ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНА МАНИПУЛАЦИЯ

 

Д-р Антоания ПЪРВАНОВА

Вместо послепис: Снощи имах удоволствието да слушам колежката в предаването на 7/8 ТV „СтудиоХъ“. Днес потърсих съобщение за интервюто й в СМИ. Уви, не открих! Там се изявяват членове на НОЩ и феновете им. Текстът, вкл. и заглавието, който публикувам по-долу е от Facebook страницата на д-р Първанова, а илюстрациите и  някой бележки са мои.

За да бъде поставена диагноза, за което и да е инфекциозно заболяване, трябва да бъдат изпълнени следните 3 групи критерии:

1. Клинична картина – наличие на определени симптоми;

2. Диагностични критерии (образни, общи и специфични лабораторни тестове, микробилогични и др.);

3. Епидемиологични критерии.

Наличието на заболяване се определя чрез откриване на потвърждения по трите критерия. Не така стои въпросът с Ковид-19. В посоченото по долу Приложение № 1* към заповед на министъра на здравеопазването от 14.08.2020, виждаме как дефиницията за случай на Ковид-19 претърпява интересна трансформация. Напук на цялата медицинска наука, тя се „превръща“ в класификация и „потвърден случай“ изгубва останалата част от критериите в дефиницията за заболяване, като се приравнява единствено и само на лабораторен тест. И точно тук се осъществява манипулацията, на която се крепи статистиката за разпространение на заболяването.

Как става тази манипулация? Понеже е невъзможно да се промени дефиницията и критериите за заболяване, като цяло, без да срутим основите на медицината, се въвежда терминът „потвърден случай“, но от него изчезват всички параметри от трите групи критерии (клинични, диагностични и епидемиолигични) и остава само лабораторното изследване с RT-PCR. Да не говорим, че това изобщо не е тест, а метод за мултиплициране на ДНК, а не за откриване на РНК вируси. Той дава отклонения и грешки при промяна на предназначението му и не може да служи като единствен критерий за определяне на диагноза. Последният факт е потвърден и от Кари Мълис (1944-2019, американски биохимик през 1983 г. изобретява техниката на полимеразната верижна реакция – PCR, заради което е удостоен с Нобелова награда за химия през 1993 – бел.моя).

Този т.нар. тест няма позитивна контрола и не може да се направи валидиране, т.е. не може да се гарантира неговата достоверност. Един от най-добрите учители по лабораторна медицина в света проф. сър Лотар Томас (1940-2014), в своята книга „Clinical Laboratory Diagnostics“ посочва основните постулати в поставянето на диагноза с помощта на лабораторни тестове.

Аксиома е, че диагноза не може да се постави единствено и само въз основа на невалидиран тест! Когато няма други специфични тестове, за поставяне на диагноза се използват констелация от критерии: клинични, диагностични, епидемиологични и т.н. Тези постулати, очевидно не са известни на МЗ или тяхното пренебрегване е мотивирано от други ненаучни фактори.

Стигаме до крайния резултат на манипулацията. МЗ се позовава на Университета Джонс Хопкинс който съобщава данните за Ковид-19 по света, събирайки ги от СЗО, ECDC и местните здравни организации. Те, от своя страна, набират тези данни на базата на „потвърден случай“. Той пък се определя като „общия брой хора, които имат поставена диагноза Ковид-19,  както е дефинирана от същите тези центрове за контрол на заболяванията“. Ако сте се объркали вече в този Параграф 22, то накратко положението е следното: МЗ ни съобщава „престижни и неоспорими“ данни, реферирайки за тежест към Университета Джонс Хопкинс, които то е събрало по своя си измислен начин и му ги е изпратило, за да ни ги цитира след това обратно, но вече от негово име.

Това е начинът, по който МЗ с помощта на административна хватка и в разрез с доказателствената медицина, си осигурява необходимия брой случаи с Ковид-19. С едно приложение към заповед, което противоречи на науката, с една класификация, която не е дефиниция и един метод, който не е тест, се произвеждат ежедневно болни, които не са болни.

*Приложение № 1 към т.2 към Заповед № РД-01-473/14.08.2020 г.

ДЕФИНИЦИЯ ЗА СЛУЧАЙ НА COVID-19

Клинични критерии:

Всяко лице с поне един от следните симптоми [1]:

     • кашлица;

     • треска;

     • затруднено дишане;

  • внезапна поява на аносмия (загуба на обоняние – бел.моя), агеузия (загуба на вкус – бел.моя) или дисгеузия (променен, извратен вкус – бел.моя).

Диагностични образни критерии:

Рентгенологични данни за лезии, съвместими с COVID-19

Лабораторни критерии:

Откриване на нуклеинова киселина на SARS-CoV-2 в клинични проби

Епидемиологични критерии:

Поне една от посочените две епидемиологични връзки:

• близък контакт [2] с потвърден случай на COVID-19 в рамките на 14 дни преди появата на симптомите;

• лицето е бил живущ или персонал, в рамките на 14 дни преди появата на симптомите, в социална услуга от резидентен тип в общността (специализирана институция за предоставяне на социални услуги), в която има установено предаване на COVID-19.

Класификация на случай:

А. Възможен случай: Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии.

Б. Вероятен случай: Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии и наличие на епидемиологична връзка

или

Всяко лице, отговарящо на диагностичните образни критерии.

В. Потвърден случай: Всяко лице, отговарящо на лабораторните критерии.

Бележки: (в оригиналното приложение към заповедта на министъра на здравеопазването липсва – бел.моя)

[1] Допълнителни по-малко специфични симптоми са главоболие, втрисане, мускулни болки, умора, повръщане и/или диария.

[2] Близкият контакт се определя като:

• съжителство в едно домакинство с пациент с COVID-19;

• директен физически контакт с пациент с COVID-19 (напр. ръкостискане);

• директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на пациент с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце);

• директен (лице в лице) контакт с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;

• престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с пациент с COVID-19 за повече от 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра;

• здравен работник или друго лице, полагащ директни грижи за пациент с COVID-19 или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19 без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните превозни средства;

• пътуване в самолет в близост до лице с COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи заболелия (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция, за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).

При определяне на близките контактни на потвърден случай на COVID-19 трябва да се има предвид всяко лице, осъществило контакт в рамките на 48 часа преди и до 14 дни след появата на симптомите при заболелия. Ако потвърденият случай е асимптоматичен, като контактен се определя всяко лице, осъществило контакт със случая в рамките на 48 часа преди до 14 дни след вземането на пробата, довела до лабораторното потвърждаване.“