ДВЕ СТРАТЕГИИ

Невъзможно е да се избегне сравнението между унищожаването на малоазийския MH17 и украинския Boeing,

Телеграм-канал „Малюта Скуратов“ [1], 14.01.2020 г.

Иран призна вината си за сваления украински Boeing, като по този начин създаде определени репутационни проблеми за Кремъл, който, изглежда, няма нищо общо с цялата история.

Да, но …, само че за пореден път пред целия свят бе демонстрирана същността на руската дипломация и пропаганда, която от първите дни на трагедията отстояваше идеята, че Иран не е виновен за унищожаването на пътническия самолет, че всичко е въпрос на технически проблеми, а разговорите за евентуален ракетен удар е политическа инсинуация. Не че лъжите на кремълските пропагандисти в защита на приятелски режими са откритие. Просто примерът е твърде илюстративен.

Главното обаче е, че няма как да се избегне сравняването на двата инцидента – сваления (вече официално признато) украински Boeing и съдбата на малайзийския Boeing, който катастрофира през юли 2014 г. в източната част на Донецка област.

Резултатите от международно разследване сочат, че самолетът е бил свален с ракета от ЗРК „Бук“, разположен на контролираната от бунтовниците територия. Този комплекс е принадлежал към руска бригада за противовъздушна отбрана, а за катастрофата са отговорни няколко руски граждани. Само че Русия не признава вина за сваления Боинг.

И в резултат виждаме две стратегии. Едната е чекистко-мафиотска. Своите не предаваме, съпротивяваме се до край. В никакъв случай, дори да и при налични факти, ние имаме своя истина. Сега в света се случи втори практически подобен случай, но стратегията, представена от иранския режим е различна. Признаване на вина и най-вероятно – изплащане на обезщетение на семействата на жертвите.

Означава ли това, че единият режим се е преместил в по-изгодна позиция на скалата на представителите на световното зло? В никакъв случай! Иран не е станал по-демократична или по-честна държава, признавайки вината си в конкретния случай. При реакциите и на двете трагедии не става дума за закон, справедливост, отговорност, а изключително за моментните ползи.

За Кремъл е изгодно да „не предава своите хора“, защото в противен случай ще се окаже, че те са авторите на незаконни, полулегални или дори престъпни действия. Важно е за Иран, който работи по създаването на атомно оръжие, да предотврати сериозна намеса на международните сили във вътрешните работи на страната. И да използва възможността да споделите до известна степен вината за сваления самолет със САЩ, обвинявайки ги в създаването на обстановка, довела до катастрофа.

Сега решаваща дума има Украйна. Освен да се признае за виновен и да изплати обезщетение, Иран трябва да установи и накаже всички отговорни за трагедията. Не са само „стрелочниците“, а всички отговорни. Само това ще позволи в бъдеще да се избегнат подобни трагедии.

В противен случай възможността за сваляне на граждански самолет ще влезе в категорията на търговските сделки с фиксирана цена. Освен това Иран получи повече предимства от катастрофата, която като цяло направи възможно предотвратяването на война със САЩ, отколкото минуси от признаването на вина.

Бележки:

[1]-анонимен автор в Telegram.ru, използващ името на Малюта Скуратов (Григорий Лукянович Скуратов-Белски) – руски държавен, военен и политически деец, един от ръководителите на Опричнината, любим опричник и сподвижник на Иван Грозни и безпрекословен изпълнител на заповедите му, прякорът „Малюта“ е свързан с ниския му ръст.