Разговор на Анна К. с Андрей Пионтковски за военната ескалация в Русия, 12.04.2021 г.
-Наблюдаваме ескалация на ситуацията в източната част на Украйна. Руските войски на границата демонстративно изграждат групировката си. Какви според вас ще бъдат следващите стъпки на Путин? Има ли план? Това само демонстрация на сила ли е или опит за завземане на нови територии?
-Много експерти твърдят, че всички тези действия са просто операция за изнудване, заплахи, демонстрация на сила, както по отношение на Украйна, така и на САЩ. С готовност бих се съгласил с тази гледна точка, защото другият отговор е твърде страшен - подготовка за истинска мащабна война.
Но ако кажем, че това е операция за сплашване с цел шантаж, тогава трябва да отговорим в какво се състои шантажа? Какво точно иска Путин от Украйна и САЩ, за да се успокои и да спре цялата тази истерия?
Факт е, че това не е просто желание за завземане на нови територии, например разширяване на ОРДЛО (Обособени райони от Донецка и Луганска области – бел.моя) до границите на двете области. Това не е граничен конфликт, както например този между Индия и Пакистан, където спорят за разделянето на Кашмир. Такъв конфликт може да бъде, ако не разрешен, то някак си замразен. Но Путин се интересува от цяла Украйна. В крайна сметка, OРДЛO е важен за него не сам по себе си, а като инструмент за завладяване на цяла Украйна. Неговата стратегия е да легализира този военно-терористичен плацдарм на Русия, без да променя нищо в него, като държи там два армейски корпуса, всемогъщите руските специални служби, подземията за мъчения на патриоти на Украйна. Легализирането на OРДЛO в правното и политическо поле на Украйна, ще я принуди да промени Конституцията си, да вкара този раков тумор вътре в себе си и по този начин ще я унищожи като независима държава.
Проблемът на Путин с Украйна не е претенция за някаква част от нейната територия.
Украйна е екзистенциален проблем не само за Путин, но и за целия имперски „елит“, беснеещ по телевизионните канали. Самото съществуване на независима Украйна е неприемливо за Москва.
-Доколко това е реалистично?
-Това е абсолютно нереалистично. Да кажем, че победи украинската армия, окупира Киев, Лвов, окупира територията на Украйна. Как ще поддържа властта на тази територия?
А спорът му със САЩ се крие във факта, че той изисква за себе си така наречената нова Ялта – съгласието на САЩ, че цялото постсъветско пространство е зона на изключително доминиране на Руската федерация и Путин може да прави каквото си иска в това пространство. Той никога няма да получи подобно съгласие от американската администрация. Що се отнася до Украйна, министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин и президентът на САЩ Джо Байдън увериха украинските си колеги в последните телефонни разговори, че САЩ никога няма да признаят тези претенции на Путин и че Украйна няма да бъде сама пред лицето на руската агресия.
Сред експертите има една популярна метафора – Путин играе играта „слабак“. През 60-те години на миналия век имаше такава игра сред американската златна младеж – две коли тръгват една срещу друга и слабакът в последните метри отстъпва, завивайки. Оказа се обаче, че нито украинският „слабак“, нито американският „слабак“ имат намерение да отстъпват. Украйна няма да се откаже от суверенитета си, а САЩ няма да се съгласят на нова Ялта.
Путин се заигра с шантажирането и попадна в задънена улица. Сега трябва или да спрете безумната истерия и да прекрати шантажа, признавайки се за „слабак”, или да тръгне на самоубийствена за режима ескалация.
Струва ми се, че най-вероятно Путин и обкръжението му ще изберат военна ескалация и освен това съдбоносното решение вече е взето. Всички те страдат от имперска лудост и в известен смисъл се държат като най-добрите ученици на Бжежински, който веднъж беше казал, че с Украйна Русия все още може да се смята за империя, а без Украйна империята я няма.
Вече две седмици се провежда интензивна пропагандна атака в духа на нацисткия Глайвиц – разпнати момчета, нова Сребреница на територията на Донбас. А през последните дни от различни региони на страната започна да постъпва тревожна информация за мобилизирането на болници и морги в случай на военни действия. И накрая, в събота в OРДЛO беше хвърлен десант от хиени-военни кореспонденти, за да отразява правилно предстоящите събития.
-Европейското командване на въоръжените сили на САЩ повиши нивото на наблюдение на ситуацията. Освен наблюдението, какви действия могат да последват, ако Русия действа по-агресивно?
-Остин съобщи за това много ясно и Байдън потвърди думите му на следващия ден. Прочетох изявлението на Остин на уебсайта на Пентагона, и то беше доста по-категорично от това, което видяхме в украинското прессъобщение: „Ние, САЩ, няма да позволим руската агресия. Украйна няма да бъде оставена сама."
Не става въпрос само за съчувствието на САЩ към справедливата борба на украинския народ срещу агресора. Ако ставаше въпрос само за съчувствие, тогава човек можеше да се ограничи до загриженост, да нарече Путин отново убиец и да не прави нищо друго, както се случи през 2008 г. в Грузия и през 2014 г. в Украйна през 2014 г. Но този път говорим за основните проблеми със сигурността на самите САЩ.
Ако след 7 години убеждаване и преговори, форуми и формати, агресията на Путин продължи безнаказано, това означава пълен колапс на системата за сигурност в Европа и че Путин вече може да прави каквото си иска на този континент. Да се разхожда из европейските страни, сякаш е в собствения си апартамент. Следващите, естествено, ще бъдат балтийските държави, като акт на „обединение на разделения руски народ“.
Ако Путин успее да демонстрира пред всички слабостта на САЩ в Европа, тогава позициите на САЩ в Азия ще бъдат веднага нулирани. Ще бъде създаден стратегически вакуум, който ще отвори благоприятни перспективи пред Китай, за да осъществи агресивните си планове. Да се позволи на Путин демонстративно да постигне успех на агресията си в Украйна би означавало оттегляне на САЩ и Запада като цяло от световната история.
Руските власти са информирани за реакцията на САЩ на възможна руска агресия. Джейк Съливан говори с Патрушев. Разговорът вероятно го е впечатлил до степен, че на следващия ден Патрушев внезапно се появи на руските екрани и заскимтя, че го заплашват.
Предприетите мерки ще бъдат предимно с икономически характер. Това вече не са икономически санкции, а цялостна икономическа война. На първо място, изключването от SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication, Общност за глобална междубанкова финансова телекомуникация, вид платежна система – бел.моя), петролното ембарго и арест на „руските трилиони“ (активи на руския елит под юрисдикция на САЩ). Техният ефект ще бъде разрушителен както за руската икономика, така и за обичайния начин на живот на управляващата клептокрация.
Що се отнася до военната сфера, всичко ще бъде направено, с изключение на едно – американските дивизии няма да бъдат изпращани Източна Украйна. Ще бъдат предоставени съветници, инструктори, всякакво най-модерно въоръжение и това вече се прави. Американски миноносци навлизат в Черно море. Подобни стъпки ще предприеме и Турция, американски съюзник в НАТО.
Путин сам се вкара в този капан, упорито настоявайки за собственото си тълкуване на споразуменията от Минск. През първата година от президентството на Зеленски изглеждаше, че Украйна се движи по пътя на капитулацията, признавайки фактическо присъединяване към ОРДЛО. Всичко това приключи през март миналата година, когато Андрей Ермак (род. 1971 г., юристи, ръководител на офиса на украинския президент, член на Съвета за национална сигурност и отбрана – бел.моя) подписа със своя куратор Дмитрий Козак (род.1958 г., зам.председател на администрацията на руския президент – бел.моя) поредния и най-скандален съвместен протокол за консултативен съвет, някаква съвместна горна камара на ОРДЛО и Украйна. Този протокол бе отхвърлен от възмутеното гражданското общество и от този момент нататък позицията на най-висшата украинска власт все повече започва да се формира не от предателя Ермак, а от колективния украински Манерхайм (Кулеба, Данилов, Резников). Украйна най-накрая отхвърли наложения й план за унищожаване на украинската държавност чрез въвеждането на рака ОРДЛО в тялото й. В отговор военните престъпници Путин и Козак започнаха открито да заплашват Украйна с унищожение в хода на мащабна военна агресия.
-Според последните социологически проучвания все по-малко хора се доверяват на Путин. До каква степен агресивната му политика може да повлияе на рейтинга му?
-Няма да има абсолютно никакъв „патриотично-шовинистичен кримнашистки” ефект (от „Крим е наш” – бел.моя),. Освен това се планира голяма война с неизбежните големи жертви. Нека ви напомня, че през 2014 г., по време на хибридната война, информацията за понесените загуби в Донбас, стана най-голямата тайна в Русия. Лев Шлосберг беше преследван затова, че в Псков направи тази информация публична. И от тази гледна точка военната ескалация е безумна и самоубийствена. Загубите ще предизвикат недоволство дори сред днешните лоялни граждани.
Въпреки това ми се струва, че режимът на Путин е в опасно наркотично опиянение от собствената си демагогия.
Когато гледам хора, които говорят по руски канали, виждам, че те вече вярват в глупостите, които говорят. Какво искаме от Патрушев, Путин, Золотов? Те не са супермени, а много ограничени дребни чиновници, израснали от бандитския Петербург.
-Съществува усещането, че властите са се примирили със санкциите, прекъсването на отношенията с европейските държави на фона на Украйна и отравянето на Навални. Действията им сега са игра „ва банк”. Изглежда държавата е готова да спусне отново желязна завеса. Или всички тези действия показват агонията на режима? Какво мислите за това?
-Все още няма нито един изстрел, само слухове, а доларът пада на борсата. В случая с Желязната завеса няма да има борси, всички обменни бюра ще бъдат затворени. Това е икономическа катастрофа, в която режимът няма да оцелее. Но имперската идея, която завладя по-голямата част от елита – да доминира в постсъветското пространство – е толкова силна, че тласка режима към абсолютно самоубийствена стъпка.
-Защо тогава режимът прави тази стъпка?
-Путин се надява на европейския фактор, лично на Макрон. Струва ми се, че сметките на Кремъл са следните: войната започва с удар по украинските войски и за кратко време Кремъл постига някои осезаеми териториални успехи. Например, превзема Мариупол, придвижва се до Азовското крайбрежие, овладява Херсон и установява контрол над Северно-кримския канал. И на сцената изскача Макрон. Дори не е нужно да се споразумяват с него, това е типично поведение на френските президенти. Франция загуби статута си на световна сила по време на Втората световна война и оттогава всички френски президенти са заети да имитират величието на Франция. Саркози излезе с лист хартия за мира през 2008 г. След това направи важна услуга на Путин. С мирно споразумение той консолидира и узакони руските териториални завоевания.
И така, Макрон прибягва до Кремъл, Киев, Вашингтон, опитва се да ги убеди в своята миротворческа мисия и постига някакво примирие под най-забележителния лозунг „спрете кръвопролитието“. По този начин той затвърждава новия териториален успех на Путин и наказанието му за непокорната Украйна. Част от това мирно споразумение ще включва отказа на американците да наложат адски санкции. Струва ми се, че Путин си прави подобни сметки.
При това той разчита и на един човек в администрацията на Байдън, а именно г-н Кери, бивш държавен секретар. Наскоро Лавров посети Китай и Индия. След като американците предупредиха режима от SWIFT, Лавров веднага отиде в Китай, за да обсъди с колегите си как Китай може да спаси Москва. Там по време на пресконференцията той зададе риторичен въпрос: „не трябва ли, скъпи другари, сами да изоставим SWIFT и всяка друга парична платформа, базирана на щатския долар?“. След това отиде в Индия и съвсем случайно се оказаха в един хотел с Кери. Срещата им се състоя, на която Лавров се опита да активира стопроцентовия капитулант, когото вече беше успешно манипулирал като доминиращ самец през 2012-2016.
Мисля си обаче, че никакви макроновци, кериевци и ермаковци, няма да помогнат на Путин. И на 11 април турският президент Ердоган ме убеди в това с изключително приятелското си изявление по адрес на Украйна и неочаквано враждебно към Русия на срещата си с президента Владимир Зеленски в Анкара.
Циничният и пресметлив Ердоган никога не би се осмелил да предприеме тази „антируска атака“, ако не знаеше със сигурност, че Путин вече е „претеглен и не тежи много“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар