ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕНИН?*

Преди 95 години умря Владимир Ленин. Но както се казва, той не ни е напуснал – и неговото политическо наследство е живо и неговите наследници са си тук. Следователно ние много недооценяваме направеното от Владимир Илич.

.……

СТРУВА СИ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ БОЛШЕВИКИТЕ...

Ленин обеща да създаде първата в историята справедлива и процъфтяваща система и започна да променя не само политическите и икономически основи на руския живот, но и да създава новия човек. В началото на ХХ век руската икономика беше във възход и притежаваше голям потенциал за развитие. Например, до революцията нашата страна е голям износител на зърно. А при болшевиките страната трудно изхранваше собствените си граждани. И започна да внася зърно.

По какъв начин съветската власт успя да унищожи икономиката?

Болшевиките ликвидираха частната собственост, национализираха промишлеността, забраниха търговията и въведоха продоволствените дажби. И в градовете започна глад.

Но когато хората да успяваха да се отърват от болшевиките, храната се връщаше. През 1918 г. членовете на Учредителното събрание в гр. Самара отменят всички декрети на съветската власт. И резултатите не закъсняват. Бежанците от други градове на Русия са учудени: „Планини от бял хляб свободно се продават по лавки и на колички , има изобилие от месо, птици, плодове, масло, сланина и всякакви хранителни вкусотии. След Москва самарският пазар се оказва приказка от „Хиляда и една нощ!“

Икономистите се мъчат да обяснят, че спасението от глада е във връщането към свободната търговия. Но Ленин държи на своето: „Няма да се връщаме в миналото и към свободната търговия, а ще вървим напред към бъдещето и чрез подобряване на държавния монопол – към социализъм. Труден период, но нямаме право и не ни е позволено да се отчайваме“.

В този случай проблемът не беше в сляпото следване на формулата, че при социализма търговията е разпределение. Въпросът за хляба беше въпрос политически, сиреч въпрос за властта.

Който държи хляба, държи властта. Ленин провежда политика на разпределение по класов признак. Храни само своите! Ако си против властта стой гладен!

Ленин обещава, че след революцията държавата ще изчезне и хората сами ще започнат да управляват живота си. Става обратното: разраства се класата на чиновниците-бюрократи. С пари нищо не можеш да се купи. Храната и всички други материални благини вървят с длъжността, на която си. Резултатът – пълно изчезване на желанието на хората да работят. Започват да ги принуждават да работят. Появява се нуждата от надзираващи: държавният апарат за управление и принуда се размножава подобно на размножаването на дрожди.

Вождът трябва да всели страх във всеки, за да укрепи властта си и да сплоти народа.

Без страх системата не работи.

ДОБРЕ ВЪЗПИТАН, НО РЯЗЪК И ЗЪЛ….

Владимир Илич е рязък и зъл човек. Отнася се с презрение и към своите съратници и към тези, които лично е издигнал на високи постове. И за роднините си няма високо мнение. За по-голямата си сестра Ана Илична казва:

„Тя е умна жена, или както се казва на село – „мъжка жена“… Но тя направи непростима глупост, като се омъжи за това тъпо момиче Марк, който, разбира се, е под чехъл“!

А Ана Илична Улянова се отнася към съпруга си, Марк Елизаров, меко казано, с презрение. Между другото, според съвременници, Марк Елизаров е човек искрен и честен. Завършва математическия факултет на Петербургския университет, а след това и Московското инженерно училище. Работи в железопътния транспорт. Участва в революционните действия срещу царизма и не веднъж попада в затвора… Но не скрива, че не споделя идеите на Лени.

Георги Соломон, известен социалдемократ от предреволюционните години, добре познаващ Ленин и семейството му, си спомня: „В паметта ми се е врязал спомена за една от характерните черти на Ленин – той не обръщаше внимание на страданията на другите, просто не ги забелязваше и беше съвсем равнодушен към тях.“ 

…. Никак не е чудно, че Ленин с лекота раздава смъртни присъди …

ИДЕАЛНИЯ РАБОТНИК

Защо съветските вождове приемат с раздразнение и възмущение НЭП-а**, спомогнал за възстановяването на страната след Гражданската война? Много просто! Защото става очевидно, че Русия може да се развива и без тях. Партийният апарат и органите на Държавна сигурност стават излишни! И какво? Трябва да си ходят?! Не, те искат да бъдат стопани на страната. И НЭП е ликвидиран.

Николай Байбаков, дългогодишен шеф на Госплан-а***, си спомня как Сталин му възлага строителството на заводи за синтетично гориво (по това време Байбаков е нарком**** на нефтената промишленост – бел. авт.). Вождът се разпорежда на строителните обекти да се изпратят затворници. „Това беше безотказна и мобилна работна сила – пише Байбаков. Хората живееха в бараки, палатки и землянки, работеха независимо от времето в сняг и дъжд, мраз и пек и по дванадесет часа в денонощието!“ Това е съкровената мечта на ръководителите на съветската икономика – хората да се трудят там, където им е заповядано, а не където те желаят. Да правят това, което е заповядано, а не това, което смята за нужно. Да усвояват специалности, които са необходими на началниците им, а не такива, които съответстват на способностите им. Да не правят предложения, да не задават въпроси, да не се възмущават от лошата организация  и отвратителните условия на труд, да изпълнят една задача и веднага да започват друга. Със закон е забранено да се сменя работното си място. Само посмей и …ставаш подсъдим. При обсъждане на трудовата дисциплина на пленум на ЦК***** Сталин не е доволен:

„Работникът е готов на дребната кражба, за да напусне работата си. Това го няма никъде по света. Това е възможно само в Русия, защото нямаме безработица. Лошо е, че в предприятията няма приток на работна ръка от селото. Преди това селяните мечтаеха да работят в града и го смятаха за благословия това, че са постъпили в завода. Необходимо е да се гарантира, че паразитите, които седят в колхозите****** ще ги напуснат. Те трябва да бъдат изгонени от там, за да отидат да работят в индустрията.“

Сталин ненавижда селото, смята селяните за мързеливи и прави всичко, за да разори селата.  Хората бягат от колхозите, а промишлеността получава необходимата работна сила. Но в заводите „новобранците“ идват не само необразовани, но и необучени. Те не желаят да работят добре, защото просто ненавиждат работата си (за влиянието на преселените селски маси върху града могат да се кажат и други неща, но това е отделна тема – бел.моя).

Ленин лишава хората от собственост – нали ще строим комунизма и всичко ще е общо. Забраняват да притежаваш собствено жилище – нямаш право нито да си купиш жилище, нито да го продаваш, нито да го оставиш на децата си по наследство.

Заможните „бивши“ са изгонени от апартаментите им. В освободените жилища се настаняват „нашите“. При това жилищната площ се уплътнява. Така се създават „комуналните квартири“.

Идеята за комуната, така както си я представяха болшевиките, за щастие не успя да се реализира. Това бе една потискаща реалност във вид на бараки за работниците, зле построени общежития и огромни комунални квартири в градовете, в които хората не само са лишени от елементарен комфорт, но и от радостите на личния живот. И тъй като жилищата са „ничии“, то и грижите за тях са „ничии!“

СЪВЕТСКИЯ ЧОВЕК

Ако поразсъждаваме за възпитания от Ленин съветски човек и приемем, че това е човек живял при съветската власт излиза, че преди революцията у нас е имало „царски човек“, а днес – нещо като „капиталистически човек?!“ Само че нито царски, нито капиталистически човеци има. Но има съветски човек.

Разбира се това не е човека, за който мечтаят ръководителите на партията. В документите на ЦК на КПСС******* пише: „Съветският човек горещо обича своята социалистическа Родина, а неговият живот е пропит от вдъхновен труд в името на комунизма!“ За наша радост подобни роботи не се появиха.

Какво представлява съветския човек?

Ленин създаде система, която за първи път в историята осъществява целенасочено въздействие върху личността. Системата се опитва да уеднакви възгледите за света и живота, навиците, привичките и традициите. И за съжаление, през десетилетията, през които системата съществува, успява! Част от въздействието й върху човешката личност се наблюдават и днес.

Как се е формирал съветския човек?

Гражданската война е страшно бедствие за Русия през ХХ век. При класическата война обикновено има фронт и тил. А в Гражданската те липсват. Войната преминава през всяка къща, през всяко семейство, разсича и разбива живота. А остатъците от всяка цивилизованост просто отлитат. Днес ни е трудно да си представим в какво бедствено положение са живели нашите предци. Днес, ако няма 4 часа топла вода, протестираме. А ако вода няма 4 години подред? Ако 4 години подред няма с какво да смениш счупеното стъкло на прозореца? Или ако 4 години подред очакваш някой с винтовка да влезе в дома ти и да стреля по първия, който му се изпречи пред очите?

 Какво става с човек по когото са стреляли или който е стрелял?

С какъв опит той встъпва в мирния съветски живот, при това без всякакъв катарзис, както биха казали древните, без преосмисляне на преживяното и изпитаното?

Война вече няма, но врагове има. И когато врагът бъде открит, го унищожават. А ако не съществува в реалността го създават.

Какво става с човек, който стои на партийно събрание, слуша радио или чете вестници? Какво вижда? Лицемерие и откровени лъжи! И какво прави? Приспособява се! Така се е формирал съветския човек. Той постоянно е ходил с маска, която понякога се сраства с лицето му. Цинизмът и равнодушието му помагат да оцелее – в лагера, в колхоза, в кантората.

Всичко това започва от 1917 г. и планомерно осакатява душата. „Съветският човек произхожда от човека“, - шегуваше се мой остроумен колега. И тази мутация е свързана със загуба на важни човешки качества или, най-малкото, с тяхната редукция.

От марксистите идеи не остава нищо освен догмите, които обявяват професионалните апаратчици. Младежта ги зубрят без да вникват в съдържанието им. Така се формира пълно равнодушие към всичко онова, което лично не те засяга-

БЕДНОСТТА КАТО НОРМА НА ЖИВОТ

Наследниците на Ленин неуморно измислят хватки, с които да отвлекат вниманието на хората от неправилни мисли. Членът Политбюро и секретар на ЦК по идеологическата работа Жданов обяснява защо Сталин изисква да се води непрестанна борба с чуждото влияние:

 „Милиони са били в чужбина. Те виждат неща, които ги карат да мислят. И те искат да имат хубави апартаменти, да се хранят добре, да се обличат добре. Хората казват: по дяволите цялата политика! Ние просто искаме да живеем добре, да печелим пари, да дишаме свободно, да си почиваме добре“.

Пропагандната машина непрекъснато доказва вредата на Западния свят, неговата аморалност и безнравственост. И става така, че Западът е виновен за всички беди в Русия.

Понятието „общонародна собственост“ е фикция. Единственият собственик в Русия е партийно-държавния апарат, който безконтролно се разпорежда с всичко.  Чиновниците присвояват добавения продукт под формата на различни привилегии – специални разпределители, магазини, бюфети, болници и т.н.

В последните години на Сталин за високопоставените чиновници е въведено т.нар. „парично доволствие“. Тези пари никъде не отчитат, върху тях не се плащат данъци и партиен членски внос.

Бедността на мнозинството народа ни най-малко не тревожи „началството“, защото тя е елемент за запазване на властта.

Хората нямат чувството за самостоятелност и самодостатъчност и че могат да съществуват независимо от властта. Не са уверени и не са способни да поемат върху себе си отговорността за собствения живот, за семейството си, да не говорим за цялата страна. Смятат, че не са в състояние да се справят с ежедневните проблеми и се нуждаят от покровител и защитник. И го виждат във властта. Макар и да съзнават, че чиновниците ще обещаят и няма да изпълнят обещаното, че ще ги лъжат и въртят на пръста си. Защото в тях са парите и властта.

И как да не си спомниш лозунга от съветско време: „Заветите на Ленин са верни и живи!“

БЕЛЕЖКИ

*-по „Лишающий вклад“, Леонид Млечин — о политической системе и типе человека, созданных Лениным, Журнал "Огонёк" №2 от 21.01.2019, стр. 8 (със съкращения);

**-Нова икономическа политика;

***-Държавно планиране, институция в СССР;

****-народен комисар (министър);

*****-Централен комитет;

******-форма на колективно селско стопанство;

*******-Комунистическа партия на Съветския съюз.