ДЖОШУА vs ПУЛЕВ

 

Zahariev Agenta, Фейсбук, 13.12.2020 г.

Вместо послепис – открих този текст случайно. Не познавам автора и не зная дали написаното е негово творчество или го е копирал от някой друг. А и не ме интересува. Защото споделям напълно това, което прочетох и предлагам на вниманието на читателите. Позволих си незначителни редакции в оригинала, които не променят съдържанието. Имам и едно кратко послание към членовете на приятелската ми листа във Facebook: „Ако не споделяте текста, е по-добре сами да се отпишете от листата!“ Същото се отнася и за тези, които тепърва желая приятелството ми.

He e срамно да паднеш от най-добрия в света. Срамно е да му кажеш: „Remember who I am“ (Помни кой съм) и да налиташ кръчмарски.

Излизаш да се боксираш с Джошуа, разбираш ли, Антъни Джошуа?! Но ти липсва спортен респект. Липсва ти култура. Бият те, а ти се смееш, смееш се нагло, безпардонно. Некултурен си.

Кличко те победи, а ти стоеше на един крак – изплезен. Джошуа те биеше, а ти се хилеше. Провокираше го. Победи те, а ти повтаряше: Помни ме! For what (За какво)???

Накратко, ти си достоен представител на едно цяло поколение невъзпитани българи и само на тях.

А на тези, които подкрепят спортист на етническа основа, нека кажа следното: Спортът няма цвят, няма нация. Спортът е дисциплина, нещо което Пулев няма. Той загуби, загуби хилейки се нагло срещу боксьор, който имаше дисциплина.

А сега малко към патриотите: Това ли е България? Този ли представя България? Как я представи? С възпитание или просто е достатъчно фамилното му име да завършва с „ов“, за да викаме: „Давай, Кобра!“ Какво да даде? Пример за подражание?

Нашата страна е имала спортисти (някои от тях все още живи), накарали я да се гордее, които се срамуват от възпитанието на Пулев. И те са губили мачове и състезания, но са били отговорни и адекватни.

Деветият рунд можеше да се окаже спокойно първи, ако победителят не внимаваше за себе, за да не сбърка за следващия мач, в който ще се бие срещу ром – ром, който е с класи по-възпитан от Пулев. Това е единствената причина, Кобрата да изпълзи до деветия рунд.

Ще го запомним с това, че умело натискаше патриотичните струни на уморени хора, толкова уморени, за да не видят големия срам.

Започна мача с песента: „Притури се планината“, а културата му е „притури се наглостта“.

Губещият стиска ръката на победителя. Поздравява го за победата. Благодари за играта и възможността, която е имал. Губещият не се репчи като петел след тотално и смазващо поражение. Такъв спортист би представил България, не Пулев. Едно е да загубиш боксов мач – това е нищо, това е спорт. Но когато загубиш ума си – това е срам.

И последно, той не представлява България, той представлява върхушката в тази страна. Представлява угоения и дебеловрат депутат. Представлява поколението сикаджии и висаджии, защото има същото държание, същите прийоми и същата наглост.

Тази страна се е представлявала от Серафим Тодоров, Станка Златева, Стефка Костадинова, Йордан Йовчев, Ивет Лалова. Хора, които представляваха класа, възпитание, народ. Не ги обиждайте с Пулев. Това порочно патриотарство е бай Ганьовско, без значение дали ще се излага като Борисов в Брюксел или като Пулев на ринга – Ганьо си остава Ганьо, до гроб верен на себе си.

Честита победа на англичанина, той победи срама на една уморена страна. Спомогна да се повали една малка част от мутренската мускулна маса, която се наложи над обикновения българин.

Не давай Кобра, не давай...

С такива като те не продължаваме напред, отиваме назад...

Послепис от 15.12.2020 г.