НЯКОИ ИЗВОДИ ОТ ВЪОРЪЖЕНИЯ КОНФЛИКТ В КАРАБАХ ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 2020

 

Андрей Флоров, кандидат на историческите науки, експерт на Руския съвет по международни отношения.

Анастасия Тинянкина, лаборант в Творческата лаборатория „Училище за млади журналисти“ към Института за държавна служба и управление – Руска академия за народно стопанство и държавна служба.

Списание „Русия в глобалната политика, брой 2., 01.03.2021 г.

Есенната война през 2020 г. в Карабах между Армения и Азербайджан, известна още като операция на азербайджанската армия „Железният юмрук“, се превърна в едно от най-драматичните събития на и без това трудната година. Информацията, която се появи след подписването на примирието, ни позволява да направим някои изводи за конфликта като цяло. В тази публикация авторите анализират характеристиките на карабахската война [1].

Не беше това, което очаквахме

Конфликтът се отличаваше с безпрецедентна за съвремието скоротечност. На азербайджанската армия бяха нужни 44 дни (ако вземем предвид датата на официалния край на войната на 9 ноември 2020 г.), за да унищожи практически почти цялата военната инфраструктура на арменците в Нагорни Карабах и да постави наличните сили там на ръба на пълна поражение. Това беше още по-изненадващо, тъй като ставаше въпрос за сблъсък на две съпоставими, а освен това Армения се подготвяше за война през последните 25 години.

Конфликтът се оказа много кървав – загубите на страните са съпоставими със загубите по време на горещата фаза на конфликта в Донбас, продължил почти една година (според публикуваните в момента данни, загубите на украинската армия възлизат на 2576 единици бронирани машини, от които 391 са безвъзвратни загуби – бел. авт) [2]. Известните данни за загуби на страните в карабахския конфликт са показани в таблица 2.

Фактът, че страните воюваха без прякото участие на трета страна, също може да се нарече особен (въпреки преобладаващото мнение за участието на турските военни в конфликта, до февруари 2021 г. не са се появили преки доказателства за това – бел. авт.). Разбира се, на страната на Азербайджан и Армения, под една или друга форма действаха съюзници. Но ако руските действия бяха ограничени до спешни доставки на оръжие, тогава турските военни бяха задействани „хибридно“ – от щабовете и от собствената им територия, въпреки че този въпрос остана един от най-противоречивите. В същото време и двете страни активно използваха чужденци директно – в случая с азербайджанската армия това бяха протурски бойци от Либия и Сирия, етнически арменци – жители на други страни, които се бориха за арменската армия. Тяхното участие не беше толкова голямо, въпреки това войната в Карабах продължи традицията от последните години, характеризиращи се с активно присъствие на чужденци на бойните полета (частни военни компании, наемници, доброволци и т.н. – бел. авт). Обърнете внимание, че сирийските бойци за войната в Карабах са вербувани от турската специална служба MИT, която е използвала същата схема за изпращане на военен персонал от Сирия в Либия [3].

Отличителна черта на конфликта беше и пълната му внезапност. Очевидно е, че никой не очаквал развитието му в такава форма. Това е твърде любопитно, тъй като имаше „фалстарт“ на 12 юли 2020 г., когато 11 военнослужещи от азербайджанската армия, вкл. генерал-майор Полад Гашимов и четирима арменски войници бяха убити в района на Тавуш на границата между Армения и Азербайджан [4]. Но това не доведе до някакви последствия. За 25 години в граничната зона всички бяха свикнали с подобни неща.

Въз основа на мащаба на азербайджанската операция може да се предположи, че нейната разработка е започнала не по-късно от 2019 г. Очевидно подготовката е приключила до пролетта, след което Баку е изчаквал подходящия момент. Въведени са безпрецедентни мерки за стратегическа маскировка на плановете, дезинформация и най-строгата цензура на каквато и да е информация от граничните региони, чийто апотеоз са съвместните азербайджанско-турски учения през юли-август. Те направиха възможно безболезнено прегрупиране на войските, „скриване“ на отделни части и формиране на ударни групи в граничната зона. Гореспоменатите събития през юли също играха в полза на азербайджанската страна, което, макар и да завършиха със загуби в офицерския състав, позволи за известно време да бъде вниманието от основния план. Най-вероятно последните приготовления са извършени буквално в навечерието на началото на операцията, което даде възможност да се сведе до минимум възможни течове на информация, както и да се запазят в тайна истинските планове.

Армения не е разполагала и не разполага със средства за космическо и авиационно разузнаване за проследяване на такава подготовка. Вероятността да получи такава информация от Русия съществува, но е ниска. По очевидни причини е нереалистично да се оценят способностите на арменската агентура. За азербайджанските военни, задачата за поддържане на контраразузнавателния режим е опростена от епидемията от коронавирус, поради което мобилността на населението е ограничена в страната от пролетта. Това намалява риска от нежелана среща с колони с военна техника на марш.

Войната показа важността на дългосрочното планиране и създаване на запаси от материално-техническо оборудване и въоръжение, тъй като разхода на боеприпаси и от двете страни е много висок.

Невъзможно е да не се признае стратегическото значение на официално гражданската азербайджанска товарна авиокомпания Silk Way Airlines [5], чиито тежки транспортни самолети, Boeing 747 и Ил-76TД/MД, извършвали превози от Израел, Турция и Грузия от първия до последния ден на конфликта. Възможностите на Армения в областта на въздушния транспорт са много по-ограничени, но и там основната тежест пада върху гражданските самолети на чартърните компании (Atlantis European Airways и Klas Jet – бел. авт.) [6]. Може да се предположи, че те са превозвали предимно извънгабаритни товари,  изключение на Ил-76 и боеприпаси. Общият брой на полетите в интерес на азербайджанското министерство на отбраната може да се изчисли на не по-малко от 100–150, а за арменската страна - едва на около 50.

Победата на безпилотните летателни апарати

Една от най-обсъжданите характеристики на конфликта е използването от Азербайджан на безпилотни летателни апарати. В действителност на Баку се отдаде да създаде в Нагорни Карабах безпилотна разузнавателна и ударна група, която даде възможност за непрекъснато наблюдение, разузнаване и събиране на информация, както и огнево въздействие по противника [7]. Това се случва за първи път на територията на бившия СССР, а и в света подобни прецеденти са спорадични. Това е и резултатът от дългосрочното обучение на азербайджанското ръководство, което активно развива безпилотни самолети през последните десет години. Основният партньор по този въпрос е Израел, който не само предоставя БПЛА от различен тип и лиценз за тяхното производство (Orbiter-1K/Zerbe-1K, Aerostar, Orbiter-2M и Orbiter-3 – бел. авт.), но и  помогна за създаване на електронна карта на Нагорни Карабах от компанията Elta Systems [8].

Таблица 1.

Покупки на БЛА от Израел

(без отчитане на лицензионното производство)

 

Източник: Boquet J. La doctrine antidrones des armees francaises//Air&Cosmos, № 2718, P. 24 (дата на посещението 08.02.2021).

Ако сътрудничеството с Израел не е особено скрито, то използването на турския БЛА Bayraktar TB2 по време на конфликта се превърна в сензация и предизвика множество спекулативни разговори, че в действителност те са експлоатирани от турски военни [9]. Не изключваме, че договорът с Турция е могъл да бъде подписан много по-рано от юни 2020 г. (когато се смята, започнаха преговори по него – бел. авт), а азербайджански специалисти да са обучени в Турция без това да се огласява публично. Операторите и безпилотни летателни апарати са прехвърлени в Азербайджан непосредствено преди началото на войната, за да запазят самия факт на тази сделка в тайна и да не насочат вниманието на арменската страна към увеличените възможности на Баку в областта на безпилотните самолети. Общият брой на БЛА, получени от Турция, едва ли превишава десет единици.

Опитът от използването на БЛА в Карабах беше наречен почти революция във военното дело. Всъщност Азербайджан активно използва разузнавателни-ударни БЛА и баражиращи боеприпаси, турско и израелско производство, които унищожиха значителна част от арменската тежка техника, вкл. почти 90% от танковете) [10]. Това напомня на ситуацията със загубата на бронирани машини от сирийската армия след началото на турската офанзива в Идлиб през февруари 2020 г., по време на която почти 100 процента от сирийските самоходни артилерийски части бяха унищожени от безпилотни летателни апарати. [11]

Не си струва да се преувеличава този със сигурност впечатляващ успех. На съвременните средства за поразяване бяха противопоставени остарелите системи за противовъздушна отбрана, създадени от Съветския съюз, създадени, за да унищожават напълно различни цели, да не говорим за факта, че доста от системи за противовъздушна отбрана ЗРК „Оса-AK“ са закупени от Йордания и липсват данни в какво състояние са. Освен това арменската страна в Карабах практически не разполага със съвременни средства за електронна война. Не е осъществена всеобхватна борба с базите за разполагане на БЛА и наземни центрове за управление, което също се отразява на ефективността на азербайджанското въздушно настъпление.

Използването на военна хитрост под формата на безпилотни самолети Ан-2 като примамки само влошава ситуацията, като активира арменската система за ПВО и ускорява унищожаването на идентифицираните обекти за ПВО с масивни удари с безпилотни летателни апарати. Арменците не разполагат с модерна ешелонирана система за ПВО, не използват пилотирани самолети, не атакуват пунктовете за управление и азербайджанските летища. При тези условия унищожаването на системите им за ПВО е въпрос на време ..

Трябва да се отбележи ограниченото използване на пилотирани самолети за нанасяне на удари по наземни цели. Арменската страна със сигурност губи щурмовака Су-25 без въздействие от противника на врага и вертолет Ми-8. Азербайджан също губи и хеликоптер Ми-8 и самолет Су-25, които са свалени от арменската ПВО (съвпадение е удивително! – бел. авт.) [12]. След войната има съобщения, че пилотираните самолети на азербайджанските ВВС са извършили над 600 самолети по време на операцията „Железният юмрук“, но все още не е ясно как са били разпределени. [13]

Действията на БЛА не могат да бъдат отделени от активното използване на специални сили, както и на ракетно-артилерийски части. БЛА се използват за разузнаване и целеуказване предоставяйки на командването на азербайджанската армия информация в реално време. Арменците започват да използват БЛА за разузнаване едва на последния етап на конфликта, но вероятно те отстъпват от тези на противника по отношение на автономност и евентуално по отношение на характеристиките на оптико-електронните системи за наблюдение.

Благодарение на тази информация действията на диверсионно-разузнавателните групи са изключително ефективни. Предполага се, че именно те са отговорни за повечето успешни засади и операции на оперативно-тактическо ниво. Например, смята се, че Шуша е превзет толкова бързо и практически без загуби поради факта, че азербайджанските специални сили са успели да преодолеят планините и да стигнат до самия град, без да пробиват укрепителната линия. Съответно техните арменски колеги имат редица успешни засади и завземания на азербайджански позиции, както и целево обозначаване на собствената си артилерия, което се оказа единственото средство, способно ефективно да забави офанзивата на азербайджанската армия.

Полето на информационната война се превърна в необичайна област за приложение за БЛА.

Повечето от победите на азербайджанската страна са илюстрирани с кадри от БЛА, потвърждаващи истинността на събитията. В преобладаващото мнозинство от случаите арменската страна се задоволява със снимки от мобилни телефони от много голямо разстояние, което не позволява не само да се правят заключения относно идентифицирането и последващото унищожаване на целта.

Нови задачи пред военното планиране

Войната за пореден път показа важността на пълноценните инженерни укрепления и маскировка в контекста на все по-широкото използване на БЛА и, както във въпросния конфликт, значението на въздушното надмощие на една от страните. Очевидно през 21-ви век по-слабата страна може да разчита на мрежа от подземни укрития и капонири за танкове и артилерия, които могат да минимизират загубите от леки безпилотни самолети, чиито боеприпаси нямат необходимата мощност. Това изисква значителни разходи за материални, човешки и времеви ресурси, но, както показва опитът на паравоените формирования в Близкия изток и Афганистан, това не е неразрешима задача. В същото време развитите укрепления на арменците на север, разчитайки на инфраструктурата на съветската армия, не позволиха на азербайджанците да настъпят в тази посока. Впрочем щурм или пробив на тези укрепления не е имало.

Относителната неефективност на оперативно-тактическите и тактическите ракетни системи беше изненада. Ракетните пускове, въпреки тяхната масовост от гледна точка на стандартите на този краткотраен и ограничен конфликт, не бяха в състояние да решат нито оперативни задачи, нито да сплашат цивилното население. Имаше случаи на успешно поражение на военни цели, но те не променяха коренно ситуацията, освен това водеха до  значителен разход на обучен персонал, ресурси, материали и т.н. Кано минимум една пускова установка  от арменския комплекс Р-17 „Елбрус“ е била ударена от безпилотник, който изглежда като символ на преход от оперативно-тактическите комплекси към БЛА.

Могат да се направят определени изводи относно развитието на военните технологии. За пореден път възниква въпросът за относително евтина система за противовъздушна отбрана с евтин и голям боекомплект боеприпаси, за които основната цел е „роякът“ от БЛА. В боекомплектът на такава система трябва да имат поне тридесет ракети, системата да е допълнена с двойка зенитни оръдия, собствена система за електронна война, както и възможност за автономна работа в автоматичен режим за намаляване на загубите. Комплексът трябва да е модулен, и да може да се монтира както на колесно, така и на верижно шаси.

Ефективна мярка за намаляване на загубите в личен състав би била оборудването на всички превозни средства на предната линия с бронирани кабини или капсули, които осигуряват защита дори в случай на пряко попадение. Оборудването на тези превозни средства със система за лазерно предупреждение и противодействие би намалило значително ефективността на авиационните оръжия с лазерно насочване. Същото важи и за танковете и артилерийските системи.

Политически уроци

Друга важна характеристика на конфликта се крие в политическото поле Русия успешно действа като миротворец, след като успя да спре конфликта и да раздели страните. В известен смисъл тя дори стана неволен участник в конфликта, няколко часа преди официалното прекратяване на огъня, като загуби боен хеликоптер Ми-24П, екскортиращ конвой на територията на Армения на границата с Нахичеванския автономен регион. В резултат на това стана възможно да се накарат Армения и Азербайджан да седнат на масата за преговори, както и да се постигне разбиране от страна на Турция и Иран.

.….(частта с оценките на Путин и Ердоган за регулиране на конфликта е пропусната – бел. Н.К.).

Армения се готвеше за война, но за съвсем различен тип война. И от политическа гледна точка го доказа.

Въпреки формалното разделение на „Арцахската отбранителна армия“ (армията на Нагорни Карабах – бел. Н.К.) и на арменската армия, продължаваше да съществува илюзията, че те са единен военен организъм. Но Карабахският фронт практически не почувства помощта на Ереван, чиито усилия през последните години бяха насочени към закупуване на модерна военна техника. Всичко обаче беше ограничено до сръбски леки оръжия и боеприпаси, както и автомобилен транспорт и отделни системи за ПВО и ПЗРК.

Докато от противоположната страна (Азербайджан – бел. Н.К.) се наблюдаваше целенасочено и дългосрочно военно планиране и развитие, подчинено на конкретна задача и операция.

Таблица 2

Загуби на Армения и Азербайджан в Карабахския конфликт септември-октомври 2020 г.

(със съкращения)

А) Армения

Б) Азърбайджан

Източник: сайт Oryxs Blog. URL: https://www.oryxspioenkop.com/ Забележка: в загубите не са отчетени минохвъргачките, ПТРК, БЛА и баражиращите боеприпаси на Азърбайджан, поради невъзможност да се оценят достоверно причините за тези загуби.

Войната в Карабах беше първият конфликт от много години насам на приблизително равностойни противници. Той има редица уникални характеристики, които заслужават най-внимателно проучване и размисъл. Важно е, че различните иновации както във военната техника, така и в методите за нейното използване бяха  използвани на едно място и едновременно.

Тоест имаше един вид „ефект на iPhone“, когато компилирането на отделни, вече съществуващи разработки позволи да се създаде нов продукт.

Не може да се изключи, че някои от характеристиките, които описахме, ще станат неразделна част от конфликтите през следващите години. И по много причини именно Русия би трябвало да се интересува най-много от обективния анализ на тази война.

Бележки (както са дадени в оригинал)

[1]  Из имеющихся на данный момент публикаций на русском языке о боевых действиях в ходе карабахского конфликта наибольшей полнотой, на наш взгляд отличаются статьи Алексея Рамма в издании «Независимое военное обозрение». Аспект о действиях БЛА отражён в работе: Новичков Н., Федюшко Д. Боевое применение беспилотных аппаратов в Нагорном Карабахе. М.: ООО «Статус», 2021.

[2]      Михайлова Д. Потери украинской бронетехники в ходе АТО в 2014-2016 гг. // Livejournal, 2020. URL: https://diana-mihailova.livejournal.com/4505379.html

[3]      MIT installs its Syrian proxies in Nagorno Karabakh // Intelligence online, 2020.

[4]      Атасунцев А., при участии Химшиашвили П. Армения и Азербайджан вернулись к «горячему» переделу территории // РБК, 2020. URL: https://www.rbc.ru/politics/15/07/2020/5f0d9a2e9a794710bed2f0c9

[5]      Парк компании состоит из одного Ил-76МД, семи Ил-76ТД, двух Ил-76ТД-90SW, пяти Boeing 747-400F, пяти Boeing 747-8F.

[6]      Парк авиакомпании Atlantis European Airways состоит из трёх Airbus A320-200, одного Boeing 737-500 и одного Ил-76; Klas Jet – из семи Boeing 737-300/500.

[7]      Новичков Н., Федюшко Д. Боевое применение беспилотных аппаратов в Нагорном Карабахе. М.: ООО «Статус», 2021. С. 78.

[8]      Baku wins intelligence war thanks to Israeli contracts // Intelligence online, 16.12.2020.

[9]      См., например: Кузьмин Ю. Турецкие БЛА и Карабахский конфликт // Авиация и Космонавтика, 2021, №1. С. 56.

[10]    Для сравнения – в ходе боевых действий на востоке Украины 45 процентов бронетехники было уничтожено действиями артиллерии, еще 13 процентов – минами и фугасами. Правда, там почти не применялась авиация.

[11]    Подсчитано на основе данных ресурса Lost Armour. URL: https://lostarmour.info/syria/

[12]    Лямин Ю. Вторая Карабахская война // Экспорт вооружений, 2020, №5. С. 14.

[13]    Полковник Нудиралиев направил падающий самолет на скопление армянских солдат // Haqqin.az, 2020. URl: https://haqqin.az/news/197133?fbclid=IwAR0d6psMoxzDAlawcyZis60nIOMacuEtFgygFKG5cfa9XXfu8k8sOhAcCSw

[14]    Путин назвал авторов текста заявления по Карабаху // ТАСС, 22.11.2020.

[15]    Цитата по: Замахина Т. Путин: Эрдоган держит слово, хвостом не виляет// Российская газета, 2020. URL: https://rg.ru/2020/12/17/putin-erdogan-derzhit-slovo-hvostom-ne-viliaet.html.