Вчера публикувах текст на Милена ФУЧЕДЖИЕВА.
За съжаление още не бях гледал предаването на
Ганиела АНГЕЛОВА „Опорни хора” с Костадин ПАСКАЛЕВ.
Не бях чул и разсъжденията му за мутризацията
на политиката. Била започнала през 2002-2003 г. Не, г-н Паскалев! Започна с преврата в БКП на 10 ноември 1998 г. И
Вие много добре го знаете.
И за разни други неща говори господина. Но
няма да отeгчавам посетителите на блога ми и на Facebook.
Желаещите могат да го изгледат на адрес https://www.bgonair.bg.
Г-н Паскалев, за разлика Вашият приятел, а вероятно и от Вас, аз съм
щастлив, но не, цитирам: „в центъра на гробище”. А в България. На 70-т години и с доста
болежки!!
Ако Ви бях гледал, преди да пиша в блога си,
най-вероятно щях да посветя текста на Милена на Вас! Персонално!
И особено стихчето (по дядо Вазов), което съм
редактирал:
„Аз съм лузър, не обичам
наште планини зелени!
По България да плюя,
първа радост е за мене!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар