилоти (и цивилни и военни) са извършвали въздушна евакуация от момента на възникване на специализирана санитарна авиация у нас (от времето на Втората световна война). Без да са били сертифицирани. Екип на ВМА, в далечната 1993 г., евакуира трима тежко ранени български военнослужещи от мисията в Камбоджа с редовен полет на авиокомпания “Балкан” по линията София-Банкок (тогава роля 3 се изпълняваше от Кралската военна болница в столицата на Тайланд). И те не бяха сертифицирани и нямаха никаква летателна подготовка. Не ми се иска да отегчавам слушателя с изискванията към медицинските екипи, които придружават ранените по време на полета и как сме побългарили тези изисквания. Ще спомена само че трансатлантическите евакуационни полети за нуждите на американските войски в Европа се придружават от медицинска сестра, а вертолетите  в тактическата зона на ТВД – от парамедик. И двете неща съм ги видял с очите си в база на САЩ във Федералната република през 1994 г.

Тонев, видимо щастлив след последните неистини споделени пред медиите

Трета неистина. Цитирам: “През ме­сец май след жестоката катастрофа до Ямбол специалистите на ВМА бяха първият столичен екип, пристигнал в ямболската болница. През август със специален са­молет, изпратен от пра­вителството, екип на ВМА прибра от Иран из­падналия в кома българ­ски моряк Панко Тодо­ров. През септември екип на ВМА отново из­летя с правителствения самолет, този път на по­мощ на пострадалите при трагедията с потъ­налия кораб в Охрид. През ноември наши воен­ни медици отново бяха изпратени от правител­ството - този път в по­мощ на сънародниците ни в Украйна, където вър­луваше грипна епидемия”.

Къде е неистината? Споменатите от Тонев факти са верни. Само че той забравя да разкаже каква помощ са оказвали екипите на ВМА в МБАЛ в гр.Ямбол, по време на полета от Иран (между другото каква е съдбата на българския моряк?), в болницата и на летището в гр. Охрид по време на общо 3-часовия престой до обратния полет или при грипната епидемия в Украйна. Май че нищо, или почти нищо. Освен активно участие в правителствени PR акции. На случая с “екскурзията” до гр. Охрид обаче си струва да се спра по-подробно.

На 06.09.2009 г. от изявлението на  Тонев и неговия заместник - полковник Илия Белоконски (и двамата синове на активни борци срещу фашизма и капитализма) стана ясно, че новопокръстените демократи за първи път наблюдавали държавническо поведение по повод българската трагедия на Охридското езеро. Генералът го определи като една от основните съставки на реакцията при бедствия. На забравилите трябва да се припомни, че държавническо отношение прояви и правителството на Станишев при катастрофата на Бакаджика. Тогава споменатите господа мълчаха. Не беше някак си удобно. Идваха избори. А и за слепия беше видно, че правителството на тройната коалиция си отива. Що да му правим излишна реклама? Прилики между двете събития колкото искаш, разликите – количествени. По брой на изпратени министри и заместник министри. Каква ли я свършиха в Охрид транспортния и здравния министър? И лекарските и психологични екипи от ВМА. Апропо, защо в Ямбол нямаше психолози? Спомня ли си вече някой за оная ербап ямболска шефка на МБАЛ, която не искаше помощ от софийски медицински специалисти, а имаше нужда само от кръв? Едва ли!?

В унисон с маститото ръководство на академията, Димо Станчев (иначе интелигентен мъж и добър психотерапевт) заяви в студиото “На четири очи”, че ВМА може да си позволи да окаже безплатна психологическа подкрепа на оцелелите от Охридското езеро. Че се нуждаят от такава е ясно! А оцелелите на Бакаджика не се ли нуждаеха? И защо можете да си го “позволите безплатно” г-н Станчев? Да не би ВМА да е частна собственост на Тонев, Белоконски или ваша? Доколкото е известно тя е  и ще продължава да се издържа от данъците на българите.

Склонността  на Тонев да говори на “ангро” и да послъгва не е от днес. Тя датира от далечната 1992 г., когато Димитър Луджев взе, че го “назначи” за около четири денонощия за началник на ВМА. Първата работа на тогавашния майор и само доцент Тонев бе да даде интервю по радио “Хоризонт” и да изговори куп нелепости. Само че Луджев  бързо разбра и коригира грешката си. Днешният генерал вероятно е забравил и за времето през 1996 г., когато ме молеше да идем при “бате Жан” (Жан Виденов) за да стане началник на академията. За да не се сметне, че се заяждам лично ще цитирам журналистката Катя Карагяурова и материала й “Разрухата на военната медицина продължава. Три години след Луджев, луджевизмът не е изживян” във вестник „Дума”  от 06.03.1996 г.: “...Проф. Мечков не е бил съгласен и така станал неудобен за провеждането на Луджевата стратегия. Друг трябваше да го смени. Четири дни доц. Стоян Тонев, приближен на военния министър, изпълняваше длъжността началник на академията, докато стане ясно, че докторът със специалност кожни болести няма да може да се справи. Оттогава обаче неговите мераци да оглави академията не са стихнали. За съжаление сега пак неговото име се спряга като човек, удобен да довърши започнатото по времето на Луджев...”. Преди 14 години авторката е сгрешила само в едно – мераците на Тонев нямат нищо общо с Луджев и са плод само на личните му икономически интереси.

По време на царското управление звездата Тонева най-после изгря. Как успя да влезе под кожата на министър Свинаров и на генерал Колев не зная, а и едва ли е толкова важно. Важното е, че за годините начело на ВМА Тонев се превърна в перфектен “наглец” (извинявам се, че заимствам името от наименование на операция на МВР). Освен да послъгва, той стана и специалист по всичко.

Когато разсъждава за финансите на ВМА например, Тонев нарича приходите от лечение на цивилни пациенти по линия на договори със здравната каса “печалба”. Цитирам: “...общият размер на печалбата на ВМА е в размер на 384 000 лева, от които около 60% за сметка на касата (230 400 лева), а останалите - от .......“ (интервю във вестник “Труд” в броя от 18.05.2007 г.). Професорът обаче забравя да спомене за бюджетните трансфери от военното ведомство, които академията получава. За тях няма откъде да научите, тъй като законовият текст, че бюджета на ВМА като част от военния бюджет се публикува на отделен ред отдавна е заличен. Ровейки в Интернет случайно открих Протокол № 120 (стенографски запис)  от 2004 г. за заседание на Комисията по здравеопазване на ХХХІХ Народно събрание. В него черно на бяло пише, че размера на планираната бюджетна субсидия за 2005 г. е 35 млн. лева. Дали това са много или малко пари не зная. Чудя се обаче защо министерството плаща здравни осигуровки на военнослужещите, които по мои най-груби изчисления за 2004 г. са 22 млн.лева.

Тонев обича да път се изживява и като ментор на здравната реформа в страната, особено от лятото на миналата година. С лека ръка и бих казал лежерно, хвърля в публичното пространство числа и факти, които и Господ трудно би проверил и опровергал. Ето ви няколко примера.

“Преструктурирането и закриването на 80 болници би спестило 150 млн. лева, но тяхното затваряне не е икономическият лост, който ще промени здравеопазването. ....... заяви на пресконференция в сряда директорът на Военномедицинска академия (ВМА) ген. Стоян Тонев..... Шефът на ВМА прогнозира, че ако здравното министерство не поеме основна част от капиталовите разходи за високотехнологичните изследвания, след осем месеца високотехнологичните болници ще се превърнат в две нива по-ниски” (материал на Мартина Бозукова от  09. 12. 2009 г. в “Медиапул”, електронно издание) или: “.....Това не може да продължава дълго време, защото липсата на апаратура сваля нивото на здравеопазването. Най-важното е, че то води до изчезване на високотехнологичните дейности. Високотехнологичните дейности са това, което всъщност прави медицината медицина. Затова ми се иска юли месец, с корекцията на бюджета, да бъдат предвидени и по-високи капиталови разходи. По принцип се смята, че между 15 и 20 % от бюджета трябва да отиват за капиталови разходи, а в момента процентът е 3%”, добави Тонев” (Интервю на Цветомира Георгиева със заглавие “Ако реформата в здравеопазването не бъде осъществена, Националният рамков договор за 2010 г. ще се провали. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” началникът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев”).

“...Началникът на ВМА генерал Стоян Тонев информира, че преди час е разговарял с финансовия министър Симеон Дянков и със зам.-министър Владислав Горанов и е бил уверен, че в петък ще бъдат преведени дължимите пари за декември, както на личните лекари, така и на всички болнични заведения (Интересно в качеството си на какъв. Между другото парите така и не бяха приведени до споменатия петък. Какво от това, нали Тонев демонстрира близост с правителството, а другото кучета го яли – бел.моя). Според него е необходимо да се усилят финансово и кадрово наличните спешни центрове в страната - 28 самостоятелни и около 200 към отделните болници. Необходимите средства, за да може да се доизгради бързата помощ възлизат на 300 млн. В аналогия със филма „Подкрепете местния шериф”, Стоян Тонев, отправи апел да се подкрепи местният министър. „Местният министър е също толкова затруднен като местния лекар”, коментира той. Според него, реално в страната е необходимо да има 120 болници. Ако на мене ми разрешат моята поликлиника да работи с касата, ще затворят поне три поликлиники. Ако университетските болници прекратят договорите си с областните и общинските болници, 50 % от клиничните пътеки ще отпаднат, счита Тонев. „В момента се създава едно лъжливо усещане, че повечето болници могат да съществуват сами. Не, те не могат и в момента”, категоричен бе той. Генерал Тонев се ангажира в случай, че заради преструктурирането лекарите от общинските болници си загубят работата, той лично „би взел няколко човека във всяка от неговите болници”. „Те няма да останат без работа, напротив”, твърди той. 148 млн. лева са средствата, които трябва да изплати държавата за здравни услуги за декември.” (по “Ген. Стоян Тонев: България има нужда от 120 болници” Frog.news, 17.01.2010 г.)».

Тонев обича да лансира и нестандартни идеи. Като цитираната: „....Когато се открива една частна болница, държавата трябва да решава от какъв тип болница има нужда това населено място. Иначе е много лесно да направиш една бутикова болница в една малка специалност. Да, тя ще бъде печеливша, но тя реално ще създава проблеми на общото финансиране на здравеопазването, защото тя не решава социалния проблем за населеното място. Това е причината в повечето страни в Европа да съществува квотен принцип според здравната карта на страната” (посоченото по-горе интервю на Агенция “Фокус”). Идеята ми дава основание да го нарека “късния Семашко” (Народен комисар на здравеопазването и бащата на здравната реформа в болшевишка Русия – бел.моя). Остава да перифразира видния болшевик и да каже “Няма да се справим със здравните проблеми и да осигурим добро лечение на българите, няма да се води действителна борба с корупцията, тази социална болест и няма да се създадат нормални условия за труд на лекарите ако ние се съобразяваме със свещеността и непрекосновеността на частната собственост... “. Едва ли ще ме учуди.

 Тонев в компанията на прекия си началник

Очевидно Тонев е овладял до съвършенство теорията на Хенри Минцбърг  за ролите, които трябва да изпълнява ръководителя. Особено на такъв от неговия ранг – доктор хонорис кауза на Пловдивския медицински университет, носител на висше държавно отличие - орден "Стара планина" с мечове (интересно за какви заслуги), професор по нищо и т.н. . Не съм достатъчно компетентен коя от десетте роли на Минцбърг владее най-добре. Май че тая, която му осигурява личен управленски уют. Тонев с почтителност и преклонение служи на три правителства (на НДСВ и ДПС, на БСП, НДСВ и ДПС и днес на ГЕРБ), на петима министри на отбраната, на двама началници на ГЩ и днес на един началник на отбраната.  И както говорят злите езици ще продължава да служи, като за да си доизплете личната финансово-икономическа кошничка. Все ми се струва обаче, че “наглецът” с генералски пагони е време да си намери майстора в лицето на правораздавателната система.. Само че не зная дали това ще се случи скоро, тъй като политическият чадър над генерал-майора изглежда непробиваем.  

PS. През 2010 г. се оказах лоша врачка. И ето, че след малко повече от четири години май е на път нещо да се случи. Продължавам обаче да съм подозрителен! 

Бях качил този материал в блога си. След това чух изказване на ГЕЛЕТО МАИН от Парламентарната трибуна по повод на направените разкрития за далаверите Тонев (както виждате тук го обвинявам само в лъжи и нищо друго), ядосах се и го изтрих. Смятам обаче, че написаното допълва един образ и е хубаво да се прочете от любопитните люде!