Джордж Фридман, 06.04.2021
Има много дискусии за нарастващата китайска икономика и разширяващото се международно влияние на страната. Няма съмнение, че през последните 40 години след смъртта на Мао Дзедун китайската икономика постоянно се разраства. Мао беше създал изключително беден Китай, основан на комунистическата идеология и с желанието да премахне силата на стария икономически елит, който беше съсредоточен по крайбрежието, от който се страхуваше като заплаха за революцията. Всъщност Мао се страхуваше от буржоазната тенденция към забогатяване и комфорт като предизвикателство към революцията. Той съсипа китайската икономика и в резултат на това всяко рационално поведение на китайските управници след него би родило драстичен растеж. Китай, с неговата огромна потенциална работна сила и сложна култура, неизбежно се разраства, като се освобождава от злонамерената и странна хватка на Мао.
Четиридесет години по-късно, в условията на една разумна и рационална политическа структура, Китай се превърна в една от най-големите икономики в света, отстъпвайки само на САЩ. Разликата между САЩ и Китай все още е значителна, като съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) на Китай е 70 процента от този на Съединените щати. Това разбира се не беше така преди 40 или дори преди 20 години. И все пак разликата е значителна. БВП представлява съвкупното производство на една нация и от тази гледна точка икономиката на Китай в размер на 14 трилиона долара представлява истинско чудо.
Но чудото не е това, което изглежда. Съвкупният БВП е един от измерителите на икономиката. Друг начин за измерването й е БВП на глава от населението. Този показател дава представа, макар и несъвършена, но полезна, за това как се справят китайските граждани в сравнение с гражданите на други страни. Разглеждайки икономиката като цяло, китайската е впечатляваща. От гледна точка на БВП на глава от населението нещата обаче не стоят съвсем така.
За да бъдат по-точни нещата има два начина за сравнение. Единият е чрез сравняване на разполагаемият доход на глава от населението в щатски долари (световната резервна валута), а другият начин – чрез сравняване на покупателната способност на населението (ПСН). В този случай се сравнява размерът на жилището или храната, които могат да бъдат закупени за фиксирана сума пари. На пръв поглед това е много добър начин, но той също има дефекти. Единият е, че в толкова огромни по територии държави като САЩ или Китай цената на жилищата или други стоки варира драстично. Намирането на една стойност за жилище или за безброй други неща, която да включва Сан Франциско и Литъл Рок, Арканзас е много трудно. При това стойностите могат да се манипулират по политически причини. И все пак оценката на разполагаемият доход на глава от населението и ПСН дават добра представа за реалността. По разполагаем доход на глава от населението Китай е на 59 място в света, след Коста Рика, Сейшелските острови и Малдивите. По отношение на ПСН Китай е на 73 място, веднага след Гвиана и Екваториална Гвинея.
По разполагаем доход на глава от населението САЩ се нареждат на пето място след Люксембург, Швейцария, Ирландия и Норвегия и са седми по отношение на ПСН.
БВП на глава от населението обикновено е най-висок в сравнително малки, социално и етнически хомогенни страни, изградени около финансите или производството на продукти с висока добавена стойност. САЩ са голяма държава със социално и етническо многообразие и изключително разнородна икономика. При тези обстоятелства класирането на пето място в света е значително постижение.
Класирането на Китай, съответно на 59 и 73 място дава съвсем различна картина на статута му в света. На база БВП той е победен само от Съединените щати, а на база БВП на глава от населението страната се нарежда сред най-бедните страни от Третия свят. Така че на Китай можем да гледаме както на икономическа сила от световна класа, така и на държава от Третия свят.
Възможно е да става дума и за двете гледни точки.
БВП на Китай му позволява да играе важна роля в световната икономика, както и да изгражда значителни военни способности. Една част от обществото се радва на статут, сравним с този на най-богатите американци, а другата, по-голяма част живее по-зле от населението в Гвиана или Екваториална Гвинея.
Във всички страни има неравенство.
Понякога това може да не предизвика нищо, а в други случаи – да дестабилизира страната.
Китай създаде огромна и значителна икономика. Една част от обществото, което е част от крайбрежния елит, управляващ международната търговия, банковото дело и инвестициите или което е част от военно-промишления комплекс, живее живот донякъде сравним със съответните еквиваленти в Съединените щати. За разлика от голямото мнозинство от вътрешността на страната, което води живот от порядъка на този в Екваториална Гвинея. Малко американци живеят по този начин, въпреки че и в щатите могат да бъдат намерени такива.
БВП на глава от населението е относително число. Но ни позволява да видим как една нация се сравнява с другите, каква е степента на неравенство, как и къде се концентрира богатството, и какви са последиците от живот, далеч под средния доход на глава от населението. В случая с Китай съществува, понякога трудно забележима, масова общност подобна на тази в Третия свят. В САЩ, също изпълнени с неравенство, изключените от достъпа до богатство все още живеят живот в контекста на „американската мечта“ или поне не живеят населението в Екваториална Гвинея.
Държава, в която БВП е концентриран във високотехнологични или финансови ресурси, може да бъде значителна сила в света. Рискът е от социални вълнения сред изключените от достъпа до богатство. Не трябва да забравяме, че когато Мао се проваля с Шанхайското въстание, повежда Дългия поход на комунистите към вътрешността на страната, за да събере селска армия от изключени от достъпа до богатство, и след това използва тази армия, за да свали режима, който обвинява за мизерията.
Си Дзинпин добре познава историята на страната си и публичните репресии срещу някои от най-богатите в Китай имат за цел да демонстрират ангажираността на китайската комунистическа партия с бедните.
Въпросът е дали може да направи повече от това, без да повреди машината, създала съвкупния БВП на страната му.
Може да греша в спекулациите си относно естеството на неговите действия, но е факт, че Китай създаде богатство, равностойно на най-доброто в света, и бедност, сравнима с най-лошата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар