Тактически способи за използване на батальонната бойна група в операциите и влиянието им върху логистичното осигуряване.
Автори: Николай Колев и Красимир Костадинов
Според доктриналните схващания група създаването на батальонни бойни групи се приема като сериозно предизвикателство към Сухопътните войски на страната. То се разглежда като адекватен отговор на стратегическото преосмисляне за бъдещото развитие на Алианса и за изграждане на способности за ефективно изпълнение на новите задачи, произтичащи от динамичната среда за сигурност. Авторите на документа приемат, че посоченото тактическо формирование може да отговори на предизвикателствата на вероятните оперативни сценарии - гарантиране на националния суверенитет и независимост и защита на териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО при активиран чл. 5 от Вашингтонския договор, поддържане на международния мир и сигурност и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи. Нещо повече, твърде се, че с високата си степен на готовност, те могат да покрият целия спектър от операции на НАТО [6]. По подразбиране на Балканите, в Европа и не само там.
Дали обаче доктриналният проект отразява действителните военни потребности на страната от гледна точка на Конституцията и на член 3 от Северноатлантическия договор? Или е израз на неспособността, поради европейската и национална икономическа криза да се проведе реална реформа във въоръжените сили? Двадесет и четири години след нейното начало.
Непосредствено след обществено-политическата промяна от 1989 г., в началото на 90-те години на миналото столетие, военното ръководство на страната издигна тезата за оптимизиране на управленската структура и боеспособността на Сухопътни войски. За целта бяха закрити съществуващите, и в голяма степен предимно „мобилизационни” мотострелкови дивизии. Създадоха се механизирани бригади с идеята да генерират по-висока степен на бойна готовност и да подобрят управлението. Управленската верига в общовойсковите съединения се съкрати с едно звено. От общовойскова армия – мотострелкова дивизия – мотострелкови полк – мотострелкови батальон тя се трансформира в армейски корпус – механизирана бригада – механизиран батальон. Двадесет години по-късно бе развита тезата за изграждане на механизирани съединения (бригади) по единни мирно-военновременни щатове за по-нататъшно повишаване на бойната готовност. Малко по-късно се появи и теорията за батальонната бойна група [2]. За целта Министерството на отбраната получи и значителна консултативна помощ от американски военни специалисти – добре известната група от Монтерей.
Трябва да се подчертае, че подобни процеси, с известно закъснение от около десетина се наблюдават и в други страни от бившето постсъветско пространство. Те не подминаха и въоръжените сили на Руската федерация [1].
От историческа гледна точка използването на временно създадени военни организационни единици – оперативни/ бойни групи/ отряди, каквито по-същество са батальонните бойни групи не е нов тактически и оперативен способ. Историческото проучване е ограничено до някой европейски армии в периода 1915-1945 г. и собствен опит от годините на блоково противопоставяне.
Оперативни групи от временно обединени войскови части са използвани по време на Гражданската война в Съветска Русия – 1918-1920 г. Известна е т.нар. „Фастовска оперативна група”, действала южно от Киев на Югозападния фронт през 1920 г., в състав една стрелкова дивизия и една стрелкова бригада. Оперативните групи са използвани масово в сраженията при Москва и Сталинград по време на Втората световна война. Съставът на оперативните групи зависи от поставените им задачи. Най-често са използвани при много широк фронт или при трудно проходима местност, когато управлението на войските, действащи на отделни направления са затруднени [8]. Реплика на временните войскови обединения от Втората световна война са оперативно-маневрените групи, елемент от оперативното построение във фронтовата настъпателна операция (по терминологията на НАТО – настъпателната операция на полевата армия – бел. авт.) от 80-те години на миналия век. Те обикновено са предназначени за овладяване на стратегически важни райони/ рубежи в дълбочина на противниковата отбрана.
Значителни успехи в прилагането на отрядната/групова тактика и използването на временно обединени части и подразделения в тактически и оперативен план са регистрирани при настъпателните и отбранителните операции на въоръжените сили на Третия райх по време на Втората световна война. Приема се, че те са логическо продължение на тактиката на „Blitz Krieg”. В смисъл, че отразяват схващанията на немското командване за гъвкаво използване на военните формирования на бойното поле. В тактически план са използвани по време на кампаниите в Полша, Западна Европа, Балканите, Северна Африка, Източния фронт, както и в заключителните сражения на Западния фронт. Отрядната/ групова тактика е типична за войските на SS. Бойният състав на групите съответства на задачите, които са им възлагани в конкретната операция. Най-често са използвани за пробив на противниковата отбрана; за удържане на важни обекти/райони; за деблокиращи действия и др. Така например първоначалните успехи на германското контранастъпление в Ардените се дължат на бойните групи Waffen SS. Действията им създават предпоставки за успешното развитие на операцията. През август 1944 г. бойната група на Краус (Kampfgruppe Krause) получава задача за предотврати пълното обкръжаване на 12-а дивизия SS „Хитлерюгенд” (Hitlerjugend) и да позволи на обезкръвените войски да излязат от „чувала” на съюзниците. Бойната група се състои от 200 гренадири на възраст от 17 до 18 години. Тя успява да спре настъплението на канадска пехотна бригада и два бронетанкови батальона. В Холандия, по време на операцията „Market Garden", 9-а и 10-а дивизия SS формират няколко бойни групи, които успешно удържат стратегически важния Арнхеймски мост. Сериозни успехи са регистрирани и на Източния фронт. Бойната група на Пайпер (Kampfgruppe Peiper) в началото на 1943 г. в района на Харков спасява обкръжената и откъсната от главните сили 320-а пехотна дивизия [3].
В периода на блоково противопоставяне, предните отряди, разположени в полосата за осигуряване в началото на войната са тактически аналог на батальонните бойни групи. Те имат специфични задачи – да прикрият мобилизационното и тактическо развръщане на съединенията, отбраняващи главната полоса за отбрана и да принудят противника да развърне предварително главните си сили. Създават се на базата на мотострелкови батальони от първоешелонните полкове на първоешелонните дивизии на Българската армия. За изпълнение на поставените задачи се усилват с артилерия, танкове, сапьорни подразделения, а на българо-турската граница – и с формирания от картечно-артилерийските батальони на укрепената линия „Балкан”.
В този аспект на теорията за използване на временно създавани обединения от военни формирования на тактическо и/или оперативно ниво не трябва да се гледа като нещо ново във военната теория и практика.
Възраждането на интереса към използването на бойни групи/ отряди в тактически план е свързано с т.нар. „малки войни”. Той е резултат от постконфликтните анализи на действията на въоръжените сили на СССР, а впоследствие на Руската федерация в Афганистан (1979-1989 г.) и Северен Кавказ (Чечения, Дагестан и Ингушетия). Установено е, че част от неуспехите на регулярните части на Сухопътни войски се дължат на прилагането на тактически стереотипи от времето на двете световни и Корейската война от ХХ век, при които преобладават формите на позиционно противоборство на страните [4,5].
Използването на бойни групи/ отряди в тактически план се дължи на спецификата на военното противоборство в посочените конфликти. Проучването на литературата показва, че те се характеризират с:
1.Военното противоборство е предимно на тактическо равнище. Епизодичен характер на сблъсъците („импулсни" бойни действия) които възникват внезапно по време и място и също така внезапно завършват (означават се още като частните, епизодични боеве);
2.Огнищни, и много често без връзка помежду им бойни действия;
3.Нелинейно бойно поле, като фронтът по същество е навсякъде, а границите между него и тила са размити
4.Големи зони за отговорност на съединенията и частите в сравнение с отбранителните и настъпателни действия от миналото. Например в Афганистан зоната за отговорност на дивизията достига до 200 000 м2, а на мотострелковите полкове – от 70 000 до 100 000 м2.
5.Нетипични, асиметрични тактически действия на противника – внезапни набези, последвани от внезапно оттегляне на малки паравоенни групи, кинжални удари от близко разстояние, нападение над военни колони, устройване на засади, масово миниране на пътищата, самоубийствени атентати, използване импровизирани взривни устройства, снайперисти и др.;
6.Нееднородни по бойни качества паравоенни формирования. Като цяло те не могат да бъдат оценявани чрез осреднени показатели. Част от формированията обикновено са добре въоръжени и обучени с боен потенциал около единица. Има и такива с по-слаба подготовка и незадоволително военнотехническо осигуряване, като боеспособността им е около 0,4-0,5 от тази на предходните. В отделни могат да участват опълченски формирования, без достатъчно обучение, сглобеност и с остаряло въоръжение, като техните бойни възможности не надхвърлят 0,1-0,2 [4,5].
Изборът на тактически способи от батальонната бойна група за борба с противника зависи от съотношението на силите и средствата [4,5,7]. То може да бъде различно при действия в една и съща зона за отговорност, но на различни направления. При превъзходство над противника се прилагат активни, настъпателни действия - разсичане на групировката с последващо унищожаване по части; обкръжаване, обход, обхват или притискане към трудно достъпен участък, който да възпрепятства отстъплението; едновременно прилагане на блокиращи и ударни действия и др. Ако противникът е в движение и е разсредоточен на голяма площ, батальонната бойна група може да създаде отделни групи за унищожаване на: органите за управление; основните сили; логистичните структури (бази) и резервите. Обикновено групите се изнасят към предвидената цел за унищожаване на БМП/БТР, пешком, по въздуха или чрез комбиниране на трите способа.
В случаите на превъзходство на противника се предприемат задържащи и стабилизиращи действия, които да провалят настъпателните му намерения, да се спечели време и да се запазят собствените сили. Задържащите и стабилизиращи действия се различават от класическата отбрана по време на Втората световна война. Не се изграждат дълбоко ешелонирани позиции, полоси и рубежи. Най-често се създават подвижни заслони в съчетание със засади; огневи „чували” или се изграждат „съпротивителни възли” за прикриване на важни направления, пътни възли, населени пунктове, превали и др. Широко се използват въздушната огнева поддръжка и изграждането на минни заграждения [4,5,7].
Използването на батальонна тактическа група в съвременни военни конфликти, основно извън географските граници на НАТО поставя сериозни изисквания към:
а)Системата за управление, разузнаване, охрана и всестранно осигуряването поради факта, че боя се разпада на малки огнища;
б)Подготовката на взводовете, отделенията, разчетите и екипажите, тъй като от техните действия в решаваща степен зависи изхода от боя;
в)Организиране на взаимодействието в батальонната бойна група, между нея и останалите елементи на бойния ред/ оперативното построение и между нея и поддържащите я огневи средства – артилерия, танкове, вертолети и самолети;
г)Усвояването на сигналите за оповестяване, за опознаване „свой-чужд", за извикване, пренасяне и прекратяване на огъня от средствата за огнева поддръжка.
д)Предварителната подготовка на личния състав за действия в специфична географска среда – високопланински район, пустиня и др. с продължителност не по-малко от 3-4 месеца преди встъпване им на служба в мисията. Липсата на подобна подготовка при използването на части от Европейската част на Русия в Афганистан рязко намалява боеспособността им при действия в средно и високопланински райони;
е)Осигуряването на специфична екипировка – прибори за нощно виждане, средства за балистична защита, пустинно облекло и обувки, противопрахови очила и др.;
ж)Физическата подготовка на личният състав и подобряване на уменията му за преодоляване на естествени препятствия;
з)Обучението на военнослужещите насочено към придобиване на навици за: ориентиране на местността (денем и нощем и при мъгла) и определяне на разстояния без използване на технически средства; водене на стрелба с индивидуалното и колективно оръжие при сложни метеорологични условия и резки изменения на температурата и атмосферното налягане; откриване на мини и импровизирани взривни устройства и разминиране; използване на релефа на местността за водене на боя и за защита и маскировка; оцеляване във враждебна среда; оказване на самопомощ и взаимопомощ и др.;
и)Организирането на рекогносцировка, най-често осъществявана от въздуха, за да се: уточнят на задачите на подчинените на местността; определят районите на огневите позиции на артилерията и реда за преодоляване на минновзривните и други инженерни заграждения и др.;
к)Охраната и отбраната на пунктовете за управление и логистичните комуникации;
л)Бойното съпровождане на логистични автомобилни колони;
м)Защитата на медицинските формирования, без да се нарушават нормите на Женевските конвенции;
н)Предотвратяването на диверсионни действия и самоубийствени атентати;
о)Борбата със засадите и със снайперистите;
п)Разминиране н пътищата;
р)Логистичната поддръжка.
