Учили, недоучили

В е-vestnik на Иван Бакалов прочетох материал на Жана Цонева,  докторант по социология в ЦЕУ (не зная какво означава – бел.моя), Будапеща, озаглавен „Искането за морал, не е достатъчно, трябва да си върнем икономиката от мафията”. Четох я няколко пъти. Ако беше публикация  на ученичка от горните гимназиални класове, бих подминал развитите тези. Но в случая става дума за автор, който се обучава в последната степен на висшето образование.

Не ми стана ясно защо искането за морал е недостатъчно! Макар че тезата е донякъде вярна, ако се вярва на един германец, който я нарича красива, но неефективна  категория.

Много ме учуди обаче твърдението, че е потребно да си върнем икономиката от мафията? Какво на практика трябва да си върнем? Предприятията от леката, тежката и ІТ индустрията, банките, търговските вериги, малките магазинчета, занаятчийски работилници, селско  стопанските земи, инвентар и добитък? И как да си го върнем? Чрез експроприация и колективизация. Тоя експеримент вече е правен в България. И както е известно се провали през 1989 г.  „Всенародната собственост” управлявана в името на всеобщото добруване се оказа кух политико-икономически конструкт.

Не бях чувал и чел, че демокрацията в „икономиката не е утопия, или поне не по-малка от утопичното искане за „чист пазар“ свободен от политическа намеса”. Моля ако някой знае нещо по въпроса да ме светне!

Същото се отнася и до твърдението, че ако „гражданите притежават работните си места и работят наистина за себе си, а не за някой друг, това ще премахне напълно опасността от мафиотизиране на държавата и монополизиране на икономиката от едрите играчи тип КРИБ.” Как се притежава собствено работно място в „Опел”, „Сименс” или „Майкрософт.” Или във фармацевтичните предприятия на Огнян Донев

От тази гледна точка, че това ще „премахне и причината и за двата протеста от тази година: монополизацията и изключването на гражданството от контрол над собственото си възпроизвеждане” е най-малкото неподплатено с факти и твърде наивно.

В края на статията ни се поднася истина от последна инстанция. Според нея „монополът (и в политиката, и в икономиката) е по дефиниция изключване и присвояване на изключителни права в ущърб на множеството.”На кое мнозинство. На наетите работници от КРИБ, на студентите от Софийския университет или на българските клошари. И  кои са общите интереси на произволно посочените три групи?

Написах тези редове, защото образователните системи не само у нас произвеждат висши кадри „на килограм” и „учени-недоучени калинки”. Които в близко бъдеще ще попълнят редовете на „красивите, умните, образованите и предприемчивите” български граждани. И ще ни управляват! Дай Боже да греша.