Юрий Христензен
Авторът е ветеран от Афганистан.
Много хора си задават този въпрос, гледайки снимки на техника, разпръсната из полетата, и телата на руските военни. На този въпрос има отговор, базиран на практиката на други „следвоенни“ войни на Кремъл. Само официалните бяха четири дузини.
В края на 90-те години започнахме да възстановяваме историята на 25-та призната война. И се сблъскахме с два проблема. Първо, обстоятелствата на смъртта в Книгата на паметта често не отговаряха на действителността. Те бяха писани по специални методички от специални хора.
Вторият проблем е, че написаното не можеше да се промени. На имената на загиналите бяха кръстени училища, бяха направени а патриотични филми за подвизите им, написани книги и песни, създадени статии в Уикипедия. Митовете бяха героизирани, а на истината беше наложено табу.
Най-много ме учуди фактът, че с митове бяха заменени дори онези обстоятелства на гибелта на военните, които и без митовете говореха за подвиг. Оказва се, че на никого не му пукаше за истината. Политруците (русизъм, политическите офицери – Н.К.) просто действаха по модела на предишните войни.
Оказа се, че фалшив патриотизъм имаше там, където генералите са грешели и вършели престъпления. След това всеки опит да се говори за грешките и престъпленията им водеше до поредните изцепки на телевизионните тъпанари – „Как смеете?! Та те са герои!“
Мисля, че сега е ясно защо труповете на руските военни останаха да лежат в полетата на Украйна. Те не представляват интерес за никого. Специални хора, според специални методички, ще ги героизират и ще впишат имената им в „Безсмъртния полк“.
Децата в руските училища ще напишат есета за тези подвизи.
Режисьорите ще направят филми.
Музикантите ще напишат песни за това как „синовете на Русия са се борили с неонацистите!“
И зад тези „подвизи“ отново ще бъдат скрити грешките и престъпленията на Кремъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар