КАКВИ СМЕ НИЕ?*

„.... Да почнем от гърците. Покойният Ст. Михайловски каза веднъж: Застанете на моста в Цариград. Гледайте кой носи на гърба си най-голям товар и го спрете. Сетне го запитайте кой е и какво мисли. Носачът ще ви отговори гордо, че е грък и че мисли за „Мегали идея“, т.е. за Велика Гърция. Истината се знае: гърците още отдавна имат свой народен светоглед – панелинизмът, който е плът и кръв не само на образовани, но и на най-обикновени хора от народа. Панелинизмът е великогърцизъм. Той се вдъхновява от идеята за Велика Гърция, която да наследи и стара Елада, и средновековна Византия. Панелинизмът е гръцко евангелие и митизирана политика – външна и вътрешна. Гъркът може за бъде либерал – Англия е традиционна покровителка на Елада, той става и демократ – Франция помага на Гърция; гъркът е и националсоциалист – хитлеристка Германия цени високо стара Елада, – но елинът от всички среди е преди всичко великогрък. С други думи: син на малък народ, наш балкански съсед, изповядва светогледа – дух на времето, ала се кланя само на кумира на народната си идеология. Почти така стои въпросът и с румъните. Тук римският император Траян е идеалът на митизираната народна политика за „Румъния мари“, т.е. за Велика Румъния. И народо-държавният великорумънски светоглед чертае граници далеч на юг, запад, североизток. Идеологично осъзнатият румънин може да бъде и франкофил, и англофил, и германофил, ала светогледното му верую е: да бъде истински наследник на старата Римска империя и повереник на Западна Европа, тук на Югоизтока. От подобен митико-политичен характер е и идеологията на днешния албанец, особено образования. Той смята за свои давни национални герои Ахила, Александра Македонски, както и цезарите. И тук се чертаят граници към юг и изток. Западните ни съседи, сърбите, имат така също свой митизиран народо-държавен светоглед, усвоен от образовани и необразовани. Средище в тая идеология, степенувана тук-там до светогледна фантастика, е техният крал Душан. „Той е владеел над цялата земя, казваше ми навремето един сръбски селянин, и над три варошици мале у тъмно.“ Сърбинът идеализира, т.е. митизира себе си като личност и като народ. „Който е сърбин, е все юнак“, т.е. герой. „Което е сръбско, е все хубаво.“ Тъй мисли и гордо го казва всеки сърбин, бил той либерал, демократ, социалист и пр. Великосърбизмът е народната идеология на западните ни съседи, които също тъй теглят границите си далеч на изток и югоизток. Не по-другояче стоят светогледните работи в Турция, особно след дейността на големия преобразовател Кемал Ататюрк. Идеологията на нова Турция е пантуранизъм, основан на тюркската старина и на исторично право от средните векове...“

Дами и господа, чудя се от къде извира нашенския фаталистично-пасивистичен, по думите на Шейтанов, дух?!?

*-Текстът на Найден Шейтанов – „Българският светоглед“, е публикуван в Просвета, 8, 1942, № 4, с. 193–204, цитира се по librev.com, заглавието на откъса в блога е мое.