Джордж Фридман, 08.12.2020 г.
В „Буря преди затишието“ (книгата е преведена на български, издателство НСМ Медиа – бел.моя) писах за две кризи, които се сблъскаха през 2020 – социално-икономическа и институционална. Последната ни удари като ураган.
Има недоверие към американските институции, което пресича идеологическите граници. Една четвърт от гласоподавателите, включително половината от републиканските, смятат, че изборите са откраднати от Доналд Тръмп. През 2016 г. имаше широко разпространено убеждение, че намесата на Русия помогна на Тръмп да спечели изборите. Други теории твърдяха, че Тръмп е сключил сделка с руснаците или е бил изнудван от тях. Това изглежда произтичаше от претенциите на губещите и затова беше отхвърлено от другата страна. Но днес те твърдят същото – демократичните институции са корумпирани и не бива да им се вярва.
Най-интересна в случая е симетрията. Твърденията по отношение на Тръмп и руснаците произхождат от хакването на Демократичния национален комитет и досието на Стийл (става дума за „руското досие“ на Тръмп, съставено вероятно от Кристофър Стийл, бивш служител на MИ-6, известен като отличен познавач на Русия – бел.моя) и след това се разширяват навън. Много демократи все още смятат, че твърденията са верни. Настоящите претенции относно откраднатите избори през 2020 г. принадлежат на самия Тръмп и вероятно ще бъдат приети от републиканците за дълго време. Доколкото знам, едното или и двете твърдения са верни. Това, което е сигурно, е, че е много лесно обществото да повярва в крайни твърдения.
Ето как изглежда институционалната криза – най-екстремалните твърдения за корупция лесно се възприемат от едната фракция и се осъждат от друга. Вярата, че президентството е корумпирано, се превръща в рамка на политическия живот.
Това надхвърля политическото. Писах за кризата на експертизата, за кризата на експертите, които познават блестящо собствената си област, но не могат да разберат последствията от своите действия извън тази област. Американското правителство след Втората световна война се основава на светостта на експертизата. Оттогава този принцип е подложен на предизвикателства в много области, в които късогледството на експертите подкопава значението му.
Пандемията на COVID-19 показва точно това. Едни се позоваваха само на авторитета на медицинските експерти и приемаха експертизите им за първостепенни. Други твърдяха, че при липса на лечение решението, предлагано от експертите – маски и социално дистанциране, е недостатъчно ефективно и игнорира опустошителните икономически и социални последици, които то ще предизвика. Нямаше ясна институционална власт, която да постигне разумен баланс.
Институционалната криза неминуемо породи политическа. Политическата система се раздели на две – от едната страна бяха тези, които приемаха строгостта на медицинските решения, а от другата тези, които не искаха да платят цената за тези решения. Едната фракция видя заплахата от вируса като катаклизъм, другата – обратното. Първата страна демонизира втората, втората започна да твърди, че мерките на федералните институции са насочени срещу индивидуалната свобода. Политиците, заставайки не едната или другата страна засилиха взаимната враждебност между фракциите и я превърнаха основен политически проблем.
Може би най-интересният момент от институционалната криза бяха ваксините. В ограничен смисъл на ваксините не се вярва, особено сред добре образовани групи, враждебно настроени към това, което те смятат за неестествено лекарство. С COVID-19 това се превърна в много по-голям и по-широк спектър от недоверие. Традиционното дясно-ляво разделение се прояви и тук. Едните бяха нетърпеливи в очакването на ваксината, а другите – да я отричат. Скептицизмът за компетентността на правителството е републиканско виждане, а подкрепата за правителствената полезност – позиция на демократите. Сега се появи движение, което изповядва нова, без все още да е ясна, идеология и основната му позиция е, че на управляващите институции не може да се вярва. С други думи, наблюдаваме появата на антиинституционално движение, което не съответства на традиционната политика.
Последната институционална промяна в САЩ се случи по време на Голямата депресия. Тя се отнасяше до ролята, която федералното правителство трябва да играе в американската икономика. Настоящата промяна повдига въпроса за самата компетентност на федералното правителство за решаване на проблеми, които надхвърлят обхвата на която и да е област на експертиза. Както Депресията трансформира политическата система, така ще се случи и с тази криза. Ясно е, че COVID-19 повдигна въпроса за институционалната компетентност по-рано и с повече гняв, отколкото очаквах. Разделението сега е по линия на правото на експертите, компетентни в една област да вземат решения, които включват области извън тяхната компетентност, а политиците се провалиха, неспособни да реферират това разделение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар