ЗА МОСКОВИЯТА

 

Юрий Христензен, 29.03.2022 г.

Властите в Москва винаги са разчитали на лъжите и насилието. Колкото по-агресивни са били царете, толкова по-голям е бил шансът да управляват вечно. Колкото по-меки са били по характер, толкова повече е нараствал шансът да ги ударят по главата.

**

Революцията от 1917 г. не промени нищо.

Ленин отприщи кампания от лъжи и насилие, и официално управлява до смъртта си, въпреки тежката си болест.

Сталин надмина Ленин по броя на убитите и изтезавани сънародници и управлява до смъртта си.

Хрушчов осъди Сталин и стартира процеса на размразяване. Беше отстранен в резултат на заговор на най-близките му партийни сътрудници.

Брежнев управлява до смъртта си използвайки лъжи и насилие, въпреки факта, че малцина вярваха тогава на лъжите му.

Андропов започна да натяга гайките на лъжата и насилието. И той управлява до смъртта си, въпреки че беше тежко болен.

И Черненко управлява до смъртта си, но така и не успя да дойде в съзнание. Управлението му сложи край на състезанието по лъжи и насилие.

Горбачов отмени лъжата и намали нивото на насилие. Империята рухна, а Горбачов бе заменен от партийните си сътрудници.

**

Революцията от 1991 г. показа за пореден път, че империята не може да съществува без лъжи и насилие.

Елцин ограничи лъжите, но върна към насилието. Той напусна сам, но назначи за свой наследник специалист по лъжи и насилие.

Новият собственик на Кремъл превърна лъжите и насилието в държавната политика и се зае с възстановяване на империята.

През 2008 година той проведе експеримент за временното предаване на трона. Експериментът се провали.

Няколко години тества възможността за преход на властта по казахстански вариант. Идеята беше погребана през януари 2022 г.

По брой престъпления собственикът на Кремъл заслужава доживотен затвор. Той е продукт на лъжата и насилието.

**

Това, което ни изглежда като отклонение от нормалното, всъщност е норма за съществуването на империята. За да разберете това, достатъчно е да погледнете какво се случва вътре в Кремъл.

Разпространението на истината и осъждането на насилието е възпрепятствано от факта, че всички замесени в този процес са обявени или за чуждестранни агенти, или убити, или в затвора, или изгонени в чужбина.

Съседните държави са екзистенциална заплаха за империята. В тях в различно време се откриват ту „фашисти“, ту избухват хибридни войни (извършват се държавни преврати). Идеята за външна враждебна среда и разчитането на собствените сили е държавообразуваща идея. Пример са държавите с доживотни управници и трансфер на власт по наследство.

**

От гледна точка на Кремъл всичко върви по план. Съседните демокрации са заплашени от войни. Всеки момент можеш да им кажеш: „Искаш ли като в Украйна?!“ Несъгласните напускат масово Русия. Съгласните с радост одобряват войната и плъзгането на страната към Автархия. А в Автархия можеш да управляваш вечно, нещо, което стопанинът на Кремъл иска.