На 13.01.2020 г. в едно телевизионно студио г-н
Христо Смоленов*
двукратно и патетично наблегна на факта, че не познаваме, забележете, кибернетичния закон за неочакваните последици
(тук и по-нататък курсивът е мой – Н.К.). Което е страшна беда!!
Слушайки го, изпаднах в тих ужас. Боже Господи,
как съм се справял със задълженията си в своя 40-т годишен професионален път, без
да познавам фундаментални кибернетични
постановки.
След това се успокоих и реших да се поразровя във
всичко знаещия чичко Google.
Първото нещо, на което попаднах бе името на Робърт
Мъртън (за дефинирания от него закон за
самоосъществяващото се пророчество съм писал в книгата „Актуални проблеми
на управлението“, издание на Военна академия, предадена за печат през 2008 г. стр.36
– Н.К.). Оказва
се, че още през 1936 г. американският социолог е анализирал проблема за непреднамерените последствия от съзнателни
действия в статията си „Неочакваните
последствия от целенасочените социални действия“. И в този случай, както и при
споменатия по-горе закон за пророчеството, заслугата на Мъртън е в дефинирането на закономерността**. А
иначе всеки един от нас е изпитвал върху гърба си ефекта от непреднамерените
последствия от преднамерените ни действия.
Ех, Смоленов, Смоленов!
Казват, че днешните „калинки“ в управлението били страшни за бъдещето на
държавата! Само дето си мисля, че люде като Вас, именуващи се експерти, но дълбоко поразени от синдрома на барон Мюнхаузен*** са
още по-страшни. Защото, съзнателно или не манипулирате телевизионните зрители. Аз
познавам лично още двама, подобни на Ваша
милост експерти – запасните офицери Славчо ВЕЛКОВ и д-р Камен ПЛОЧЕВ.
Бележки:
*-
Нямам представа кой е съставителя на биографиите в Уикипедия. Ако потърсите
информация за Смоленов, ще научите, че е български общественик, учен и експерт по
антитероризъм, завършил Московския държавен университет „Ломоносов“ и защитил
дисертация там, стипендиант на фондация Александър фон Хумболт в Германия, старши
научен сътрудник/доцент в Института по металознание, съоръжения и технологии
към БАН, гост-професор в Университета на Монреал и в Католическия университет
на Америка във Вашингтон. Кога е станал специалист
по логика и методология на науката – не зная! Както и за какви заслуги е
обявен за почетен професор на морско
училище (не ми е известна такава титла, ама знам ли? – Н.К.).
**-Чичко
Google ми разказа, че в исторически план с проблема за непреднамерените
последствия са се занимавали Джон Лок, Адам Смит, Макс Вебер ……
***-вид психическо разстройство, при което
непрекъснато пациентите самоиндуцират или имитират физически симптоми в търсене
на симпатия от околните, описано от Ричард Ашър (1912-1969) през 1951 г. в списание
The Lancet – по това време е старши лекар, отговорен за отделението за психично
наблюдение в Централната болница в Мидълсекс. Употребявам синдрома на барон Мюнхаузен условно, за да характеризирам лица, които си приписват експертност и значими познания в
най-различни области на живота, но никога не го правят без материална облага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар