четвъртък, 28 февруари 2019 г.

В КАПАНА НА БЕДНОСТТА*

Рейтингови проучвания показват: в Москва се живее най-добре, а в Тува – най зле. Разликата между лидера и аутсайдера се е увеличила в последните седем години.
Ако през 2013 г. рейтингът на Тува е бил оценен на 19,10 точки, а на Москва – 74,17, то днес оценката е съответно 16,20 и 77,31 – разлика почти пет пъти. На практика в Русия богатите региони стават още по-богати, а бедните – още по-бедни. Неравенството в Русия продължава де се увеличава.
 През предкризисната 2011 г. компанията ФСК („Финансови и счетоводни услуги) е извършила анализ на произведения БВП на глава от населението по региони в Русия, Европа и САЩ. По това време разликите между бедните и богати райони в развитите страни и била между 3 и 5 пъти, а в Русия – 25 пъти. Според Игор Николаев – директор на Института за стратегически анализи на ФСК смята, че причината за това е т.нар. „федерален унитаризъм“, при който 70% от всички събрани данъци първоначално се отправят към федерални център, а 30% (подоходен данък, част от данък печалба и данък върху собствеността, част от акцизите) остават на място. За различните региони това води до различни резултати поради разлики в данъчната база. След това федералният център под формата на трансфери към регионите преразпределя постъпилите при него доходи, основно за социални нужди. Така повече пари отиват до тези, които имат по-малко пари. Това не води до изравняване на стандартите на живот, но прави регионите по-зависими от центъра. И увеличава увереността на центъра, че това е най-добрия начин за управление на страната.
Дмитрий Журавльов (директор на Института  за регионални проблеми) смята, че федералният бюджет се е превърнал в „дарител на земни блага“. Днес той е два пъти по-голям от регионалните бюджети взети заедно. За обслужване на такава система за разпределение е нужен огромен чиновнически апарат, който нищо не произвежда но се храни добре от процеса на преразпределение. Можем да се утешаваме, казва Журавльов, че повишаването на заплатите на високопоставените чиновници ще стимулира растежа и при другите категории граждани. За съжаление тази надежда „работи“ само в богатите региони. Например през януари 2019 г. тя е била 91815 рубли и най-вероятно не се определя на база на „заплата на машинистите на влакове в столичното метро“. Макар че и в столицата нещата не стоят кой знае колко добре – разликите в доходите между най-бедните и най богатите е 1:100.
Да се сравнява само размера на заплатите с качеството на живот не е много точно. Ако е така жителите на Сахалин трябва да водят най-качествен живот в Русия, тъй като са лидери по заплати във федерацията.  Само че не е така. Защото цените всички стоки там са по-високи от тези в Москва.
През септември 2018 г. Световната банка публикува доклад „По пътя към нов обществен договор“. В него се казва, че в Русия регионалното неравенство е най-високо сред големите държави с развиваща се икономика. По качество на живот Москва е на равнището на Сингапур, а Ингушетия – на равнището на Хондурас.
        Колко са бедните в Русия. Според официалните данни на „Росстат“ те са 19,2 млн. души или 13,2% от населението. Според социолозите – 35-40% от анкетираните твърдят, че парите им стигат само за храна. Дмитрий Журавльов твърди, че „бедните определят търсенето на стоки от първа необходимост, тези които са необходими за преживяване и то в най-евтините магазини. Такова търсене не стимулира производството на висококачествени и следователно по-скъпи стоки от промишлеността. Така ние попада в капане на бедността, от който няма изход“. А всичко започна много добре. Нашата икономика започна да расте, през 2001 г. беше приета федералната целева програма „Съкращаване на различията в социално-икономическото развитие на регионите на Руската федерация (2002-2010 г. и до 2015 г.)“ Само че тя „живя“ малко. На 23.05.2013 г. Антон Силуанов (по това време зам. министър на финансите) заяви в Държавната Дума, че регионите не са изпълнили задачите си по финансирането на програмата и социално-икономическите различия между тях продължават да се увеличават. Програмата бее закрита, а проблемът си остана.
     *-Александър Трушин, Кирил Журенков,Капанът на бедността.Как разликите в качеството на живот пречат на развитието („Огонёк“ № 7 от 25.02.2019, стр. 4)

Няма коментари:

Публикуване на коментар