ИЗПИРАНЕ НА ИСТОРИЯТА

 

Нещото, прието да се нарича „политическа коректност", не служи на справедливостта.

Михаил Пожарский, 12.03.2021 г.

Авторът, р. 1984 г. е  известен руски блогър, в миналото с ултрадесни възгледи, а днес привърженик на идеите на либертарианството.

Съвсем неотдавна Netflix излъчи поредицата „Бриджъртън“, в която чернокожи актьори изпълняваха роли на герои от британската аристокрация от 19-ти век, включително и на кралицата. Като изключим горният факт, сериалът бе обичайната скучна американска мелодрама.

Оттук започнаха и обичайните спорове, подобно на тези за чернокожите Ан Болейн или Анна Каренина. Противниците настояваха за „реализъм“. А официалната позиция на прогресивното човечество беше, че според тях през 19 век, хората след 40-годишна възраст са били с прогнили зъби и набръчкани лица, така че в поредицата изобщо не става дума за реализъм, така че защо да не играят и чернокожи актьори.

Позицията е разумна. Ако си спомняте, и в други случаи вълните на възмущение са били излъчвани от приблизително същия ъгъл – например, когато Скарлет Йохансон (американска актриса и певица – бел. моя) изигра ролята на Мотоко Кусанаги (име на японска анимационна героиня – бел. моя) във филма Ghost in the Shell (американски научно-фантастичен екшън филм от 2017 г. – бел. моя). Това се нарича whitewashing (варосване). Въпреки, че според сюжета, Кусанаги е киборг, чиято расова идентичност е второстепенна.

Като цяло е ясно, че май нещо ни будалкат.

...

До тук добре, интересното е друго. Някой от левия фланг казал ли е ясно, че случващото се е буквално „изпиране на историята“? Великобритания през 19-ти век е общество, в което вече няма робство, но то е доста расистко настроено. Това е една от характеристиките на епохата. Англия през 16 век кралицата не може да бъде от друга раса. И това също е една от характеристиките на епохата.

...

И за да станат нещата ясни, нека си представим филм за САЩ преди премахването на робството. Белият Мадисън (Джеймс, 1751-1836 г., четвърти президент на САЩ – бел. моя). заедно с чернокожия Джеферсън (Томас, 1743-1826 г., трети президент на САЩ – бел. моя), и двамата собственици на роби, подписват Декларацията за независимост, а 50 години по-късно – както бели, така и чернокожи актьори играят ролите на представители на елитите от южните щати. Изглежда, че в случая дори и най-глупавите прогресисти ще трябва да усетят, че „нещо не е наред“. В случая с „Бриджъртън“ имаме буквално същото, просто не е толкова изразено.

...

И всичко това е един пример за това как нещото, което обикновено се нарича „политическа коректност“, служи не за установяване на справедливост изобщо, а по-скоро за замъгляване на несправедливостта.