ПУТИН ИЛИ НАВАЛНИ

 От блога на Леонид Гозман, 20.02.2021

Авторът

Решението на съда, което не е решение на съд, а на висшата власт, беше абсолютно очаквано. За властта е по-важно да покаже колко е силна   и в името на това тя е готова на всичко ​​– на изолация, на санкции, на по-нататъшен спад в жизнения стандарт и заплаха за сигурността на страната в името на собствените й момчешки представи. Позицията й по отношение на Навални е продиктувана изключително от емоции, абсолютно контрапродуктивна е и работи не само срещу всички нас, но дори и срещу личните си интереси. Когато гневът, негодуванието и омразата замъгляват очите ви, не трябва да очаквате разумни решения. Но всичко това е ясно отдавна. Както и факта, че нямаме съд.

Ние чухме последните думи на Навални! Това беше брилянтна реч. Това беше реч на президент. Не случайно той говори за Бог и  каза, че при него властта ще се основава на морални норми. Всъщност каза това, за което трябва да е отговорен президентът на всяка нормална държава –  за продължителността на живота, за образованието и т.н. Тоест Навални се е отдръпвал от изключително негативния дневен ред – борба с корупцията и други нарушения, както и от чисто идеологически идеи – свободата. Той започна предизборната си кампания и я започна отлично.

Аз, разбира се, не зная как е била подготвена речта му? Дали е писана в Германия или в килията? Помагал ли му е някой или сам е подготвил всичко? Във всеки случай, от начина, по който я произнесе, е очевидно, че това сега са неговите идеи, неговата програма.

Той, ако не се решат да го убият – а те могат и той го знае! – ще преодолее всичко. Всичко е по Ницше – знаейки „в името на какво“, да преодолява всяко „как“. А той знае в името на какво!

Предизборната кампания започна. Съвсем различна от кампаниите в други страни – първата стъпка на кандидатът беше последната му дума пред съда, преди да се отправи към колонията (трудово-изправителни лагери, разновидност на класическите затвори в РФ, в която изтърпяват присъдата си лишените от свобода за престъпления, извършени по невнимание, или лица, осъдени за първи път за леки или средно тежки престъпления – бел.моя).

Не зная дали ще бъде добър президент. Бих искал президент на моята държава да бъде Егор Гайдар. Но сега има само две имена – Путин и Навални. Както в Южна Африка имаше Де Клерк и Мандела, а в Полша - Ярузелски и Валенса. С Путин попаднахме в задънена улица, изпаднахме в лъжи и разпадане. Путин е смъртта. 

С Навални може би ще има много проблеми и грешки. 

Но Навални днес – това е надежда и живот. 

Желая му успех!