Извършеният тактически преглед върху действията на батальонната бойна група и проучването на достъпната литература дава възможност да се определят основните специфики на логистичната й поддръжка. Те се свързани с:
1.Невъзможност за прилагане на линейните модели за логистична поддръжка, типични за двете световни и Корейската война;
2.Затруднен подвоз на материални средства, евакуация на ранени и на повредено въоръжение и техника;
3.Развръщане на логистичните подразделения по близо до бойния ред за подобряване на защитата им и съкращаване на рамото на подвоз и евакуация;
4.„Импулсен” характер на дневния разход на някой видове материални средства, загубите на материални средства и тези от личен състав. Неравномерен в рамките на бойния ден и за периода на изпълнението на задачите е разходът на бойни припаси, ГСМ, огнеметни смеси и др. Загубите от личен състав и материални средства са по-скоро умерени. По опита от подобен тип войни, дневните равнища на пострадали в бойни действия (Casualty in Action) – убити, пленени, безследно изчезнали и ранени е значително под възприетите нормативи за планиране в НАТО [9];
5.Необходимост от логистична автономност на ниво екипаж, взвод и рота. Това е свързано с преразглеждане на съществуващите норми за запасяване на отделните елементи на батальонната бойна група с материални средства;
6.Значителна физическа натовареност на личния състав в съчетание с невъзможност за компенсиране на повишения енергиен разход чрез организиране на пълноценно столово хранене;
7.Повишени потребности от питейна вода при операции в определени географски райони;
8.Необходимост от максимално възможното унифициране на индивидуалната екипировка на военнослужещите, за да се отговори на по-широк спектър от мисии и конкретно възложени задачи;
9.Разширяване на обема на медицинската помощ извън пределите на типичната за батальон роля 1 в зависимост от конкретната тактическа обстановка и евакуационни възможности. Преобладаване на евакуацията на ранени от зоната на операцията с използване на вертолети;
10.Осигуряване на бронирана и с противоминна защита техника за: натоварване и съхраняване на бойни припаси и ГСМ; ремонт на повреденото оръжие и техника; оказване на медицинска помощ и евакуация на ранени към собствените медицински подразделения.
В българската военнологистична книжнина не се намира систематизиран отговор на формулираната логистична специфика при поддръжката на батальонна тактическа група. Не са извършвани и проучвания за адекватността на разработените логистични текстове в нормативната база за създаването и използването на групата.
Изводи:
1.Използването на батальонни бойни групи във военната фаза на войните срещу нестандартен противник е основен тактически способ в т.нар. “малки войни” или конфликти с ниска интензивност.
2.Независимо че създаването и използването на временни военни организации за решаване на тактически задачи не представлява новост във военната история, в специализираната българска литература липсват систематизирани проучвания за използване на батальонната бойна група в съвременни условия. Те трябва да предхождат изграждането на доктринални документи.
3.Липсват теоретични проучвания, които да определят:
а)Критериите за изследване на логистични способности и тяхното верифициране;
б)Моделите за осигуряване на батальонна бойна група с цел да се отговори на изложената по-горе специфика на логистичната поддръжка;
в)Адекватността на предложените в проекта за доктрина логистични текстове.
Използвана литература:
1.Батальоны вместо бригад, Планы военной реформы, похоже, меняются на ходу, http://vz.ru, последно влизане 14.03.2013
2.Бяла книга за отбраната и въоръжените сили на Република на България, София, 2010
3.Военная тактика боевых групп SS, http://ww2history.ru, последно посещение 14.03.2013
4.Воробьёв, Ив., Тактика в локальных войнах и вооруженных конфликтах, http://ryadovoy.ru, последно посещение 14.03.2013
5.Воробьёв, Ив., Тактика мелких групп, газета "Красная звезда", http://srdo.5bb.ru, последно посещение 14.03.2013).
6.Доктрина на батальонна бойна група, Министерство на отбраната, проект, София, 2011
7.Мильов, Й, А. Иванов, Николай Колев, Проблеми на логистичното осигуряване по опита от локалните военни конфликти в края на ХХ век, теоретична разработка, Военна академия, София, 2003
8.Советская военная энциклопедия, т. 6, Военное издательство Министерства обороны СССР, Москва, 1978
9.Allied Doctrine 85-8, Medical support – Principles, Policies end Planning Parameters (личен архив на доцент Колев)
Няма коментари:
Публикуване на коментар