Или богохулни кратки
мисли на един диванен тулуп [2]!
„Verum ipsum factum, verum
ipsum fieri! [3]“
Джовани
Батиста Вико (1668-1744), италиански мислител, историк и философ
Имало едно време едно
неуправляемо Зло, което тръгнало по царства и господарства.
Уче́ните
глави успели да го персонифицират, нарекли го COVID-19,
а управляващите го протежирали медийно.
Оказало се, че злото не само дефектира живота, но и обществото.
Идентифицирали и
потенциалните Жертви на Злото – хората и най-вече възрастната част от тях.
Злото, насаждайки
страх, активирало първичните (животински) инстинкти у
Жертвите, като напълно парализирало тяхната логика и разум. Жертвите започнали
да се спасяват чрез бягство,
укриване, конформизъм, предателства и прочие.
Накрая Жертвите били заключени – първо от
Злото, второ – от Властта. Не само че били заключени, ами една част от тях апелирала:
„Заключете ни, важно е!“. Те стояли в очакване на смъртта,
протягали ръце и се молели за помощ и така се превърнали в мощен поведенчески
мотиватор на властта. Старите хора си спомняли, че с гледката на молещи се
Жертви в миналото били нагласявани всевъзможни манипулации и мотивирани
повечето от войните между царствата и господарствата.
И тогава се появил
Спасителят, който впрочем никога не си бил отивал, и който много обичал да се
оприличава с поданиците си: „Вие сте умни и аз съм умен и затова се разбираме!” Жертвите делегирали
свръхправомощия на Спасителя, а Той „легитимно“ окупирал моралното поле на
властта и маргинализирал всичките си опоненти.
Тогава Спасителят се
обърнал към Жертвите: „Ние, знаещите и можещите властници, ще суспендираме
временно вашите права, за да може „вие“, скъпите нам Жертви, които сте ни
отгледали и изучили, да оцелеете трайно!”
Ситуацията била
опростена до една единствена алтернатива – или се дистанцирате или мрете, а
всеки, който изразявал съмнения към наложената спасителна мяра, се премествал
еднозначно от ролята на Жертва към ролята на Вредител. Жертвите остракирали Вредителите.
Практиката в различните царства и господарства била различна – някъде ги
оставяли да си говорят, но не им обръщали внимание, другаде им заповядвали да
мълчат, иначе ги чакал затвор, а на трети места ги самоубивали. Възгледът „Сега не е време за...(фризьорки,
ресторанти и курорти например)!“ започнал да управлява царствата и
господарствата.
Новините за Злото и
за неговите Жертви се произвеждали от Кризисни Щабове и се съобщавали от
Пресцентъра на двореца по няколко пъти дневно и с назидателна настървеност, все
едно ставало дума за военни сводки от бойното поле на голяма война. Подгонени
към кошарите на страха, Жертвите слушали и гледали телевизионните новини, но не
получавали други вести освен тази за бушуващия огън на Сетния ден – заразени, трупове,
чували, хладилни камиони, крематориуми и т.н….. За пореден път Жертвите,
подобно на овче стадо, били броени от пастирите и отчитани на среднощни брифинги.
И така приказката
продължавала, докато един ден един старец се сетил за мисълта на някогашен мъдър
царски банкер и я споделил със Спасителя: „Спасителю, нашенските Жертви траят
до едно време, а после побесняват и изритват всички от властта, даже и
Спасителите, без да се интересуват кой ще дойде след тях!”
И ……
Послепис:
1.Според Джон Стюарт
Мил [4] „Хората
не са като овцете. Пък даже овцете не са съвсем еднакви“. Ето защо докато има
кой да отстоява различието на „Овцете“ и да чува уплашения вик на агнетата,
Свободата все още си има дом в катастрофиращите царства и господарства.
Означава също, че демокрацията все още не е сложена в дисагите на Торбалан.
2.Световното безумие наречено COVID-19 рано или късно ще отмине. Но
ще бъде включено във всички бъдещи учебници по психиатрия и психология.
Бележки:
[1]-В приказката са
използвани текстове от публикацията на професор Валери Стефанов – „Демокрацията
и Торбалан” в „Епицентър” на 05.05.2020 г. Торбалан е митичен зъл герой от
приказките, с който възрастните плашели непослушните деца.
[2]-словосъчетанието „диванен тулуп” може да бъде заменено с „диванен
маргинал (олигофрен)”, „изтрещял (изфирясал) диванен кукумицин” и прочие.
[3]-(лат.) – „Това е
самата истина.”
[4]-британски философ,
логик и икономист, един от основателите на английския позитивизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар