Линее
нашто поколенье,
навред
застой, убийствен мраз,
ни
топъл луч, ни вдъхновенье
не
пада върху нас.
Къде
вървим, не мислим твърде,
посока
няма в наший път,
спокойно
бият тесни гърди,
кога
от злоба не кипят.
Стресни
се племе закъсняло,
Живейш
ли, мреш ли, ти не знайш!
След
теб потомство иде цяло –
какво
ще да му завещайш?
ВАЗОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар