……….
Естествено е, че другарката Нинова не
можеше да остане по-назад (от Борисов – бел.моя) - тя и без това умира да се съизмерва с премиера. Пък и
нали в бляновете си се вижда като бъдещ такъв...
Пролича си и на „конгреса“ на БСП. Слагам
събитието в кавички, защото на него май не се случи нищо съществено.
А то започна любопитно. Когато преди време
Нинова се бореше за поста председател, паролата беше „купете делегатите“. Сега
беше заменена с „нахранете делегатите“.
И Нинова го стори. Четох някъде, че
първата кьорсофра струвала „само“ 15 000 лева. Айде бе! Да нагостиш 800 души с
толкова пари е или невъзможно, или поредната опашата лъжа.
Освен ако БСП не е взела назаем от ГЕРБ от
онези прословути 4 тона суджуци. Ама едва ли. Значи остава второто...
Казват, че имало и ешмедеме веднага след
края на форума. Да, има логика - Нинова е трябвало да отбележи в тържествена
атмосфера своя пълен триумф. Над какво обаче (или над кого), тъй и май никой не
разбра.
Защото между двете кьорсофри имаше само
празни приказки. А понякога - и направо смешни.
Чухме потресаващата новост „долу ГЕРБ,
дайте ни властта!“, дето Нинова я мрънка, откакто БСП загуби изборите преди две
години. Ами вземете си я! Основен принцип на демокрацията е, че тя е управление
на мнозинството над малцинството.
Та спечелете си мнозинство, направете си
властова коалиция и ГЕРБ сам ще слезе от кормилото на държавата. Просто и ясно,
само дето аз лично не го виждам в обозримото бъдеще.
Доста смешновата изглеждаше и декларацията
„Долу ръцете от Йончева!“. Не спирам със симпатиите си към Елена, но да я
превръщат в нещо като българската Анжела Дейвис от края на 60-те години, си
изглежда доста пресилено.
Оставям настрана факта, че с тази кампания
БСП нарушава друг основен принцип на демокрацията - този за разделението на
властите. Прокуратурата може и да се е попрестарала, може и да е била повлияна
от изпълнителната власт, но все пак най-отгоре стои съдът.
И нека да оставим той да реши кой крив и
кой прав. А не за пореден път да хленчим пред Европата в стария пионерски стил
„Моля, другарке, той (в случая ГЕРБ де) се бие“.
И така, като че ли най-любопитното от
„конгреса“ остана схватката между Станишев и Нинова. Някои определиха речта му
като „помирителна“. За мен обаче тя си беше „предупредителна“ - ако
председателката на БСП не се вслушва в позициите на ПЕС, тя направо „си стреля
в крака“.
Всъщност предупрежденията на Станишев бяха
две. Първото - че ако не го постави начело в листата за евродепутатите на БСП,
тя наистина би се „гръмнала в крака“. Ако не пред България, то със сигурност
пред Европа, която няма да спре да се диви на поредната балканска особеност.
Второто обаче е още по-лошо - със
сигурност политиките на ПЕС - и за Истанбулската конвенция, и за Миграционния
пакт, ще нанесат на БСП повече вреди, отколкото ползи. И ако Станишев упорито
не спира да ги подкрепя, това ще рече, че той отдавна се е превърнал от
български политик в шлифован европейски чиновник.
Та
Нинова трябваше да избира. И избра. Нахрани депутатите. Принуди
вътрешнопартийната опозиция да замълчи като гладен цигански задник. И между две
кьорсофри направи един безсмислен конгрес, за който платихме ние, „абдалите“.
Ама то и
затова сме си такива вече 30 години…
Бележка:
*-заглавието е
мое, а текстът – на професор Драгомир Драганов (на малката снимка), публикуван
в „Ретро“. Част от професорската писаница е пропусната по причина, че моят
интерес е насочен към г-жа Нинова. Пропуснатите герои обикновено се коментират
катадневно в сутрешните блогове на българските телевизии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар