Приказка за Злото, Жертвите, Спасителя, Щабовете, Медиите, Овцете, Свободата и ..Торбалан [1]

Или богохулни кратки мисли на един диванен тулуп [2]!

„Verum ipsum factum, verum ipsum fieri! [3]“

Джовани Батиста Вико (1668-1744), италиански мислител, историк и философ

Имало едно време едно неуправляемо Зло, което тръгнало по царства и господарства.

Уче́ните глави успели да го персонифицират, нарекли го COVID-19, а управляващите го  протежирали медийно. Оказало се, че злото не само дефектира живота, но и обществото.

Идентифицирали и потенциалните Жертви на Злото – хората и най-вече възрастната част от тях.

Злото, насаждайки страх, активирало първичните (животински) инстинкти у Жертвите, като напълно парализирало тяхната логика и разум. Жертвите започнали да се спасяват чрез бягство, укриване, конформизъм, предателства и прочие.

Накрая Жертвите били заключени – първо от Злото, второ – от Властта. Не само че били заключени, ами една част от тях апелирала: „Заключете ни, важно е!“. Те стояли в очакване на смъртта, протягали ръце и се молели за помощ и така се превърнали в мощен поведенчески мотиватор на властта. Старите хора си спомняли, че с гледката на молещи се Жертви в миналото били нагласявани всевъзможни манипулации и мотивирани повечето от войните между царствата и господарствата.

И тогава се появил Спасителят, който впрочем никога не си бил отивал, и който много обичал да се оприличава с поданиците си: „Вие сте умни и аз съм умен и затова се разбираме!” Жертвите делегирали свръхправомощия на Спасителя, а Той „легитимно“ окупирал моралното поле на властта и маргинализирал всичките си опоненти.

Тогава Спасителят се обърнал към Жертвите: „Ние, знаещите и можещите властници, ще суспендираме временно вашите права, за да може „вие“, скъпите нам Жертви, които сте ни отгледали и изучили, да оцелеете трайно!”

Ситуацията била опростена до една единствена алтернатива – или се дистанцирате или мрете, а всеки, който изразявал съмнения към наложената спасителна мяра, се премествал еднозначно от ролята на Жертва към ролята на Вредител. Жертвите остракирали Вредителите. Практиката в различните царства и господарства била различна – някъде ги оставяли да си говорят, но не им обръщали внимание, другаде им заповядвали да мълчат, иначе ги чакал затвор, а на трети места ги самоубивали. Възгледът „Сега не е време за...(фризьорки, ресторанти и курорти например)!“ започнал да управлява царствата и господарствата.

Новините за Злото и за неговите Жертви се произвеждали от Кризисни Щабове и се съобщавали от Пресцентъра на двореца по няколко пъти дневно и с назидателна настървеност, все едно ставало дума за военни сводки от бойното поле на голяма война. Подгонени към кошарите на страха, Жертвите слушали и гледали телевизионните новини, но не получавали други вести освен тази за бушуващия огън на Сетния ден – заразени, трупове, чували, хладилни камиони, крематориуми и т.н….. За пореден път Жертвите, подобно на овче стадо, били броени от пастирите и отчитани на среднощни брифинги.

И така приказката продължавала, докато един ден един старец се сетил за мисълта на някогашен мъдър царски банкер и я споделил със Спасителя: „Спасителю, нашенските Жертви траят до едно време, а после побесняват и изритват всички от властта, даже и Спасителите, без да се интересуват кой ще дойде след тях!”

И ……

Послепис:

1.Според Джон Стюарт Мил [4] „Хората не са като овцете. Пък даже овцете не са съвсем еднакви“. Ето защо докато има кой да отстоява различието на „Овцете“ и да чува уплашения вик на агнетата, Свободата все още си има дом в катастрофиращите царства и господарства. Означава също, че демокрацията все още не е сложена в дисагите на Торбалан.

2.Световното безумие наречено COVID-19 рано или късно ще отмине. Но ще бъде включено във всички бъдещи учебници по психиатрия и психология.

Бележки:

[1]-В приказката са използвани текстове от публикацията на професор Валери Стефанов – „Демокрацията и Торбалан” в „Епицентър” на 05.05.2020 г. Торбалан е митичен зъл герой от приказките, с който възрастните плашели непослушните деца.

[2]-словосъчетанието „диванен тулуп” може да бъде заменено с „диванен маргинал (олигофрен)”, „изтрещял (изфирясал) диванен кукумицин” и прочие.

[3]-(лат.) – „Това е самата истина.”

[4]-британски философ, логик и икономист, един от основателите на английския позитивизъм.