РЕПУБЛИКА COVID-19

 

Джордж Фридман, 14.12.2021 г

Вместо послепис: Едно не ми е ясно – „Защо медицинските решения – ваксинация (вкл. с неизвестни на брой бустерни дози в бъдеще), маски, дистанциране, дезинфекция (на каквото можете да си представите), а напоследък и QR сертификатите и съпътстващите ги политически – частичен или пълен локдаун (регионален, национален или международен), се прилагат с упоритостта  на идиот, при положение, че почти две години COVID-19 не е поставен под ефикасен контрол?“

Появата на варианта „Омикрон“ води до съществен извод – няма доказателства, че пандемията от COVID-19 ще приключи. Възможността вирусът да мутира означава непрекъснати корекции или преоткриване на ваксини, възкресяване на социалното дистанциране, включително затворени граници, и трансформация на културата. На много места в Съединените щати носенето на маски на обществени места беше потенциално престъпно и винаги подозрително. Добродетелните сега прикриват самоличността си, а тези, които отказват да го направят, се разглеждат като заподозрени от закона. Степента, до която битката срещу COVID-19 промени живота ни, икономиката и социалните норми е зашеметяваща. Живеехме в свят, в който пътуването между държави се смяташе за съществено за глобалното общество. Сега тези, които влизат в чужда държава, са заподозрени или забранени.

Както твърдях в миналото, тези мерки спасяват животи. Но аз твърдях също, че има цена, която трябва да се плати за безопасността. Социалното дистанциране и глобалната икономика не са напълно несъвместими, но с течение на времето създават достатъчно проблеми в системата, за да забавят или нарушат движението на стоки от една нация към друга. Оттеглянето на работниците от пазара на труда създаде глобален недостиг на работна ръка и следователно на продукти. Липсата на продукти като торове и лекарства може да бъде фатална. COVID-19 убива, но същото потенциално правят и мерките, необходими за ограничаването му.

Социалните последици също са реални. Съществена част от човешката комуникация е мълчаливото идентифициране на другия и усещането за неговите намерения. Маскирането увеличава трудността и значително ограничава човешките отношения. Това налага понякога болезнено предефиниране на всичко, което наричаме социално. По подобен начин научихме, че дистанционното образование не е заместител на общността от деца, която училищата предоставят. Най-важното нещо, което малкото дете научава в училище, е как да се държи с другите малки деца. Сега има години, през които децата не са усвоили тези умения. Резултатите се отбелязват във всички възрастови групи. Изолирането на децата нарушава модела им на живот.

Това са неща, за които съм писал в миналото и моля за прошка, че се повтарям. Но вариантът „Омикрон“ ни показва, че става дума не за решаване на временен проблем, че по-скоро може да се наложи проблемите да се предефинират за неопределено време, принуждавайки ни да съживим някои защитни стъпки или да направим други, без да сме убедени в тяхната ефективност. Ние не знаем как ще изглежда следващата мутация. Може да не е толкова податлива на стъпките, които познаваме. Има учени, които твърдят, че мутациите ще станат по-леки с времето. Може и да е така, но COVID-19 е продължаващо изненадващо явление.

Досега основният акцент в битката срещу COVID-19 беше медицинският. По някакъв начин медицинските служби се превърнаха в правителство на Съединените щати. И не само там. Не смятам, че лекарите са глупави или корумпирани. Те свършиха изключителна работа. Въпреки това, болестта не бе поставена под достатъчно дългосрочен и ефективен контрол, така че под такъв контрол да бъдат поставени икономическите и социалните последици от нея. А и не е тяхна работа да вземат предвид тези последици. Тяхната работа е да представят медицински решения, независимо от социалните и икономическите разходи. И затова не може да им бъде позволено да поставят ултимативни решения, които да се приемат от държавата. Медицинските решения могат да има огромна цена, ако доведат до недостиг на основни стоки и услуги.

Писал съм за проблема с експертите и за начина, по който опитът им е движил Съединените щати след Втората световна война. Експертът познава своята област, често пъти тясна, превъзходно. Но той е обучен да не се ангажира с области, в които не е експерт. Тези, които са експерти във веригите за доставки или образованието, например, приемат решенията на медицинските експерти. Но с течение на времето стават известни непредвидените последици от приетите решения. Но тотемът се запазва – тоест „това е проблемът и ние ще направим така, както казва експертът“.

Противопоставянето срещу експертните решения се надига, но е безпорядъчно и зле обмислено. Тези, които могат да предвидят наглед непредвидени проблеми, рискуват да бъде отхвърлени като зле информиран или да бъдат демонизирани, като подкопаващи героичните усилия на експерта. Но както често се случва, експертът не може да предвиди собствения си успех. През последните няколко години на пандемията, медицинският проблем се превърна в различни немедицински проблеми.

COVID-19 е медицински проблем, който се нуждае от медицинско решение, но тъй като вирусът мутира, медиците отново налагат същите решения. „Делта“ вариантът доведе до „Омикрон“ и е вероятно да се предположи, че той ще доведе до следващ вариант, което а това от своя страна – до институционализиран медицински отговор чрез ваксини, маски и социално дистанциране, докато цената на този отговор ще се определя от социалните и икономически катаклизми .

Демонизирането може да бъде самостоятелно заболяване. Страхът и разочарованието от експертите също могат да бъдат заболяване. COVID-19 убива, но недостигът на лекарства и гладът, за които се моля да не станат реална заплаха, убиват не по-малко.