В
е-vestnik на Иван Бакалов прочетох материал на Жана Цонева, докторант по социология в ЦЕУ (не зная какво
означава – бел.моя), Будапеща, озаглавен „Искането за морал, не е достатъчно,
трябва да си върнем икономиката от мафията”. Четох я няколко пъти. Ако беше
публикация на ученичка от горните
гимназиални класове, бих подминал развитите тези. Но в случая става дума за
автор, който се обучава в последната степен на висшето образование.
Не
ми стана ясно защо искането за морал е недостатъчно! Макар че тезата е донякъде
вярна, ако се вярва на един германец, който я нарича красива, но
неефективна категория.
Много
ме учуди обаче твърдението, че е потребно да си върнем икономиката от мафията?
Какво на практика трябва да си върнем? Предприятията от леката, тежката и ІТ индустрията,
банките, търговските вериги, малките магазинчета, занаятчийски работилници,
селско стопанските земи, инвентар и
добитък? И как да си го върнем? Чрез експроприация и колективизация. Тоя
експеримент вече е правен в България. И както е известно се провали през 1989
г. „Всенародната собственост”
управлявана в името на всеобщото добруване се оказа кух политико-икономически
конструкт.
Не
бях чувал и чел, че демокрацията в „икономиката не е утопия, или поне не
по-малка от утопичното искане за „чист пазар“ свободен от политическа намеса”.
Моля ако някой знае нещо по въпроса да ме светне!
Същото
се отнася и до твърдението, че ако „гражданите притежават работните си места и
работят наистина за себе си, а не за някой друг, това ще премахне напълно
опасността от мафиотизиране на държавата и монополизиране на икономиката от
едрите играчи тип КРИБ.” Как се притежава собствено работно място в „Опел”,
„Сименс” или „Майкрософт.” Или във фармацевтичните предприятия на Огнян Донев
От
тази гледна точка, че това ще „премахне и причината и за двата протеста от тази
година: монополизацията и изключването на гражданството от контрол над
собственото си възпроизвеждане” е най-малкото неподплатено с факти и твърде
наивно.
В
края на статията ни се поднася истина от последна инстанция. Според нея
„монополът (и в политиката, и в икономиката) е по дефиниция изключване и
присвояване на изключителни права в ущърб на множеството.”На кое мнозинство. На
наетите работници от КРИБ, на студентите от Софийския университет или на българските
клошари. И кои са общите интереси на
произволно посочените три групи?
Написах
тези редове, защото образователните системи не само у нас произвеждат висши
кадри „на килограм” и „учени-недоучени калинки”. Които в близко бъдеще ще
попълнят редовете на „красивите, умните, образованите и предприемчивите”
български граждани. И ще ни управляват! Дай Боже да греша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар